В поредицата си прозрения от последните дни, президентът Плевнелиев отново повдигна въпроса за Държавна сигурност и обяви поредната лъжа, че в МВнР за първите три месеца от правителството на Орешарски са били сменени 90% от директорите и всички нови назначения са на бивши агенти на ДС. Очакванията на обществото от държавния глава отдавна не са особено високи и вероятно и този коментар ще отмине незабелязан от широката публика. Чувствам се длъжен обаче да отговоря кратко и по същество.

 

При първото правителство на ГЕРБ, в което Росен Плевнелиев беше министър, над Министерството на външните работи беше извършен погром – Дянков сви рязко бюджета с 40% (или близо два пъти), а Младенов се саморазправи с десетки опитни дипломати. През май миналата година заварих демотивиран състав и една нефункционална структура, родена след близо три години очевидно безплодна работа, като в нея липсваха обособени дирекции напр. за Югоизточна Европа, за Източна Европа и Централна Азия и други приоритетни за външната ни политика региони. В кратки срокове беше изготвен нов Устройствен правилник, който промени съществено структурата на МВнР с цел по-ефективно разпределение на отговорностите и по-пълноценно използване на компетентността на дипломатите. На практика бяха запазени всички директори, наследени от служебния външен министър Райков, освен тези, които по-късно заминаха като посланици в чужбина. След дълга пауза Министерството заработи.

 

При встъпването си в длъжност заявих, че ще положа усилия да приключа необявената война в МВнР и го направих – никой не беше уволнен или дискриминиран, критериите за назначаване на високи постове никога не са включвали политически симпатии или антипатии, нито пък наличието или не на т.нар. „картончета”. Това беше необходимо, за да се укрепи професионализмът в МВнР, както и за да се спазят разпоредбите на закона и решенията на Конституционния съд, които не позволяват дискриминация по линия на принадлежността към структурите на бившата ДС. Когато в последните дни се връщаме към началото на прехода, искам да припомня, че днешните дипломати с „картончета” са били младежи на по 25-30 години. Приносът им към ДС е бил твърде кратък и твърде скромен. След това точно те бяха в основата на изграждането на новата външна политика на България, членството в НАТО и Европейския съюз. Искам да припомня също, че единствените претенции, които президентът имаше към МВнР, беше да не се назначават дипломати с картончета за посланици и аз се съобразих с това.

 

Днес президентът Плевнелиев отново раздава морални присъди, които звучат нелепо, изречени от него – известно е, че произхожда от смейство на висш комунистически функционер в Благоевградска област, той самият – активист и комсомолски секретар. Ако е преживял катарзис – на 10-ти или 17-ти, или 18-ти ноември 1989 г., защо отрича това право на онези млади хора, негови връстници, които тогава са вкарани  в системата на ДС, за да гарантират сигурността включително на него и неговото семейство? Защо да си бил в сърцевината на онази отречена вече от него система е по-малко укоримо от това да си бил на най-ниското ниво в поддържащите я структури, създадени от нея? Не приемам отречената Държавна сигурност да продължава да определя човешки съдби и днес, 25 години по-късно.

 

Тълкувам думите на президента като подготовка за поредната масова чистка в МВнР. Мога само да изразя надежда, че външният министър Митов няма да се поддаде на натиска. Всеки министър има право в процеса на своята работа да променя структури и да подменя ръководни кадри. Но успешната външна политика изисква подготвени дипломати, които да предават опита си и на които може да се опре всеки министър. Президентът има своите отговорности във външната политика, но лековатото му отношение към тях няма да навреди сериозно на държавата, ако в МВнР има стабилност, предвидимост и професионализъм.