Управляващите не предлагат цялостен антикризисен план в ситуация, в която икономиката се влошава

Работодателите са притеснени, че с неразбирането си новото правителство може да застраши живота на много български компании   Управляващите не са в състояние да предложат какъвто и да било систематизиран антикризисен план в ситуация, в която положението в икономиката се влошава

Работодателите са притеснени, че с неразбирането си новото правителство може да застраши живота на много български компании

Управляващите не са в състояние да предложат какъвто и да било систематизиран антикризисен план в ситуация, в която положението в икономиката се влошава. Песимист съм, защото не виждам адекватни действия, не виждам понякога и действия. Това каза председателят на БСП и на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев след среща на ръководството на БСП и Парламентарната група с национално представените работодателски организации. Според Станишев голяма част от антикризисните мерки, оповестени от правителството, са продължение на действия, предприети от предишния кабинет или политики, които са уредени законодателно. Според лидера на БСП такъв тип мерки са заимствани до голяма степен от досегашни политики и от предизборни програми. Те имат по- скоро рутинен управленски характер и не отговарят на нуждите на българската икономика в краткосрочен план.  Има и мерки, които носят общ, благоположелателен характер и трудно могат да бъдат характеризирани като специални и антикризисни. „Оптимизиране", „ускоряване", „подобряване" - това е литература, а не антикризисна мярка", добави Станишев.

Бившият премиер изрази своето притеснение, че в условия на криза намалените приходи в бюджета, може да създадат проблем за реализирането на много политики. По думите му постигането на балансиран бюджет не е достатъчен като антикризисна мярка. Станишев изтъкна, че замразяването на голяма част от инвестиционните проекти се отразява тежко върху бизнеса. „Независимо от намеренията, които бяха декларирани от правителството, аз съм по-скоро песимист за приходната част на бюджета", добави бившият премиер. Станишев коментира още, че няма сключени нови договори по еврофондовете, а Народното събрание практически не функционира, в това число по въпроси, които са изключително важни.

По време на срещата работодателите дадоха идеи за законодателни промени, които биха запазили работните места на хората и конкурентноспособността на икономиката в периода на криза.

Сред антикризисните мерки, предложени от Асоциацията на индустриалния капитал в България са удължаването на срока, при който може да се работи на намалено работно време и предоговаряне на заявените количества газ всяко тримесечие. Председателят на асоциацията Васил Велев предложи също да се съкрати срокът за свикване на събрание на акционерите. По думите на Велев успешната данъчна реформа, реализирана от предходното правителство е дала възможност на бизнеса да акумулира резерви, които в условията на криза му помагат да оцелее. От асоциацията са категорични, че не трябва да се увеличават лихвите по държавните вземания. Велев поясни, че са направили предложение пред управляващите държавните вземания да се уеднаквят. „Бяхме неправилно разбрани и има опасност всички да станат основен лихвен процент плюс 20. Това би било убийствено за много компании", заяви председателят на асоциацията.

От Българската стопанска камара поискаха фирмите да имат достъп до бюджетни средства, да бъдат участник в обществени поръчки, както и да бъдат преразгледани таксите за бизнеса и те да се калкулират на базата на разходите. „Интересуват ни мерки, които да бъдат насочени към запазване на работните места", отбеляза зам.-председателят на БСК Камен Колев.

В края на срещата лидерът на БСП заяви, че предложенията на работодателите ще бъдат обсъдени на предстоящия семинара на Парламентарната група на Коалиция за България в края на седмицата. Предстои и нова среща на Парламентарната група с бизнеса за обсъждане на бюджета за следващата година.