Политически доклад на председателя на НС на БСП Сергей Станишев

Юли 19, 2009 Новини БСП 0 1673

  Другарки и другари, Надявам се, че две седмици след 5 юли е достатъчна дистанция във времето, след което можем по-спокойно и по-трезво да обърнем погледа си напред - без да загърбваме анализа на причините за случилото се и с ясното съзнание, че днес едва ли ще сме в състояние да дадем отговор на всички въпроси, които ни вълнуват

 

Другарки и другари,

Надявам се, че две седмици след 5 юли е достатъчна дистанция във времето, след което можем по-спокойно и по-трезво да обърнем погледа си напред - без да загърбваме анализа на причините за случилото се и с ясното съзнание, че днес едва ли ще сме в състояние да дадем отговор на всички въпроси, които ни вълнуват.

Каква е равносметката? Левицата претърпя тежко поражение. Няма смисъл да увъртаме и да търсим заместители на тази квалификация. Може би номинално резултатът в края на едно управление не изглежда толкова зле - 750 хиляди гласа. След изтощителен, но успешен, след компромисен в много отношения, но завършен мандат, не изцяло наш и не формално наш, но доминиран от нашата партия. Думата е поражение, при това тежко, заради огромната разлика.

На анализа на кампанията, на причините за загубата, на грешките, поне както ги разбирам, ще се спра по-нататък.

Структурата на вота изважда на преден план два големи, бих казал фундаментални проблема, на които трябва да търсим решение. Първият е високата възраст на поддръжниците на левицата. Това създава усещане за обреченост, умора и непривлекателност на партията през погледа на повечето граждани, особено на младите хора и тези в активна работна възраст. Вторият е, че в политическия смисъл на думата БСП е изтласкана докрай в левия ъгъл, няма влияние в центъра и поне за момента изглежда, че няма политически съюзници и партньори.

Първо, трябва да се пренастроим бързо за работа в опозиционни условия. Има проблеми, по които можем да умуваме и да правим разработки, но парламентът вече работи, а нашето лице е парламентарната група на Коалиция за България. В екстремни срокове тя трябва да има ясен политически мандат за бъдещата си дейност, за какво и против какво гласува, да разполага с пакет от цялостни законопроекти по нашите приоритети, които да бъдат широко представяни пред обществото и чрез използване на парламентарната трибуна, и в медиите, и в непосредствени срещи с избирателите,. Трябва да се заявим като ясна и категорична алтернатива на управляващото мнозинство, като градивна, твърда и принципна опозиция на правителството.

Още в първия ден на работата на парламента се опитах да формулирам своеобразен код на поведение на парламентарната група, десетте неща, по които ние ще подкрепяме мнозинството, ако те се вслушват, и десетте сфери, в които ще бъдем безкомпромисни и ще водим ясна опозиционна политика.

Ние още не сме наясно какво точно представлява управляващото мнозинство заради противоречивото поведение и  сигнали, които изпраща ГЕРБ като партия. От една страна, видим е стремежът да се бяга от правилата под мотото "коалицията е мръсна дума", от друга страна, подготвяното правителство на малцинството се поддържа от няколко партии, няма ясна програма, няма предвидимо поведение. Днес вече се очертават няколко тревожни феномена:

-                 Парламентът започва с неясно мнозинство, без ясни принципи, правила и програма. Бъдещият премиер започва игра, много по-непочтена и склонна към неясни, конюнктурни и моментни пазарлъци, отколкото легитимната политическа коалиция.

-                 Най-обезпокояващо е, че още от първите дни на работата на Народното събрание се очертава оста ГЕРБ - Атака. През последните 12 години всички парламентарни мнозинства са били с ясна проевропейска ориентация. И си задавам въпроса докъде ще стигне атакизацията в поведението на новите управляващи?

-                 Не може да не тревожи заканата, че в условия на икономическа криза бъдещият министър-председател, ако не получи подкрепа, ще предизвиква избори, докато не постигне желаното от него.

Нашето опозиционно поведение трябва да има и друго рамо, освен парламентарната група. БСП никога в последните 10 години не е разполагала с такъв управленски потенциал, какъвто имаме сега. Една от спешните задачи е да не допуснем той да бъде разпилян. Напротив, с общи усилия сме длъжни да го обединим и използваме ефективно за наблюдение, коментар и алтернативност по отношение на действията на управляващите. И задължително да защитим всеки наш деец, управленец, професионалист, срещу когото започват безпринципни атаки. Те вече започнаха - и срещу министър Димитров, и срещу Меглена Плугчиева, и срещу Иван Марков, и срещу много други наши представители. Затова ще е необходима специална организация и ръководните органи на партия нямат никакво право да подценяват този въпрос.

Второ, незабавно следва да започне подготовката за частичните кметски избори в столицата през тази есен. Няма нужда да обяснявам колко знаково значение имат те за политическия живот и колко важно е партията да се представи на тях силно. Заедно с това трябва да започне отсега работата по подготовката за редовните местни и президентски избори през 2011 г. Основен акцент трябва да бъде и работата на БСП с Националното сдружение на общините, с нашите представители в местната власт, които винаги, и особено в опозиция, са били важна опора на партията.

Трето, работата по организационното укрепване и кадрово обновление на партията, която през последните четири години бе занемарена, трябва да възобнови предишния си ритъм и да получи нов тласък. Има много неща, които започнахме в опозиция, които не са довършени в периода, когато бяхме в управлението на страната. И това даде своите ефекти - и организационни, и като изборни резултати, и като мобилност на партията и способност да се мобилизира.

 Успоредно с това следва да внедрим нови форми и методи, привлекателни за младите хора и със силно отражение и отзвук в обществото. Смятам, че е крайно време да изградим реално функционираща младежка организация на БСП. Трябва да изпълним и своето отложено решение за единния електронен регистър на партията и за смяна на членските карти като основа за приетите в устава нови форми на политическата модерна комуникация между членовете и организациите.

Убеден съм, че трябва да преструктурираме дейността на Националния съвет, но и на регионалните партийни органи така, че до работата да бъде допуснат широкият експертен потенциал, който съумяхме да изградим по време на своето участие в управлението. Не бива да допускаме да бъде изолиран от нас нито един експерт, трябва да мотивираме хилядите високо квалифицирани специалисти с опит в централната и местната администрация да работят в партийна среда. Партията не може да си позволи да загърби, нито да омаловажи техния опит, тяхното знание.

Четвърто, след като очевидно нямаме или поне за момента не виждаме политически съюзници сред партийните кръгове, трябва да излезем от тях и да навлезем в структурите на гражданското общество. Ние трябва да имаме посредници и говорители в синдикалните среди, в кооперативното движение, в екологичните и правозащитни сдружения, в интернет обществата.

Пето, трябва да се постараем да реализираме прелом в медийната политика на партията - един от вечните трудни въпроси пред БСП за последните 20 години. През последните години срещу нас действаше противник, който не беше парламентарна политическа сила, но ни победи в изключително агресивна медийна дейност - във всички разбирания на това понятие, а  понякога и на улицата. Трябва да се научим да работим и по този начин, използвайки всички методи за натиск. Наборът от средства, чрез които трябва да се противопоставяме на грешните действия на правителството, застрашаващи интересите на представляваните от нас социални прослойки, трябва да бъде рязко променен. Трябва да сме наясно, че на власт идва извънсистемно в принципите и поведението си управление. Именно затова ние сме длъжни да имаме асиметрично на очакваното поведение. Не можем да бъдем заключени само в рамките на парламентарната дейност в  Народното събрание, където ще има масирано надмощие на управляващите.

Другарки и другари,

Преди да навляза в детайлите на анализа за причините и факторите, довели до загубата на изборите, ще върна часовника назад, за да подчертая, че има и обективна логика, която сме длъжни да отчетем и признаем.

2005 г. беше третата, в която сме печелили парламентарни избори. Предишните два пъти с абсолютно мнозинство - първите демократични избори през 1990 г. и тези през 1994 г. И двата предишни мандата приключиха неуспешно и предсрочно. В същото време нито едно друго правителство, включително и онези с пълен мандат - на Иван Костов и на Симеон Сакскобурготски, не бяха пощадени от финален наказателен вот. Беше нелогично да очакваме, че нещо по-различно ще се случи и с нашето последно правителство, още повече, че то изначално стартира с много ниско одобрение и без особено високи очаквания.

От всички обяснения за методичния наказателен вот, с който народът отпраща всяко поредно правителство, има едно, което според мен дава универсално обяснение. Преходът извади на показ огромни обществени богатства, голяма част от които бяха разграбени, както стана по времето на управлението на СДС, или бяха несправедливо разпределени, както стана по време на управлението на НДСВ, а няма защо да се заблуждаваме - и по време на последното управление с наше участие. А чувството за липса на справедливост е един от основните движещи мотиви на хората да гласуват за промяна.

Основателно или не, именно нашата партия биваше отъждествявана с управлението. И в определен смисъл на изборите на 5 юли ни беше представена сметка ако не за целия преход, то поне за последните 8 години. За да се формира оправдателна пропагандна схема на новите управляващи, в очертаващия се тежък опозиционен период на партията дълго и натрапчиво ще се говори, че всички от БСП са бъркали в "кацата с меда", че всички министри са под един знаменател. Това не е вярно. В нито един момент не бива да се примиряваме с образ на партията, който нашите политически противници ще се опитват да насаждат в обществото, изравнявайки ни едва ли не с образа, изграден от Костов и остатъчното към днешна дата СДС. Подобни аналогии, за съжаление, правят дори и наши другари, част от които присъстват и днес в залата: след като не е налице прелом в борбата с корупцията, следователно и БСП е корумпирана, най-малкото нейните представители в досегашната изпълнителна власт.

Да, имаме и неуспехи. Не постигнахме прелом в борбата с корупцията, макар че в последната година от мандата показахме решителни резултати,  които бяха оценени подобаващо и от Европейската комисия. И макар корупцията да се възприема справедливо като чувствителна струна, това ли е единственото, по което следва да се отчита нашето управление? Защо обръщаме гръб на това, че левицата опроверга най-мрачните очаквания и постигна забележителни икономически резултати - възраждане на индустрията, безспорна и много ценна днес финансова стабилност, видим ръст на доходите, особено на пенсиите, и завоюване на редица социални придобивки? Кое е това предишно управление на страната, което може да извади такъв отчет - не измислен, а с числа, признати от международните статистики, и да се похвали с подобни постижения? Казвам го, не за да славословя правителството, много добре осъзнавам, че хората живеят трудно и с усещането за недостатъчна справедливост и недостатъчно високи доходи. След изборите обаче и наши другари развяха мотото на нашите политически противници и започнаха да говорят, че нищо не сме направили, че управлението е пълен провал, че политиката е била грешна.

Полезно е да си припомним как вървяха помитащите електорални вълни през годините. През 1994 г. над 2 млн. и 200 хиляди души гласуваха за БСП заради умора от „риформите" и под лозунга "възраждане". През 1997 г. обратната вълна на СДС от също над 2 млн. души дойде с посланието "затваряме фабриката на илюзиите" и ясна геополитическа ориентация. Илюзиите се изпариха, но надеждата за промяна не изчезна. Тя дойде на крилата на НДСВ през 2001 г. - също впрочем с близо над 2 млн. и 200 хиляди души /ако броим и фалшивите  ндсв-та, създадени от управляващите тогава/, под мотото „за ликвидиране на двуполюсния модел и за почтеност и национално помирение". Сега по-скромна, но също мощна вълна от над 1.6 млн. души отваря очакването за възмездие за всички вини и виновници за прехода.

През 2005 г. нямаше вълна. Имаше скромни очаквания от нашето управление, но и реални страхове на база на спомени от нашето предишно управление. Появиха се и феномени, особено в лицето на Атака. По средата на мандата се пръкна и новото чудо, наречено ГЕРБ. На финала се подредиха и Яне Янев, който се намести в парламента, и Христо Ковачки, който не успя, но допринесе за безпрецедентна фрагментация на европейския вот, а НДСВ мина под чертата и изпадна от парламента. БСП се оказа изкупителна жертва и единствена мишена за редица политически сблъсъци и противоборства - Атака срещу ДПС, всички срещу ДПС, ГЕРБ срещу всички, и накрая - всички срещу БСП.

Тук подчертавам само едно - огромната част от нашите предизборни обещания от 2005 г. е изпълнена. През четирите години на мандата се наслушах на всякакви критики и бях обект на всякакви нападки, но нито веднъж никой не си позволи обвинението, че сме обещали нещо и сме го изоставили. Аз съм изпълнявал единствено Програмата на партията и нейната предизборна платформа от 2005 г. във вида, в който тя беше претворена в програмата на кабинета. И нека не говорим колко лесно е било това, защото управлявахме в коалиция. В нея влизаха партии, които изповядваха насрещни и дори противни цели и намерения спрямо нашите приоритети. И въпреки това изпълнихме голяма част от нашите ангажименти, някои дори преизпълнихме.

Много се говори за компромисите, които бяха допуснати в това управление. Искам обаче да посоча и компромиси, които не приех никога. Не приех компромис с европейската ориентация и принципи на поведение. Не приех компромис с макроикономическата и финансовата стабилност на страната в период, когато това изглеждаше възможно и много блазнещо. И днес става ясно, че това е била правилна позиция. Не приех компромиси с нашите социални ангажименти и със социалния вектор в нашето управление.  Затова настоявам в днешния, и не само в днешния, в изчерпателния разговор на конгреса единият въпрос да се отделя от другия. Единият е за оценката на мандата, другият е за причините за изборната загуба.

Тези дни четох във вестниците мнения на наши другари, според които загубата се дължи на провала в политиката на правителството. Е, нека изясним за коя политика става дума и за какъв провал иде реч. 6-те процента среден годишен ръст на икономиката, 24 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, 25 млрд. лева валутен резерев, 8 млрд. лева фискален резерв, 80-те  процента увеличение на средните доходи, близо двойно увеличение на пенсиите и много други неща - това ли точно е провалът? От кое от всички тези неща се срамуваме или наричаме провал, и кое е дясна политика?

Ще го кажа и по друг начин. Смлени от яростни вълни - анти-Доган, анти-ДПС, корупция, европейски фондове, възмездие, реваншизъм, 750 хиляди души с гласа си оцениха нашето управление като успешно и казаха с гласа си, че не се срамуват от постигнатото!

Да, темата на изборите не бяха резултатите и постигнатото, а отрицанието и високите надежди. След като обаче и хората сред нас казват "нищо не направихме, това е пълен провал, срамуваме се", дайте да говорим с аргументи - кое е нищото, в какво е провалът и от какво точно се срамуваме? Да спорим с числа и, когато става дума за корупция, с имена. Обаче без догадки, слухове и измислици. Призовавам ви настоятелно да бъдете откровени в този спор!

Другарки и другари,

Дължим огромна благодарност на всички активисти на партията, които всеотдайно се раздаваха в тази изключително трудна кампания. От нашите кандидати, които работиха безрезервно с ясното съзнание, че огромна част от тях едва ли ще бъдат избрани, през областните и общински щабове, нашите кметове и местните активисти и членове на БСП, до всички, които денонощно работиха за кампанията -  покланям се пред тези хора!

Пред БСП сега има два пътя - вътрешно самоизяждане и затваряне в собствените проблеми или съдържателен дълбочинен анализ на постиженията и грешките и намиране на изход и активна позиция. Ние сме  на кръстопът и изборът е сведен до две възможности. Накъде ще тръгнем - зависи от нас, от всички нас.

Аз отказвам да предложа на партията си да се "самоубие" по първия път. Ясно и категорично декларирам, че този вариант според мен е безперспективен за бъдещето на БСП. Достатъчно е да напомня еволюцията в кавички на ОДС за тези 8 години - от единен субект, през разцепления, смяна на няколко председатели, ново обединение, но с все по-ниски изборни резултати - от 800 хиляди гласа на 500 хиляди и на 280 хиляди гласа за традиционната десница.

Точно в този момент, когато държавата е изправена пред популистко управление със силно десен уклон, ние сме длъжни да се държим национално отговорно и да не се втренчваме в пъпа си. Още по-страшното е, че бъдещите управници нямат и идея за антикризисна програма, а за това как ще ревизират, ще отмъщават. Нека ревизират, ние няма от какво да се притесняваме, но някак си странно от лозунга промяна и реваншизъм май остана само второто.

Другарки и другари,

Досега не се е случвало една партия да спечели два поредни избора. За съжаление, това се оказа вярно и за нас. Възприеха ни като част от статуквото, не успяхме да излезем от този капан.

Всяка власт идва с овации и бива изпращана с ругатни. Причините за това са и обективни, и субективни фактори, но най-вече високите очакванията за бърза промяна, която да приближи хората до европейския стандарт, както и нежеланието или неумението на българските политици да носят тежкия кръст на истината.

Нашият кръст още в началото беше тежък, нямахме късмета на нашите предшественици. Не ни дадоха дори негласния толеранс от 100 дни и ни започнаха от вратата. Ние наистина нямахме 100 дни, защото България беше в състояние на огромно изоставане от подготовката за еврочленство. Провал ли е, че се справихме и че България бе приета за пълноправен член на ЕС?! Без предпазна клауза и без предварителни ограничения! Всички приказки с днешна дата извън този контекст са чиста конюнктура без всякаква връзка с действителността. Дори само това да остане като позитив в паспорта на ръководеното от мен правителство, ще бъда щастлив до края на живота си, че се е случило - не заради мен, а заради Българската социалистическа партия. И историята няма как да й изтрие тази заслуга пред нацията, каквото и колкото да се приказва.

Коалицията тръгна трудно, с недоверие помежду ни, с ниско обществено доверие - малко над 30 %. Непрекъснато се насаждаше впечатление за непрозрачност заради формулата 8:5:3, за задкулисност и компромисност. В някои отношения, поне за нашите коалиционни партньори, тези оценки се опираха и на много факти, но в повечето случаи ставаше дума за догадки, пропагандни схеми и слухове. Въпреки че, признавам, че комуникацията на правителството беше слаба през целия мандат.

Управлението влезе от самото си начало в спирала на циклични кризи и застъпващи се скандали, голяма част измислени и натрапени в медиите в изчислени моменти. Такъв беше случаят с  Румен Овчаров - цялата кампания за евроизборите през 2007 г. мина под знака на този скандал. 2008 г. също бе критична за обществените нагласи. Това бе година на пиковите негативни кампании, които се наслагваха една върху друга, започвайки от Пътния фонд, „Куйович", доклада на Европейската комисия от юли, спирането на фондовете по ФАР, САПАРД и ИСПА.

Искам да посоча и още една сериозна причина като основа за изборните резултати. След влизането в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. като че ли в обществото се загуби посоката на развитие, перспективата, целта. И ние не можахме да формулираме такава - ние като партия и правителството в частност.

Няма правителство, на което толкова често и методично да са искани вотове на недоверие. Започна процесът на активното постепенно разграничаване на НДСВ от управляващото мнозинство, започнаха да се проявяват първите симптоми на икономическата криза, организираха се или поне бяха направени опити за организация на улични действия по сценария от 1997 г.

В такава обстановка на засилващо се политическо противопоставяне се стигна до това, че към момента на кампанията в центъра на общественото внимание бе въпросът не за политиката на правителството, а за отношението към ДПС. Подклажданите съмнения, че действаме в заговор и прикриваме далавери, бяха методично и преднамерено усилвани чрез популистко говорене. Съмненията прераснаха в негодувание и гняв. Така се образува вълната, която събори всички предварителни нагласи, неутрализира нашата кампания и я подмени.

В началото на мандата през 2005 г. 18 на сто от гражданите, споделящи критична нагласа към кабинета на тройната коалиция, декларират, че техният мотив за негативното отношение е участието на ДПС в него. Повечето от половината от тях са привърженици само на една партия - „Атака", и почти никой от гласувалите за БСП на изборите през юни 2005 г. Към края на мандата - април тази година, когато фактически стартира кампанията, делът вече възлиза на 46 на сто, като в това число са и близо една трета от привържениците на БСП, заявяващи готовност все пак да гласуват за нас. Към края на кампанията - 30 юни, делът на споделящите това отношение вече е над 55 на сто, като привърженици на БСП са отново около една трета. Повече от 5 на сто обаче от възнамеряващите преди това да гласуват за БСП декларират готовност да се оттеглят от участие в изборите точно с този мотив - обвързаността с ДПС. Не го казвам като извинение или оправдание за резултатите от тези избори, но това трябва да се знае.

Въпросът, който бихте ми задали днес, е дали съм бил наясно с тази тенденция. Очевидно, че да. От позицията на времето е много лесно да се вземат решения със задна дата. Тези дни от медиите някои тук присъстващи другари ме призоваваха да призная, че участието на БСП в приключилия мандат е грешка и че лично моя грешка е било да приемам поста на министър-председател на правителство с мандата на ДПС. Нека да е ясно обаче каква щеше да бъде цената на нашето неучастие в управлението и отсъствието на ясна политическа воля и отговорност, олицетворявана от лидера на БСП. За цялото общество /не за БСП, за нея цената е ясна, платена на 5 юли/ - провал на европейското членство и отлагане във времето на тази национална свръхцел. От гледна точка на сложилата се ситуация в Европейския съюз, от гледна точка на резкия завой в европейското обществено мнение срещу разширяването, днес е повече от ясно, че отлагане на членството през 2007 г. на практика щеше да означава отпадането на тази възможност за много дълго време. Ето на такава цена трябваше да се загърбим рамката на теснопартийния си интерес.

Знам, че с днешна дата не един и двама са другарите в БСП, които са готови да възкликнат: какво ни интересува Европейският съюз, партията загива! Не един и два пъти са предизвестявали нашата смърт. Нито партията е пред загиване, нито европейското членство на България е негатив, който ще ни бъде припомнян като такъв в бъдеще.

Няколко кратки разсъждения за самата кампания.

Най-напред следва да си отговорим на въпроса - лесно ли беше да се спечелят тези избори? И, ако отговорът е да, кое е това, което не сме направили за постигане на целта, както и онова, което сме направили, но е довело до намаляване на желаната подкрепа?

Преди това трябва да се направят няколко уточнения. Управлението на тройната коалиция стартира от необичайно ниска позиция на доверие. През септември 2005 г. съставеното тогава правителство е давало надежда на по-малко от 29% от гражданите, а 32% са споделяли, че то още в началото буди разочарование. Само за сравнение ще подчертая, че правителството на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. стартира с 68 на сто надежда. Близо пак толкова, около 67 на сто, сега твърдят, че са обнадеждени от новата власт на Бойко Борисов. Към момента, когато се появява гражданското сдружение ГЕРБ, а по-късно и едноименната партия - юни 2006 г. - малко преди приемането на България в ЕС, доверието в правителството бележеше леко покачване. След присъединяването то отново се връща към предишните ниски нива и оттогава до края на мандата не търпи съществени промени.

Всичко това има, макар и не пряко, отношение към доверието и недоверието към БСП. И това е напълно обяснимо, защото ние носехме главната отговорност за управлението на страната и до голяма степен БСП беше отъждествявана с правителството, макар че беше една от трите управляващи партии.

Въпреки това обаче рейтингът на БСП никога не падна до крайно ниските нива. В голямата си част привържениците на БСП подкрепяха всичко онова, което правеха нейните представители в управлението. Но към онзи момент това бяха преди всичко нашите най-твърди привърженици, а не всички онези, които гласуваха за нас през 2005 г. През юни 2005 г. електоралният потенциал на БСП възлизаше на 34 на сто, но през юни 2006 г. - моментът на появата на ГЕРБ, този потенциал се бе свил на по-малко от 23%. Тенденцията очевидно се разви в посока на снижаване и към края на мандата или към началото на кампанията тази подкрепа опря под 20%.

През април тази година, когато стартира слятата на практика кампания за Европейски избори и за национален парламент, БСП можеше да разчита на подкрепата на едва 15-16 на сто, докато подкрепата за ГЕРБ беше почти два  пъти по-висока. Преди това, в началото на годината, имаше дори момент, в който ГЕРБ се движеше на нива, близки до тези, които биха могли да му осигурят абсолютно мнозинство - 38-40%, докато подкрепата за БСП се сведе до 19%. В последните месеци активността на партията и част от мерките на правителството скъсиха дистанцията, но тя остана висока.

От тази гледна точка тактически по-правилното бе да се съсредоточим кампанията да намали преднината на ГЕРБ и успоредно с това да работим за по-достойно наше представяне на изборите с всички неизбежни и непредотвратими негативи, които инкасира всяко управление?

 Желанието за победа бе причината, поради която бяхме готови да приемем всяка предложена помощ или съвет - и от политически партньори, и от президента, и от експерти. Трябва да признаем, че приемането на мажоритарния елемент се оказа наша политическа грешка, моя в това число. Изначално партията се отнесе много скептично към него. Основният мотив да приемем тази идея беше по-скоро желанието да не създаваме впечатление, че има раздори между нас и президентската институция.

Приетият вариант на гласуване за мажоритарни кандидати в крайна сметка не постигна целите, към които се стремяхме, а наля допълнителни гласове и допълнителни мандати на партията ГЕРБ. Искам в този смисъл да се извиня на всички мажоритарни кандидати, които вложиха огромни лични усилия и излязоха в пряк двубой с нашите опоненти.

Нашите законодателни инициативи доведоха до обратен резултат - промените в закона, въведеният частичен мажоритарен избор, опитът за въвеждане на 8-процентната бариера и нейното падане в Конституционния съд увеличиха преднината на ГЕРБ и заедно с това активираха допълнително наказателен вот. Той засегна само нас и на практика пощади ДПС и НДСВ. НДСВ дори се разграничи от мнозинството и по време на дебатите около изборния закон гласуваше заедно с опозицията.

Нашата грешка е, че не осъзнахме, че външните съвети, които не се съмнявам, че са били дружелюбни, на практика пренебрегнаха този подтекст, който излезе наяве едва на финала на предизборната кампания. Вън от всякакво съмнение той ни порази в момент, в който вече не можеше да се направи нищо.

В последните две седмици чух и изчетох много коментари за кампанията на БСП. Искам първо да кажа това, което заявих на пресконференцията в нощта на изборите - отговорността за всичко, в това число и за кампанията, е преди всичко моя. Но искам да кажа и друго - отговорност за кампанията носи и целият Национален предизборен център, всеки един от неговите членове, цялото ръководство на партията, ако щете. Абсолютно невярно е твърдението, че кампанията беше хаотична и без стратегия, тъкмо обратното - мога да го докажа с ясни социологически цифри и данни от юни миналата година досега.

При подготовката й и в хода й бяха проведени десетки изследвания и над 60 фокусгрупи в цялата страна. В тях предварително се тестваше и оценяваше ефектът на всяко послание, всеки един от клиповете, както позитивните, така и информативните или негативните.

От октомври 2008 г. до март 2009 г. разликата в подкрепата на ГЕРБ  и БСП нито веднъж не падна под 10 % от всички, имащи право на глас. Все пак в началото на април кампанията стартира силно и данните от социологическите изследвания го доказват. На 7 юни БСП възстанови част от загубената електорална подкрепа, а ГЕРБ не съумя да оползотвори наличния си потенциал. Изборите на 7 юни приключиха с разлика от 6 на сто при очертаваща се патова ситуация и фрагментиран вот, разпределен между 8 потенциални участници в бъдещия национален парламент. Усиленото обществено очакване и усещане, че в следващия парламент ни очаква отново коалиционно управление от няколко формации, или предсрочни избори, допринесе силно за допълнителното активиране на наказателен вот в полза на основната опозиционна сила. Трябва да се признае, че тази перспектива много умело бе използвана от лидера на ГЕРБ. А след внушението, че коалицията може да е между ГЕРБ и БСП, се създаде дори истерия.

Погрешна ли бе кампанията?

Естествено е, че тя не би могла да бъде безпогрешна. Но дали без тази кампания, както твърдят някои наши другари, бихме могли да разчитаме на по-добър резултат? Според мен - едва ли. Тук разполагам с данни от различни социологически изследвания, които по категоричен доказват, че на теория целият електорален потенциал на БСП преди кампанията е бил изчисляван на максимум 650 хиляди гласа. На 5 юли този потенциал достигна близо 750 хиляди гласа. Това е приносът на самата кампания.

В същото време следва да си дадем сметка, че и нашата кампания, наред с другите фактори, които действаха във времето на нейното провеждане, активира и насрещен, противен, наказателен вот. Като цяло обаче нещата, които ние сме правили, са допринесли в по-голяма степен за нашата подкрепа, отколкото за нашата загуба. Позитивният баланс е крехък, но е налице. Винаги по време на изборна кампания има фактори, които въздействат на активността в една или друга посока, и част от тях се оценяват от гражданите като събития. Според данните, с които разполагам, като такива събития, повлияли съществено на активността, която наистина бе необичайно и неочаквано висока, са оценени и нашите клипове, преекспонирани, широко коментирани, и т. нар. регистрация на СДС и Синята коалиция, и интервюто на президента, и дори счупеният крак на Бойко Борисов. Над всички тях по влияние обаче изпъкват публичните изяви на Ахмед Доган.

Ще цитирам само за яснота някои емпирични факти, които свидетелстват за влиянието, което са оказали споменатите събития за промяна на нагласите на колебаещите се избиратели и са ги мотивирали да гласуват по един или друг начин. Прословутият клип с брадвата е довел до активизация на вот „за БСП" от 23 на сто и „против БСП" 19 на сто. Не по-малко коментираният клип „Бой-Костов" на партия „Нова зора" е довел до активиране на допълнителен вот „за БСП" от 20 на сто и „против" 17 на сто. От друга страна, т. нар. регистрация на СДС е довела до допълнителен вот „за БСП" от 4 на сто и „против БСП" - 12 на сто.

И най-накрая, изявите на Ахмед Доган са довели до активизиране на допълнителен вот „за БСП" от 0,6% и „против БСП" - 38 на сто. 38 на сто - допълнително активиран вот от фактор или събитие, което не бихме могли да контролираме и управляваме, при това броени дни преди изборите. Разбира се,  възниква и логичният въпрос - можехме ли да реагираме по-остро, по-категорично да се разграничим от заявената позиция? Възможно - да, и аз нося отговорност за това, че не съм го направил в достатъчно категорична степен. Но смятам, че въпреки това трудно можехме, първо, да надприказваме по острота Бойко Борисов, РЗС и Атака, и, второ - нямаше да е твърде достоверно, независимо от това какво бихме казали. Защото 4 години бяхме в мандат на ДПС, в коалиционно управление, и ДПС бяха наш, бих казал, по-доверен партньор от гледна точка на стабилността на управлението. Това не е тайна за никой от вас във всички тези 4 години.

Има и такива, които смятат, че ако се бяхме въздържали от желанието да информираме за опасността от връщането на Костов в управлението чрез вота на ГЕРБ, нямало е да предизвикаме ответната реакция, чрез която нашият политически противник ни приши здраво към ДПС и направи нашата кампания зависима от отношението към ДПС. Това според мен е илюзия и заблуда. Тази карта щеше да бъде разиграна при всяко едно положение. А след изявленията на Ахмед Доган, особено в село Кочан, кампанията бе подменена с истерична етнизация на вота. Тя премина според мен всички граници, в това число и опасните граници, след които ще трябва да се полагат системни усилия от страна преди всичко на нашата партия, но не само, за да се възстанови етническото и гражданско спокойствие в редица райони на страната, да не допуснем задълбаване на тази опасна за страната тенденция.

Накратко, без да бягам от отговорност за грешките, които посочих, не мога да се съглася и да приема, че нашата кампания е била погрешна. Че, едва ли не, ако не бяхме правили нищо, резултатът ни щеше да бъде по-добър. Тъкмо обратното, без кампания, без тази кампания, поражението вероятно щеше да е и по-тежко.

И отново искам да благодаря на нашите кандидати за Европейския парламент, на всички участвали в следващата кампания за националните избори, за силното поведение. Трябва да признаем, че на първата кампания постигнахме една от двете цели в немалка степен - фрагментацията и ограничаване на реализацията на потенциала на ГЕРБ, който беше много висок. Това го постигнахме. Видяхте и лицата на лидера и на останалите представители на ГЕРБ в нощта на европейските избори. Не постигнахме нашата вътрешна мобилизация на първите избори в достатъчна степен, защото всеки един от вас, участвали и в тази кампания, сте усещали, че партията се задвижи доста късно. Не реализирахме тези възможности, които имахме. Постигнахме ги с огромно усилие и с огромна енергия от членовете и симпатизантите на БСП на вторите, националните избори, но при много по-високата активност това даде нисък краен резултат.

Тъкмо заради кампанията, заради амбицията на БСП в нея да покаже характер, да приеме битката и да я води, смятам, че оттук нататък не можем да носим вреди - предвид на неизбежното предстоящо разочарование, което спохожда рано или късно всяка власт. Ще имаме предимството да напомняме с право, че наша е била дързостта да предупредим навреме какво ще се случи в резултат на управлението - с пенсиите, доходите, социалните придобивки, финансовата стабилност, политическата омраза, междуетническите спорове, ако щете, гражданския мир.

Уважаеми другарки и другари,

БСП е била за последните 20 години, а и през всички години от своето съществуване, в различни ситуации, много по-тежки и от днешната. Нека да си припомним, че през 2001 г., след 4 години опозиция, успяхме да съберем подкрепа като дял от гласуващите по-ниска и от тази, която постигнахме на тези избори. И отново не го казвам като оправдание или самоуспокоение. Че ще има разочарование и от новите управляващи, да, рано или късно ще има. Надеждите, очакванията на хората обаче няма автоматично да се насочат към нас. Трябва да сме наясно с това.

За да запазим, първо, тези избиратели, които ни дадоха доверие в тези избори, за да разширим този кръг, трябва да формулираме на предстоящия конгрес много ясна стратегия, тактика на действия за промени, обновление на партията, за начина на нашето функциониране на всички нива. За да можем да се явим на следващите избори в много по-добра кондиция. И пак, дали ще се случи това - зависи от нас.

Трябва да сме наясно, че няма да ни е лесно. Няма да ни е лесно, защото срещу нас им