Чешкият президент Милош Земан показа какво значи да си президент на суверенна държава, нищо че тя е част от общоевропейското семейство. Това, последното е факт, но факт също така е и това, че в различните страни от общността все пак има място за независимост и национално достойнство.
Земан отривисто отпъди американския посланик в Чехия от мерака му да посети президента заради своеволното му "просветление" да го поучи каква да бъде външната му политика. Особено когато тя е насочена към доброжелателност и сътрудничеството в името на човешкото бъдеще на съвременна Европа. Да тръшнеш вратата под носа на един очевидно самозабавил се наглец и натрапник, изпратен в миролюбивата и просперираща Чехия, очевидно за да "мъти водата", да разяжда стари дружески спомени, дори да зачертава исторически за целия свят факти и събития, а и бъдещи планове, идеи и пориви, не е проява на индивидуален героизъм. Това е на първо място човешкото и политичесото лице на един съвременен държавник, "дръзнал" да почете в деня на светлата 70-годишнина от победата над хитлерофашизма паметта на над 140 хиляди съветски воини, дали живота си за свободата на чешкия народ.
Интересното в случая е обаче нещо друго и въпросите са ясни и все същите. Кой иска за съсипе бъдещето на Европа, на европейците, на народите, дръзнали да потърсят единение? Чия е тази доктрина, в която ненависта, пораждана от желанието за световна доминация води единствено към войни и страдания, да не кажем и геноцид?
Един посланик го показа и за сетен път доказа!
На този фон, без излишни уговорки или безбройни примери за оказван натиск при определянето на национални политики от самозабравили се чужди господари, смело можем да признаем, че точно такъв модел на подражание, като този на Милош Земан, очевидно е съвсем чужд на нашите нови-стари управници.
Има ли кой да се поучи...
Автор: Алберт Аврамов, Източник: "Дума"
