Нали сме социалисти?

Окт 10, 2009 Новини БСП 0 1688

Отново за отговорността, но този път - и за другарството   Не знам как ще бъдат приети тези мои редове

Отново за отговорността, но този път - и за другарството

 

Не знам как ще бъдат приети тези мои редове. Дали за някои няма да са най-после чаканият мой отговор на въпроса: "Сергей, защо мълчиш?" Или други за пореден път ще ме обвинят в "интригантство" или опит да "прикрия вината си". Трети ще заподозрат, че искам да повлияя на идващия конгрес. На тях ще кажа, че са прави.

Докато се опитвам да организирам работата по подготовката на 18 октомври, наблюдавам какво се случва с говоренето и писането от и за БСП в публичното пространство. Оставам с впечатлението, че онези, които най-много твърдят, че са загрижени за бъдещето на партията, очевидно най-вече се грижат за собственото си бъдеще.

Доста мислих и реших, че нямам право да мълча. Ако не направя опит да повлияя, виждам няколко опасности.

Опасността вместо с предложения за бъдещето, на заседанието да се занимаваме с лепене на етикети, с непроверени слухове, с обвинения и защити.

Опасността интригите, задкулисните договорки, краткосрочните и дългосрочни групови планчета да се превърнат в основна дейност в конгресния ден.

Опасността емоциите да надделеят над разума.

Затова ми се иска предварително да предложа - да се съберем, за да свършим работа. За БСП и за обществото, а не заради себе си.

Защото това, което се създава като негативен образ на отделни ръководители на БСП, се прехвърля в общественото мислене като образ на цялата партия, на всеки социалист. И се питам: нали сме социалисти, защо го правим?

Има опасност следващата неделя да затвърдим впечатлението, че сме безнадеждно овълчила се враждуваща шайка от безделници, крадци и злобари.

Имаме и шанса да докажем, че разбираме от дума; че имаме идеи как да изправим на крака и партията, и България; че можем да сме полезни и да свършим работа, когато съгражданите ни повярват отново.

Знам, че има три основни въпроса, от които следващата седмица не можем да избягаме:

Какво се случи? Какви са причините за загубата, за проблемите на партията преди и след нея?

Кой е виновен? Моята лична отговорност, ангажиментите, които сме поемали и как сме ги изпълнявали.

Какво да се прави?

И понеже по първия и третия въпрос търсим отговорите в документите, които готвим за конгреса, ще ми се по втория да кажа няколко думи тук, за да не губим в залата време за лични обяснения. А и за да се спрат превратните тълкувания и злоупотреби.

Първо - виновен ли съм за изборната загуба и за състоянието на партията?

Да. Виновен съм. И то за няколко конкретни неща:

Първо - щом партията е в такова състояние, не може председателят да не е виновен.

Виновен съм, че хората не успяха да разпознаят и разберат каузата ми като премиер за по-добро качество на живот на всеки българин, след като постигнахме с много труд, компромиси и лишения членството в ЕС.

Виновен съм, че затрупан във всекидневната работата на правителството, се предоверих на екипа, който пое ангажимента да усъвършенства развитието и функционирането на партията, на ефективността в работата на част от партийните ръководства в областите и общините.

Виновен съм, че не успях докрай да развия и наложа системата за развитие и съхраняване на партийните кадри. Че днес няма няколко силни конкурентни, еднозначно приемани варианта за ново партийно ръководство. Вярвах, че всеки от ръководителите ще формира силен екип и ще заложи на него.

Виновен съм, че се ангажирах с битки за честта на всеки, който заявяваше, че е част от екипа и работи за доброто на страната и партията. И досега разбирам като своя отговорност и признак на другарство да защитавам авторитета на всеки публично оклеветен.

Виновен съм, че не отсякох - в политиката има място само този, който има авторитет в обществото и гражданите му вярват.

Неведнъж съм правил партийни компромиси заради външното единство на партията.

А и със закъснение разбрах, че за някои другарството е само параван.

Знам, че нося отговорност за всичко това. Но навярно я разбираме по различен начин. Само слабите се оттеглят в критичен и тежък момент.

За мен е безотговорно да махна с ръка, да зарежа всичко, да гледам отстрани и да оставя партията в ситуация като днешната. За мен е безотговорно да се отрека от успехите на нашето управление, макар и в коалиция, през последните четири години.

Да - не съм незаменим. И други могат да се справят с партийното ръководство. Може би даже по-добре. Но смятам, че е въпрос на отговорност преди това да сме наясно с какви мотиви го правят. Че всички трябва да сме убедени, че водещето желание на новите лидери е да работят всеотдайно и безкористно за доброто на партията и България.

Убеден съм, че в следващите месеци и години не мога да избягам от отговорността да подготвя и предложа такъв нов екип на партията.

Искам да отстояваме три неща и за тях търся последователи:

Първо - БСП е партията на социалната чувствителност, на прогреса и на промените към по-добър живот и не е партия за лична употреба.

Второ - професионално правене на политика, но и с почтеност, която отстоява публичните интереси и решава проблемите на гражданите. Който иска да решава само своите и на близките си - да си тръгва.

Трето - път на можещите, отговорните, безкористните, които обичат България, обичат БСП и социалистическите идеи повече от себе си.

Който не приема тези три мои каузи, нека ми го каже право в очите, а не заобиколно чрез медиите.

Иска ми се да кажа и няколко думи за другарството.

Не на тези, които го разбират само като традиционно обръщение в световната левица, а на социалистите, които вярват в тази ценност, разчитат, че наистина сме другари и ще си помагаме - и в успехи, и в трудности.

Другарско е да казваш истината в очите.
Другарско е да предлагаш промени и да си недоволен от слабости и несправедливост.

Не е някак по другарски да хвърляш в медиите неверни обвинения. Да внушаваш неистини. Да представяш своите възгледи за безспорни истини. Да лепиш етикети и да омаскаряваш съпартийци.

И то точно преди заседанието, от което много зависи бъдещето на нашата партия.

На тези наши другари бих казал две неща:

Не забравяйте, че преживяхме всички тези години заедно. Че можем да нямаме еднакви похвати, но всички имаме памет. Помним и 1997-а, и 2001-ва, и 2005-а, и 2007-а, и последните две години.

И последно - предлагам да помогнем на партията.

Да оставим поръчковите публикации и медийни изяви за махленските клюкари.

Да се съсредоточим върху работата, която трябва да свършим. Върху новите проекти. Върху бъдещето на БСП и на страната   

 

 

Сергей Станишев