Премиерът Сергей Станишев защити в европейския съвет националните позиции по основни въпроси
В Брюксел приключи работата на редовния Европейски съвет Три основни теми разгледа последният Европейски съвет в рамките на Френското председателство – бъдещето на Лисабонския договор, пакета „Климат-енергетика” и общите мерки на ЕС за справяне с финансовата криза
В Брюксел приключи работата на редовния Европейски съвет
Три основни теми разгледа последният Европейски съвет в рамките на Френското председателство – бъдещето на Лисабонския договор, пакета „Климат-енергетика” и общите мерки на ЕС за справяне с финансовата криза. Това заяви във видеоконферентна връзка от Брюксел министър-председателят Сергей Станишев, който отчете резултатите от срещата на върха.
Премиерът изтъкна, че позицията на България за Договора от Лисабон е еднозначна – той дава възможност ЕС да функционира по-прозрачно, по-ефективно и по-демократично, каквото е и очакването на всички граждани. Съветът изготви график за действия, който цели постигането на положителна атмосфера за приключване на ратификацията във всички държави-членки и влизането на документа в сила като бе заявена ясната политическа воля за това. В този аспект България защити добре своя интерес, подчерта премиерът Сергей Станишев. В следващата Европейска комисия всяка държава ще има свой комисар.
Приемането на пакета „Климат-енергетика” поставя ЕС във водеща позиция в света при ограничаването на вредните емисии, което е от значение за днешното и за бъдещите поколения, каза още министър-председателят. Той отчете, че в рамките на преговорите България е постигнала добър резултат в координация с още 7 страни от Централна и Източна Европа. Защитихме интересите на нашите граждани и производители – те ще бъдат предпазени от шоково и необосновано повишаване на цените на енергетиката от 2013 г., когато ще започне прилагането на пакета. Прие се предложението ни да бъдат отчетени усилията ни по намаляване на емисиите от въглероден двуокис от 1990-2005 г., защото именно тези 8 страни са допринесли най-много за ограничаването на вредните емисии в ЕС. Европейският съвет възприе и друга наша идея – механизмът за допълнително разпределение на правата за аукцион на емисионни квоти. Той предвижда допълнително разпределение от 10% на база БВП, което ще помогне на страни като нашата, с по-нисък БВП. И още допълнителни 2%, които отчитат усилията до 2005 г. За пример мога да ви кажа, че тази договорка дава възможност до 2020 г. България да получава над 1 млрд. евро приход от аукцион годишно като в периода от 2013 до 2016 г. тази сума ще се увеличава, изтъкна премиерът Сергей Станишев и уточни, че точните параметри ще станат ясни след предстоящата среща в Копенхаген, която ще решава тези проблеми в световен мащаб. Така за България възниква допълнителен буфер, който е и социална защита за гражданите и възможност за инвестиране в енергийни производства, които са ефективни. Според него договорените условия способстват за икономическия растеж и социалната стабилност в България, в съчетание с енергийната сигурност. От предложения 100 % аукцион в енергийния сектор, се прие нашето предложение да се стартира с по-нисък аукцион – 30 %. Така България ще може постепенно, а не шоково, до 2020 г. да въведе този аукцион в енергийния сектор, който е сред водещите в българската икономиката. Така се постига предвидимост за цените на електроенергията за българските граждани и производители. Приемането на пакета е сериозна крачка за разработване и въвеждане на нови технологии в т.ч. за улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Затова в бюджета на ЕС са предвидени значителни квоти и респективно средства, каза още той.
По отношение на световната финансова криза България заяви виждането си, че мащабът й е голям и никоя страна не може сама да се справи с нея. Европейският съвет прие План за възстановяване на европейската икономика и дефинира размера на фискалния стимул, който се определи в размер на 1,5% от БВП на т.е. близо 200 млрд. евро. Планът представлява общата рамка на усилията, предприемани от държавите-членки и ЕС за осигуряване на съгласуваност и постигане на максимален резултат, е записано в заключенията на Съвета. Всяка страна обаче сама ще избира мерките и секторите, които се нуждаят от подпомагане с тези средства.
Премиерът Сергей Станишев заяви желанието ни Пакетът за икономическо възстановяване да отговаря на няколко условия: мащабност за стимулиране на реалната икономика, бързина на прилагането му и устойчивост на реализацията на този пакет. Той дава достатъчно условия и възможности, които отчитат и особеностите на отделните страни-членки и общите приоритети, подчерта още министър-председателят. Като конкретни мерки се предвижда за 2009 - 2010 г. средствата за Европейската инвестиционна банка да бъдат увеличени с 30 млрд. евро, които ще се ползват основно за малки и средни предприятия като подкрепа на средния бизнес. Предвижда се също опростяване на процедурите за по-бързо прилагане на програмите, финансирани по европейските политики, най вече Кохезионния и структурните фондове. Ще има двугодишно временно облекчаване при получаване на държавни помощи, както и въвеждане на ускорени процедури през двете години при провеждането на държавни поръчки.
По отношение на малките и средните предприятия сме направили не малко досега, каза премиерът Сергей Станишев в отговор на журналистически въпрос. Определихме пакет от 500 млн. лв., с които се капитализира Българската банка за развитие и се откриха кредитни линии към търговски банки, за да стимулират кредитирането на бизнеса. В България нямаме проблем с банките, всички са стабилни, но има забавяне на кредитирането и влошаване на икономиката, коментира той. За нас проблемът не е във вътрешния пазар, в българската банкова система, а в това че се свиват външните пазари, което влияе негативно върху българската икономика, отбеляза премиерът. Ако има рецесия в Еврозоната, няма как това да не повлияе върху нас, допълни той. Министър-председателят припомни, че инвестиционният пакет на правителството за 2009 г. е около 5,6 млрд. лева, което с близо 20% повече от тази година.
За поддържането на железопътния транспорт не е имало толкова амбициозна програма за модернизация в последните 20 години, каза още министър-председателят. По думите му това се отнасяло и за пътните проекти. През следващата година, освен европейските субсидии за земеделието, ще се получи и национално доплащане и общата сума ще е над 1 млрд. лева.
Министърът на външните работи Ивайло Калфин допълни, че ще бъдат подкрепяни експортно насочени предприятия и такива, които развиват иновации. Той конкретизира, че за 2009-2010 г. срокът за държавни поръчки се съкращава от 87 на 30 дни. Създава се европейски фонд „Маргарита” за строителство на инфраструктура и енергийни проекти. А с облекчени процедури ще се работи по Кохезионния и Социалния фонд.
Министър-председателят Сергей Станишев изтъкна, че за пореден път страната ни е поставила на този съвет въпроса за продължаване на финансовото подпомагане за намаляване на последиците от извеждане на експлоатация на блоковете от първи до четвърти на АЕЦ Козлодуй и след 2009 г. Въпросът се поставя още от 2005 г. и България отстоя разбирането си, че при прегледа на бюджета през 2009 г. трябва да бъдем компенсирани заради загубите, които търпим от предсрочното затваряне на блоковете.
Европейският съвет, председателстван от Франция, излезе и с декларация, която дава тласък на Европейската политика за сигурност и отбрана. Тя ще продължи да се развива в пълна съгласуваност с НАТО в рамките на стратегическото партньорство между ЕС и алианса, се казва още в заключенията, приети от лидерите на страните-членки.