Илияна Йотова: Трябва да се набележат приоритети по доклада на ЕК

За 18 месеца няма движение по нито едно от основните искания на ЕК

За 18 месеца няма движение по нито едно от основните искания на ЕК.  Трябва да се излезе от нивото на елементарни престрелки между политически партии и да се говори по важните въпроси. Това заяви в ефира на BTV евродепутатът от ПЕС Илияна Йотова. Тя обясни, че от шестте сфери, в които е имало мониторинг на България са останали 3: борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа. По нейно мнение във всяка една от тези 3 области трябва да се види къде са точно забележките, да се набележат 3 или 4 приоритета, а не "отворено ветрило", както по време на управлението на ГЕРБ. "Не 36 мерки и като се тегли чертата да се види, че нито една не е изпълнена, а няколко приоритета, които да се види след това дали са изпълнени", категорична бе тя. Йотова подчерта, че по отношение на прозрачността на назначенията, ЕК дава срок на България. Според нея трябва да се види дали реформата в ДАНС ще проработи и това означава една много сериозна работа в следващите месеци. Йотова коментира, че докладът на ЕК е критичен към назначенията не само през последните 6 месеца, а през последните 18 месеца. Тя обясни, че е направила сравнителен анализ с предишните доклади от 2010г., 2011г. и 2012г. "Тази тема присъства неизменно, особено що се отнася до съдебната система и докладът не казва почти нищо ново. Жалкото е, че не сме си взели бележка", допълни тя. Тя подчерта обаче, че за първи път в този доклад се казва, че няма политическо насилие над съдебната система и тя е независима. "Аз очаквах да е дори по-критичен. Няма го тефтерчето на Златанов, няма ги и костинбродските бюлетини, няма го подслушването", заяви Йотова.

Вече не е ясно дали мониторинговият механизъм има положителен ефект или обратното

Евродепутатът подчерта, че още 2010г. е поставила въпрос пред ЕК до колко и как мониторинговият механизъм все още дава резултати. По думите й има неща в него, което вече не се знае дали имат положителен ефект или точно обратното. "Този механизъм няма хоризонт, което поражда и в Българската, и в Румънската държава съмнението, че може да продължи до безкрай и след 1 година, когато се появява докладът на ЕК да се предявяват все нови и нови претенции", каза още тя.

Друго важно според нея е, че се появява една изключително опасна тенденция - да се обвързва членството ни в Шенген с тези доклади. "Това е изцяло политически акт на част от европейските държави, в който комисия няколко пъти ме уверява дори и писмено, че няма никакво отношение. От резултатите от този мониторинг обаче започва да зависи приемането ни в Шенген", заяви Йотова. Тя обясни, че на нейно парламентарно питане председателят на комисията Барозу е отговорил, че независимо от това, че първите три наблюдавани сектора са изпълнени от българската и румънската страна, остават още три и докато те не бъдат изпълнени, не може да отпадне целият механизъм. По нейно мнение обаче в следващия си мандат ЕК трябва сериозно да ревизира този инструмент.

Корупцията е сериозен проблем за цяла Европа

Тя подчерта, че е попаднала на обезпокояващи цифри от международни служби - 3600 престъпни организации са вече известни, 70% от тях са с международно участие и работят на територията на ЕС. "120 млрд. евро губи ЕС всяка година от корупция. Това не означава, че са проблем само на една страна", категорична бе Йотова. Евродепутатът допълни, че в Комисията по правосъдие и вътрешен ред се чака да се получи първият доклад на ЕК за корупция. "Искам да видя къде ще бъде там мястото на България. Всичките ми колеги са единодушни, че не може да посочваш с пръст две страни, при положение, че тези въпроси не са решени не само в цяла Европа, но и целия свят. Това е страшен проблем за цяла Европа", коментира Йотова.

Посещението на членове на НС в Тайланд прилича на "кръжок по желание"

Помолена да коментира посещението на български народни представители в Тайланд и опасността за отношенията на страната ни с Китай, Йотова отговори, че доколкото тя знае тази група, не е със санкцията на НС и е сформирана като "кръжок по желание". Според нея това означава непознаване на междудържавните отношения. По думите й обаче, трябва да бъдат изслушани хората, които са отишли там и да се види какво ги е накарало и с чии мандат са отишли. Тя припомни, че в Китай на посещение е бил председателят на НС Михаил Миков и президентът Росен Плевнелиев, които са делегации на много високо ниво.

На въпрос с какви пари е реализирано посещението и дали е нормално държавата, която  кани да поема всички разходи, евродепутатът отговори: "Практиката в ЕП е независимо за каква делегация става въпрос, в никакъв случай не може да се допусне канещата страна да поема всички разноски, защото това нарушава принципът на обективност", допълни тя. Според нея друг важен аспект е, че страни, които имат такива проблеми канят делегации и след това,  посещението се използва с пропагандна цел, нищо, че тази делегация може да не е поела никакви ангажименти. "За това, когато се представляват и политически групи трябва да се внимава особено", заключи Илияна Йотова.