Реч на Сергей Станишев, председател на НС на БСП, пред 48-ми Конгрес на Българска социалистическа партия

  Част втора Оттам нататък някои хора започват да се чувстват велики и да приемат постигнатото като дължащо им се

Част втора

Оттам нататък някои хора започват да се чувстват велики и да приемат постигнатото като дължащо им се. И партията се напълни с хора, които докато сме в опозиция нито чуваме, нито виждаме, но щом се зададе властта, превръщат коридорите на „Позитано“ в многолюдно тържище.

И това е моят втори завет към бъдещия лидер. Дълбока промяна е нужна в кадровия подбор на партията. Трябва да се върнем не само към ценностите, но и да стъпим на утвърдените европейски норми на модерното партийно строителство.

Първо и основно правило при подбора на кадри е: научи се да даваш – на БСП и на обществото.

Чак след това можеш да разбереш каква е отговорността, когато партията и обществото започнат да ти дават доверие и власт. Иначе ще продължим да сме свидетели на политически кариери и биографии на хора, на които им е трудно да понесат властта, защото тя е огромно изпитание за всяка личност.

Много често, когато пишем анализи за едни или други избори, основната мъка на партията е, че нямаме медийно влияние и присъствие. Основните критики са към комуникационната ни политика. Другари, аз имам една основна критика: за каква комуникационна политика говорим, след като десетки наши представители плещят каквото им хрумне в медиите и се опияняват от това. Помпат личен рейтинг за сметка на БСП, защото основното им достойнство е да казват, че са несъгласни с ръководството. Имам чувството, че някои от тях само чакат да вземем някакво решение, за да хукнат да се разграничават в медиите, защото с нищо друго не са интересни.

Все по-трудно се лишаваме от собствения си комфорт, за да отидем при хората. И всеки ден да водим разговор с тях, да обясняваме какво и защо сме направили, да чуем какво очакват от нас.

Тогава, когато сме го правили – най-ясният пример за това е референдумът – винаги сме печелили.

Не успях да го превърна го в ежедневна практика. Това е проблемът, а не дали имаме собствени медии и достатъчно медийно влияние.

Политическият процес в България е сведен до сделки вместо правила. И дори когато спазваш правилата, хората те подозират в сделка. Единственото средство да не допуснем това да завладее и БСП не е затварянето й, не е изолацията от всички, които не са партийни членове. Партийната принадлежност не е панацея за успеха на БСП. Отварянето на всяка организация към хората минава и през мотивирането им да дойдат при нас. През преодоляването на страха у някои наши партийни другари от новите, различно мислещите, спорещите.

Промяната и енергията най-често свързваме с новите лица и с младите хора. Няма да забравя една среща с наши младежи в Пловдив през есента на 2009 г. Тогава един от тях ми каза: „Другарю Станишев, за вашия мандат вие осигурихте милиарди за вдигане на пенсиите, само за коледни надбавки дадохте 800 млн. Лева, а пенсионерите в немалка част гласуваха за ГЕРБ. Но не обърнахте достатъчно внимание на младите хора и техните проблеми.“ Помниш ли тази среща, другарю Гергов?

Тогава след много вътрешни борби, създадохме сериозна младежка организация. Тя наистина е част от партията и е опора във всяка политика и кампания.

Но има още много работа по формирането на младите като мислещи и действащи леви хора.

Чувал съм за себе си различни обвинения, в това число, че вземам еднолични решения, но същевременно съм твърде толерантен. Струва си да напомня, че без моята решимост партията едва ли би приела задължителните квоти за жени и младежи във всички ръководни органи. А мнозина от кандидатите за лидер днес нямаше да имат този шанс, ако не ги налагах като фигури в партията. Ще си позволя да дам един съвет на бъдещия председател, в духа на самокритичност. Твърде често съм прощавал и тежки грешки и поведение, което руши авторитета и доверието в БСП. Искам новият председател да дава шанс, перспектива, път напред, както винаги съм правил аз, но също така категорично да търси отговорност и решително да не подминава всеки и всичко, което вреди на партията.

И не на последно място промяна в БСП ще има само тогава, когато върнем силата на политическия дебат и аргументи в организационния живот на партията. Трябва да преодолеем комплекса си за вина. Той ни превръща в партия на  носталгията. Докато не преодолеем този комплекс ще се държим и ще поемаме отговорност като партия от бъдещето, но ще се чувстваме като партия от миналото. Да направим тази крачка. С оптимизъм за бъдещето.

Нашата партия е жива над 120 години единствено, защото винаги се е променяла с духа на епохата, но не е изневерявала на нашите идеали! Днес ще изпълня още едно задължение. Преди няколко години получих един скъп подарък от наш ветеран - красив джобен часовник. Той ми каза: „Подарявам Ви го като лидер на БСП, за да помните винаги завета на Левски „времето е в нас и ние сме във времето!“ и партията винаги да е в крачка с времето!“ Днес ще предам този часовник на новия лидер на БСП със същото пожелание.

Тръгвам си от лидерството на БСП много богат! Богат с доверието и обичта на огромен брой хора. Най-скъпите неща, които съм получавал са били от наши симпатизанти – плетени с много търпение и любов шалчета, шапки, елечета, тирлички – дарове за моите деца! Тези изрази на любов дават сили да се преодолява всяко злословие – външно, вътрешно и медийно.

Искам да благодаря за доверието на всеки един от милионите българи, които през тези тринадесет години са ни давали доверие – на БСП като партия, на мен – като нейн лидер. Искам да благодаря за честта и възможността, която ми дадохтe, да бъда премиерът, в чиито мандат България влезе в Европейския съюз.

Искам да благодаря на всеки един от активистите на БСП. На всяка организация. Заедно сме се срещали и разговаряли със стотици хиляди българи в безброй кампании в жега и студ. Много от тях никога няма да забравя! И днес помня закриването на кампанията в Бургас през юни 2005 г. Тук ли си, другарю Пантелеев? Как в летния театър, на открито, под силен дъжд, близо две хиляди пяхме любимите песни на бургазлии. Мокри до кости, но щастливи. Другарю Божинов, другарю Дамяновски, Цвети, а помните ли онази Околчица, където заедно с хората от похода „По стъпките на Ботев“ пак бяхме залети от дъжд, но никой не се скри. Няма как с Дора Янкова да забравим и разговора с хиляди хора на площада на Неделино през последната кампания. Няма как да забравим и песента, която ни изпяха, и честния разговор, и благодарността им, че нашата власт им помага да решават конкретни проблеми – за двете детски градини, за жизненоважния път към Златоград. Мога да разказвам стотици такива истории и съм безкрайно благодарен на всички вас, че сме ги преживяли заедно! 

Искам да благодаря на десетките наши активисти, които работят в централата на Позитано и с ежедневния си труд помагат на тази огромен организъм – социалистическата партия – да работи като национална политическа сила!

Благодаря на всички мои другари, които през тези 13 години са били в ръководството на партията и са носели и носят отговорност за развитието на БСП! Имали сме много дискусии, спорове, различия, но водещото в тях винаги е било кое е доброто за България и за БСП. И специално на Катя Николова, която е „вечният двигател“ на Позитано и зад кадър е движещата сила на всяка наша кампания.

Благодаря на нашите депутати през тези години. Всеки от тях има своя принос към нашите победи и пътя, който извървяхме заедно. Всеки един е дал своите жертви. Стресът, агресията, изпитанията, които преодолявахме, имат своята цена. Не един и двама ни напуснаха. Лека им пръст.

Благодарен съм на нашите кметове и общински съветници – стожерът, опората, изворът на сила и самочувствие за партията през всичките тези години. Вие сте най-близко до грижите на хората и чрез вашите усилия те разбират, че ние сме партията, работеща за тях.

Благодаря на моето семейство! За подкрепата, разбирането и търпението! За това, че сте винаги до мен в радости и в несгоди!

Пътят, който извървяхме заедно не беше лек. Но от изпитанията излязохме по-силни. Отстояхме принципите си. Не предадохме партията, страната си. Нека всеки от вас да знае: работихме всеотдайно за България.

Искам специално да благодаря на един човек, който за мен винаги е бил символ на чистотата на лявата идея. Това е Стефан Данаилов. Той е светла душа, романтик, идеалист, мой учител. От него съм черпил сили. Изпитвам нескрито възхищение. Наш другар с голямо ляво сърце, който е вдъхновение и надежда и в най-тежките моменти.

Нека помечтаем заедно: да направим България такава, каквато той мечтае да я види. Изпълнена с любов, доброта и разбиране. Човечна. Усмихната.

В която приятелството е ценност. Където успехът идва, защото се трудиш и си отдаден на каузата си. България, в която хората, които можем да направим нещо за страната си, сме все още повече.

Да живее България!