ДЕКЛАРАЦИЯ На ПГ на КБ по повод 135 години Търновска конституция представена от Сергей Станишев, председател на ПГ на КБ

Честит юбилей, честит празник на българския конституционализъм и българската демокрация

Честит юбилей, честит празник на българския конституционализъм и българската демокрация. Винаги, когато отбелязваме важна годишнина аз си задавам въпроса какъв е смисълът и съдържанието на тези празненства. Дали правим просто един ритуал или се опитваме все пак да извлечем поуките и да потърсим чрез тях перспективата за България и за хората в нашата страна. Честванията и на Търновската конституция имат смисъл единствено ако наистина отдадем почит на нейните автори, на ценностите, принципите, заложени в нея, ако направим смислен преход в нейното прилагане и ако извлечем поуките за бъдещето за развитието на българската демокрация и за перспективата за всички български граждани.

Общоприемлив факт и констатация е, че българската конституция от 1879г е сред най-прогресивните за своето време. Редно е да си зададем въпроса как се случва така, че една новосъздадена държава, след 500 години чуждо владичество, е способна със слабо гражданско общество, без реални традиции в тази област, да произведе толкова добра Конституция, даваща възможности на страната за нейното демократично и прогресивно развитие. Аз съм убеден, че Търновската конституция изразява в най-голяма степен копнежа на българите от онова време за свобода, за народовластие, за върховенство на закона и е ясна декларация за принадлежност на новосъздадена България към модерна Европа. Това е големият стремеж на авторите и на делегатите, депутатите от Учредителното събрание. Много интересен е фактът, че след Руско-турската освободителна война монархична самодържавна Русия дава възможност, чрез своите представители, България да приеме една от най-демократичните конституции. Добре знаем, че за основа на Конституцията служи Органическият устав - първоначален проект, изготвен от руски специалисти. Трябва да отдадем дължимото на желанието, разбирането и толерантността на временната тогава администрация, оглавявана от Дондуков-Корсаков, да се даде възможност българският дух да бъде реализиран без натиск, без да се копира чужд политически и държавен модел.

В текстовете, в конструкцията на Конституцията е използвана и френската Декларация за правата на човека и гражданина и самата френска конституция. Тя е систематизирана, съобразно немската държавноправна философия. Сигурно е повлияна и отразява в най-голяма степен тогавашната конституция на Кралство Белгия.

В Учредителното събрание заседават много изтъкнати личности, част от които се изявяват и утвърждават в политическия живот и държавното управление на следосвобожденска България. Сред тях са Константин Стоилов, Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов и др. Както става и днес, има личности с превратна политическа биография, в т.ч. служили усърдно на Османската империя, а после и на новата българска държава.  В този смисъл политическото ренегатство или нагаждачество не е модел, изобретен само на българския преход от 90-те години. Има такива ярки примери от 70-те години на 19 век. Още тогава се очертават първите политически разделения на тези, които по-късно се определят съответно като консерватори и либерали. И от двете страни можем да намерим примери за солидни идеи и добри, блестящи дори, оратори. Откриваме примери и за толерантност, и за съединение, но също така и на груби препирни, някои от които надхвърлят далеч днешните твърде сурови политически нрави в българския парламент. Има също примери на силни патриотични пориви, които често бързо са били потушавани от Великите сили. Нищо ново под слънцето в известен смисъл. Не бива да идеализираме политическия живот от онова време. Имало го е всичко – и възвишеното, и ниско приземеното.  

В състава на Събранието най-много са заседаващите по право, главно от средите на съдебното ведомство. Друга част са избраните народни представители. Разбира се отделен въпрос е дали в много от районите е имало повече от един кандидат и как се е гласувало. Извечен въпрос за българската демокрация. Според сведения всеки избирател е трябвало да впише името на избраника, а в някои случаи неграмотните са гласували с бял и черен боб или с боб и кукуруз. Третата част членове на Събранието са по назначение от императорския руски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Тъй като от избраните представители малцина са от турски произход и от ислямското вероизповедание, той назначава 11 от общо 21 назначени народни представители, именно от техния състав. Това е признак за толерантно отношение от страна на държава, която е победител в Руско-турската освободителна война. Важно е, че съвременна България извежда тези поуки и развива своя модел на етническа и религиозна толерантност последователно, още от началото на българския преход и хора с различни етнически принадлежности и вероизповедания са представени в българския парламент.

Имперска Русия проявява към България демократичен подход, предоставяйки й една, общо взето, напредничава за времето си конституция. Въпреки това Търновската конституция не преодолява конституционната, дуалистичната монархия. В този смисъл тя не отразява изцяло завета на Апостола на свободата Васил Левски за чиста и свята република. Въпреки законодателната власт на парламента, поделената министерска отговорност между княза и народното събрание. България е по-скоро с монархическо, отколкото с парламентарно управление. Това напрежение между върховната власт на княза, по-късно царя, и Народното събрание е източник на множество конфликти през десетилетията, когато съществува и функционира Търновската конституция. Тя е най-дълго действалата българска конституция - 67 години, но през по-голямата част от този период тя е била нарушавана, погазвана или открито суспендирана. Демократичните и прогресивните сили в България са отстоявали нейните принципи и разпоредби и са се борили за възстановяване на нейното действие. И когато днес отдаваме почит на хора, загинали при едни от най-големите атентати, в църквата Св. Неделя, с различни убеждения, нито дяволи, нито ангели, по-голямата част от тях, нека не забравяме, че една продължителна по същество тлееща перманентна гражданска война в България, започва от 1923г с един крайно десен военен преврат, резултат, от което е убийството на законния министър-председател. Избиването на десетки и стотици и интелектуалци, и народни представители, и хора с различно мнение от опозицията, което далеч предшества атентата, които жертви днес почетохме. Нека имаме истинската памет за цялата условност и противоречивост на българската история и борбата за демокрация в България.

Винаги трябва да отчитаме, че има разлика между текстовете на Конституцията и реалната конституционна действителност. Когато даваме оценки на конституционализма, те не бива да се ограничават само с разпоредбите на основния закон, а трябва да се анализират тяхното прилагане.

Днешната модерна българска конституция също беше родена в бурни времена, от широкопредставително събрание, в което имаше много изявени личности, макар и с много различни политически убеждения. Великото народно събрание по своя състав, качеството на парламентарните изказвания и политическия живот, беше сигурно най-яркото събрание в българската история. Искам да отдам почит и дълбока благодарност към тези народни представители от ВНС, които въпреки своите политически различия се обединиха и постигнаха 3/4 мнозинство при приемането на новата българска Конституция. Аз като човек, който не е бил тогава в голямата активна политика, никога няма да забравя като зрител кадрите, когато народните представители заявяваха своята воля в подкрепа на новата демократична българска конституция. Никога няма да забравя Пирин Воденичаров, който принадлежеше на тогавашната опозиция, тежко болен беше дошъл специално, за да заяви своята воля. Поклон пред всички тях и пред живите, и пред тези, които не са сред нас.

23 години след приемането на новата Конституция  можем да констатираме, че тя се оказа много повече от Конституция на прехода - едновременно устойчива и перспективна. С малки допълнения тя се оказа напълно пригодна за приемането на България в Европейския съюз.

Недоверието към съвременната демокрация в Европа и България се дължи на провежданата дълги години политика, която се диктува не толкова от  преките интереси на обществото, а или от големите икономически интереси, или от външни фактори и допуска също така голямо неравенство - между хората и между страните.

Критиките срещу Конституцията не са преставали от първия и ден, а дори и преди нейното приемане. Да си спомним палатковите лагери през 1991 г., опитите да бъде саботирана работата на парламента, на всяка цена.  На Конституцията се приписват много от недъзите на самото общество и особено неспособността на много от политиците да се справят с реалните проблеми.

Поради това не можем да очакваме, че Конституцията, въпреки съдържащите се в нея механизми, може да бъде единствената универсална защита на демокрацията. Тя трябва да се ползва с подкрепа, както от политически партии и граждански сдружения и от самите граждани, защото в крайна сметка е важно нейното спазване и прилагане, от всички, започвайки от най-високите етажи на властта.

Ако погледнем повечето от предложенията за ревизия на Конституцията, ще видим, че те издават доста голяма теоретична ограниченост и в някои случаи юридически фетишизъм.

В момента няма належаща необходимост от промяна на Конституцията, но има нужда от конституционен дебат - сериозен, перспективен и отговорен. Той не бива да заобикаля темата за правата на гражданите, за формите на собственост и тяхната защита, за регулиране на финансовата система и информационната среда, за начина на прилагането на принципите на върховенството на закона в България.

Нашата Конституция е отчела съвременните конституционни модели. В Европа и света конституционализмът продължава да се развива и за това Конституцията от 1991 г. позволява страната да продължи извършването на дълбоки промени в развитието на обществото, стига да сме достатъчно зрели, а не да се фокусираме върху политическите интереси и използваме този дебат за конюнктурни политически цели. В заключение на моето изказване от името на ПГ на КБ искам да отдадем почит и поклон пред Търновската конституция и нейната роля за развитието на българската държавност. Да живее съвременната демократична българска конституция. Честит празник.