Помен за духа на Елба

Май 08, 2015 Новини БСП 0 1199

  70 години след победата над фашизма Европа е разделена

 
70 години след победата над фашизма Европа е разделена. Разединена след години на шеметно обединение. Отново е в ямата на политическа и нравствена криза. Отново служи на чужди интереси, които я препълват с противоречия. Заливат я с войнстваща пропаганда, изтъкана от лъжи и лицемерие. Насъскват я срещу освободителите й, непожалили собствения си живот за нейното спасение.
 
Днес лидерите на водещите европейски страни, които в жестоките години на войната бяха съюзници на Съветския съюз, не смеят да отидат в Москва да сложат цвете на почит и благодарност на гроба на съветския войник, да погледнат в очите останалите живи ветерани. Страхуват се да не разсърдят управляващия ги иззад океана деспот. Не си дават сметка, че за разлика от тях - европейците, той - американецът, никога не е преживявал война на собствена територия, нашественик не е грабил домовете му, не е рушил, убивал и безчинствал по земята му. Той самият е бил и досега остава нашественик. Нова война не го плаши. За него смъртта по чужди бойни полета е благодат. Чуждата кръв щедро напоява жилите на икономиката му. Така е било през 70 следвоенни години. Така е до днес.
 
С отказа си да уважат парада на победата в Москва лидерите на страни като Франция и Англия зачеркват собствения си принос за общата победа. Вдигат изтъркани лозунги за мир и подават покровителствена ръка на надигащите се неонацисти. А вождовете в някогашните съюзнически на Хитлер държави ситнят край големите и като дребни кучешки породи джафкат най-силно срещу Русия. Това, че са жалки и смешни в очите на собствените си народи, не ги вълнува.
 
От същия сой са и българските първенци. Разбрахме, че нито един от тях няма доблестта да почете паметта нито на руските, нито на българските антифашисти. Но можеха поне с дума на благодарност да го сторят. Не! И думите употребиха, за да всяват вражда и злоба, да подхранват народа със страхове от мними заплахи. Държавната глава, която веднъж в годината заема стойката на главен командир, по Гергьовден за пореден път изкряка втръсналата на всички ария на измамата. Така го учат. Така са дресирани домораслите евроатлантици. 
 
"Когато е трудно, народът разчита на армията си, а армията застава зад народа си", провикна се Главата пред скромния воински строй. Кой народ? Каква армия? Не е ли ясно от историята, че когато му е трудно, българинът е научен да разчита на себе си? Че ако някога е разчитал на армията си, днес с боязън гледа как тя се топи. И то в момент, когато чужди и наши демагози го тласкат към нови жертви и конфликти. Докато бъбреше безплодни мисли пред множеството, Главата дори не се изчерви. Тя бе преизпълнена с гордост, че изпълнява важна мисия, за която със сигурност на площада следеше поне един чужд дипломат с пагони. Не се изчерви и пред унизителното за войниците ни дефиле с кръгом да минават два пъти край трибуната на гланцовите персони. На фона на самотния хеликоптер не се посвени да изрече: "Високо е доверието на нашите съюзници към Българската армия...".
 
Набрала гергьовденска храброст, в дните на победата Главата няма да се сведе. Тя отлетя към Полша, за да се слее със себеподобните си от Прибалтика и Украйна. Няма смисъл да припомняме, че там кълни неонацизмът. На полуостров Вестерплате, където войната е започнала, участниците в събора под мотото "Наследството на Втората световна война" отбелязват нейния край. В нормална глава трудно би се родила по-абсурдна идея. Може би за тези конкретни глави началото на войната е по-свято от края и затова го честват? "Военните победи идват и си отиват, докато демокрацията и човешките права се отстояват ежедневно", премъдро заяви нашият главен командир. Каква е цената на победата не ги интересува. За какви права и демокрация става дума, когато най-безогледно готвят Европа за война? Всичко се случва обаче, когато безропотно се изпълняват чужди поръчки за чужди интереси. Поръчката е историята да бъде фалшифицирана. Целта - Русия да бъде унизена. Напразни усилия.
 
Европа имаше шанс да почете общата победа, когато преди две седмици се навършиха 70 години от знаменитата среща на Елба. Прегърнаха се няколко оцелели руски и британски ветерани на същото място, както в онзи 25 април край взривения мост в немското градче Торгау. Набръчканите им лица грееха от радост. Европейските медии обаче не проявиха особен интерес към това "лирическо отклонение" от деловото ежедневие. Не можеше и да има интерес, защото духът на Елба днес е неизгоден. Защото преди 70 години той роди онзи световен ред, който дори в годините на Студената война диктуваше отношения на диалог и компромис. Днес на почит е конфликтът.
 
Светлана Михова
в. Дума, 8 май 2015 г., бр. 102