Конституцията ще определя отношенията 42 НС – изпълнителна власт

Интервю на Михаил Миков за Радио К2:     Илиана Беновска: Добър ден, г-н Миков

Интервю на Михаил Миков за Радио К2:

 

 

Илиана Беновска: Добър ден, г-н Миков.

 

Михаил Миков: Добър ден, г-жо Беновска и на слушателите на К2, добър ден.

 

Илиана Беновска: Благодаря Ви за това присъствие и Ви желая успех. Надявам се, че дългият Ви парламентарен и политически опит ще го преосмислите в новото си качество на председател на НС.

 

Михаил Миков: Благодаря.

 

Илиана Беновска: Какви са до тук изводите Ви от възможността това народно събрание да работи по закон и да е ефективно, връщайки се кратко назад в няколкото парламентарни заседания, които се проведоха от както се конституира това събрание?

 

Михаил Миков: Ситуацията е безпрецедентна по учредяване на 42-то НС. Независимо от пъстротата на политическите дискусии през годините, не е имало друг път такава сложна обстановка при учредяването на парламентарната власт, на законодателния орган в парламентарната република. Наблюдаваме едни влизания, излизания, състезания кой по-бързо натиска копчетата при регистрация.

 

Илиана Беновска: Дайте малко поименно. Кой влиза, кой излиза?

 

Михаил Миков: Специално най-голямата парламентарна група на ГЕРБ визирам, мисля, че това е видяно от всички български граждани и в тези условия НС трябва да приеме правилник, който правилник да уреди начина на функционирането. Само една скоба ще отворя и ще кажа, че Правилникът в 42-то НС в 80-90% повтаря това, което е било уредба на закoнодателния орган през всички двадесет и няколко години и никога не е имало дискусия по парламентарния ред, които се приема независимо дали си на власт или в опозиция.

 

Илиана Беновска: Но все пак Вие заложихте и доста нови неща, които не се приеха драстично рязко от най-голямата парламентарна група на ГЕРБ и нека да се опитаме да аргументираме тези промени пред обществото като например бяхте обвинени вие - КБ, заедно с вашия партньор в това събрание - ДПС, пък защо не и с АТАКА - ще поговорим и по този въпрос, въпросът е че се каните по някакъв начин да разцепите парламентарната група на ГЕРБ, ако там наистина има пробойни и да има възможност да се създаде една симбиозна парламентарна група межди членове на АТАКА, които изкуствено ще напуснат АТАКА, за да могат да дават своите гласове при взимането на решенията и представители евентуално на ДПС, пък може би и на вас с една от промените в Правилника.  

 

Михаил Миков: Има и нови неща в Правилника и аз мисля, че главното е отварянето на парламента със създаването на една нова Комисия, която да направи парламента по-достъпен за неправителствения сектор, за обществените организации.

 

Илиана Беновска: Нека да кажем на слушателите, говорите за създаването на постоянна Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения.

 

Михаил Миков: Засилен парламентарен контрол, за пръв път парламентарният контрол ад хок се въвежда, когато министрите не да се крият, каквато беше практиката в предишния парламент, а да се явят в комисии или направо в пленарна зала и по-големи политически въпроси, по политики на правителството да дават отговор не само на народните представители, а и на цялото общество. Преразглежда този въпрос, който Вие поставихте за мандата на народния представител, защото това е големият конституционен въпрос. Има ли свободен или императивен мандат народният представител? Аз лично съм на позицията, която проповядва и българската Конституция - мандата на народния представител е свободен и трябва да излезем от смешната и противоконституционна ситуация в предишния парламент, че има едни независими народни представители в кавички, които пък заявяват принадлежност към управляващата парламентарна група, получават косвено чрез нея субсидии, които иначе са субсидии за партиите с оглед на техния изборен резултат. Това трябва да се премахне, никога не е било преди 41 НС, то е част от дезавоирането на парламента, част от дискредитацията на НС, където мнозинството се разглеждаше като аритметическо, а не като политическо мнозинство. Трябва да се върнем към онова, което казва Конституцията - народният представител е свободен да заяви политическата си позиция и освен промените в Правилника има воля в групите от мнозинството, които подкрепят правитeлството субсидията да не бъде ключ за гласуване в пленарна зала - съответна промяна в Закона за политическите партии, но не бива да се ограничава народният представител да напусне в даден момент и да промени политическа позиция. Императивният мандат отдавна времето му е отминало. Сега е модерна темата за отзоваване на народни представители, представете си какво става с народния представител от опозицията в един избирателен район, в който има едно голямо мнозинство, което не харесва това, което той говори, много лесно може да организира неговото отзоваване.

 

Илиана Беновска: То може ли да бъде заплатено?

 

Михаил Миков: Може да бъде купено, заплатено или ако някакъв едър бизнес не харесва това, което прави народният представител може да подпомогне народното недоволство с подписка и с атаки. Аз лично стоя на тази позиция, на тази позиция стои и българската конституция. 

 

Илиана Беновска: Че?

 

Михаил Миков: Че след избирането на народния представител оценката за него се случва на следващите избори колкото и да трае мандата, каквото и поведение да той има. Предсрочното прекратяване на мандата на един народен представител може да води до недопустим натиск, който се изключва от Конституцията, а и смятам, че е вреден за демокрацията и от тук вече стой другият въпрос: Защо, когато народни представители напуснали една ПГ, когато достигнат необходимия брой да не могат да сформират своя ПГ, а иначе конспиративните теории какво може да се случи като конфигурация на политическото пространство не са наш патент на левицата. През годините ние винаги - независимо на власт или в опозиция - сме отстоявали другия, политическия начин за търсене на подкрепи, за търсене на съюзи, а не този изкуствения, механичния - генното инженерство на парламентарното пространство.

 

Илиана Беновска: На мен, г-н Миков обаче не ми стана ясен замисълът на ГЕРБ или тълкованието по скоро на възможността за създаване на нови парламентарни групи и ще го разгледам точно в тази координатна система, в която Вие казахте, че субсидията следва партията, а не физическото лице, което е представител на тази партия като народен представител в НС т.е. ако х / n на брой народни представители напуснат да речем опасенията на ГЕРБ - тяхната ПГ или пък се създаде една симбиозна парламентарна група между трите останали политически субекта в НС, с какви пари тези народни представители ще развиват своята политическа или каква дейност вече ще я нарека не знам, когато те съставят тази парламентарна група само със заплатите ли си?

 

Михаил Миков: Не със субсидията, която е на партията, която хората са определили толкова народни представители на изборите, защото в предишния парламент това се случваше.

 

Илиана Беновска: Точно така и много от предишните народни представители станаха уж независими, защото различни партии, не обвинявам никого се говори, Вие знаете по-добре от мен, че когато народният представител в 41 НС напускаше парламентарна група, субсидията го следваше и отиваше в някоя група.

 

Михаил Миков: Към групата, към която той забележете иначе е независим, но е заявил принадлежност, много странно. 

 

Илиана Беновска: Но и вие имахте такъв случай.

 

Михаил Миков: Да, и ние имахме такива случаи - факт.

 

Илиана Беновска: Давахте ли им част от субсидията, това се говореше?

 

Михаил Миков: Не, категорично не.

 

Илиана Беновска: Всичко отиваше в групата на БСП?

 

Михаил Миков: Не в групата на БСП, а в коалицията, която е излъчила групата и е регистрирана за изборите.

 

Илиана Беновска: И какъв интерес тогава има той да напусне парламентарната си група на своята партия?

 

Михаил Миков: Докъде докарахме държавата и обществото, че винаги разглеждаме народния представител като какъв интерес и изключваме винаги политическия интерес. Аз искам да Ви припомня изявите на Георги Терзийски от Габрово.

 

Илиана Беновска: Това не исках да го споменаваме.

 

Михаил Миков: Един изключително силен и отстояващ позициите на нашата парламентарна група народен представител.

 

Илиана Беновска: Който напусна навремето ПГ на РЗС.

 

Михаил Миков: Да, човек, който по чисто политически съображения заяви принадлежността си и отстояваше политическата позиция на ПГ на КБ.

 

Илиана Беновска: Е, Вие сега му се отблагодарихте обаче.

 

Михаил Миков: Нямам представа какво имате предвид.

 

Илиана Беновска: Не стана ли народен представител?

 

Михаил Миков: Не е народен представител. Не е избран за народен представител, беше в листата ни, но разбира се, този човек ние ще имаме отношения с него, защото той отстояваше...

 

Илиана Беновска: Той е и добър юрист.

 

Михаил Миков: Не, че е добър юрист, той имаше политическа платформа, която е и политическата платформа на КБ и на БСП.

 

Илиана Беновска: И все пак Вие наистина правилно ме репликирахте.

 

Михаил Миков: Не, то обществената нагласа е такава.

 

Илиана Беновска: Но нагласата е такава.

 

Михаил Миков: Нагласата в такава и тя се създава, че едва ли не народният представител е някаква стока, която се купува и продава.

 

Илиана Беновска: Ами няма да Ви кажа Вие, но ще Ви кажа народните представители създадоха такава нагласа.

 

Михаил Миков: Ама не всички народни представители. И част от връщането на авторитета на парламента е да стъпим върху това, което е смисъл на Конституцията и нормалност на политическия живот и демокрацията, защото винаги търсим изкривените примери и ги превръщаме в правило и от там слагаме вече критериите. Критериите за правилност, за неправилност, за вярно, за невярно, за честно, за почтено или обратното за скрито.

 

Илиана Беновска: Вие няколко пъти, многократно даже, сега в нашия разговор тук споменавате Конституцията като опорна точка на своите тези.

 

Михаил Миков: На обществото би трябвало да бъде, но ние сме избягали отдавна от четенето на Конституцията.

 

Илиана Беновска: Аз онзи ден се обърнах също в едно интервю на друга тема към избирателите и им казах - вие знаете ли си конституционните права, четете ли Конституцията, някой познава ли я. Имате ли идея дори във формалния повод, годишнината на новата българска конституция, но имате ли изобщо идея да се опитате да възродите духа на конституционализма в България и именно през парламентаризма?

 

Михаил Миков: Това не е идея, това е смисълът на моята дейност като народен представител и председател на 42-то НС. Ще ми се всички народни представители, не само да се кълнат - заклели са се в Конституцията, но и да осъзнаят смисъла и съдържанието на Конституцията - веднъж като институционално изграждане на парламентарната република, взаимоотношение между институциите, между изпълнителна, съдебна и законодателна власт, но втори път като права на гражданите - фундаментални, реципирани от европейската конвенция за човешките права, но и права на гражданите социални. Там прочитът на Конституцията в условия на победилия либерализъм в последните 20 години, някак си останаха непрочетени, неразбрани, нечути с вечното оправдание, че рационализмът, фискализмът, ако щете нормативният дървинизъм с риск да отегчим слушателите - тези неща бяха победили. Днес е време да прочетем по сериозно социалните права от Конституцията, защото многото гласове, които периодически се чуват за лошата Конституция в една или друга нейна част, никак не държат сметка за необходимия преглед какво успяхме да постигнем като прилагане на Конституцията в законодателството през всичките тези 20 години и какво се случи за хората, защото е много лесно да качиш етикета - „това не става", без да даваш алтернативата с какво го заменяш. Определено смятам, че нашата Конституция в навечерието на 14 юли, вярно, че не е съвсем близо, трябва да бъде прочетена най вече от към правата на човека и правата на гражданина

 

Илиана Беновска: Вие доколкото разбирам одобрявате тази Конституция, смятате, че тя е подходяща за етапа на развитие, в който се намираме, така ли да Ви разбирам?

 

Михаил Миков: Категорично. Тя е една модерна, европейска конституция и двете промени, в които аз съм имал историческия шанс да участвам през 2007г. разшириха правата. Ето сега се говори за пряката конституционна жалба и сякаш се забравя, че тогава се даде възможност омбудсмана - една нова фигура, една нова институция да сезира Конституционния съд тогава, когато чрез законодателството се засягат права.

 

Илиана Беновска: Да, но хората не са удовлетворени, особени просветените, хората, които искат да могат да отправят пряка конституционна жалба до Конституционния съд в лично качество, а не чрез посредник.

 

Михаил Миков: В Германия, където има пряка конституционна жалба само около 1.5% - 2% достигат до Конституционния съд, защото има една цедка по допустимост и практически пряката, прогласената пряка конституционна жалба минава през ситото на допустимостта. Ние разширихме възможностите за конституционна жалба чрез правата на омбудсмана.

 

Илиана Беновска: Няма ли право омбудсмана да подава конституционна жалба?

 

Михаил Миков: Нямам представа тези модели са индивидуални. В Германия например правосъдният министър назначава съдиите и там никой не говори, че изпълнителната власт се меси в съдебната. Но нека оставим тези сравнения, големият въпрос е друг - връщането на авторитета на институциите, връщането ни в руслата на конституционния парламентаризъм изисква да познаваме правилата и да ги уважаваме. Ето ще ви дам един пример, който е необходимо сега от НС допълнителни усилия - редица закони, прогласени частично за противоконституционни предишното НС е трябвало да съобрази с конституционните разпоредби, има такова изискване, това не е сторено или друг въпрос, който ни остава като наследство за преодоляване има над 50 отчета на органи, които са  избрани от НС. Тези отчети не са гледани в НС. Искахме отчетност и надзор върху съдебната власт, а докладите на главния прокурор, на ВСС, на Инспектората, на Върховните магистратури от 2011 година за тях не е намерено време да се проведе парламентарната дискусия. Т.е механизмите ги има, и то тук насетне зависи доколко действащият парламентаризъм ще бъде активен, така че да се случва тази отчетност на терена на НС. Да не говорим за другите институции, които също внасят отчети, внасят доклади, но сякаш няма интерес в една парламентарна дискусия да се очертаят какви са проблемите, дали те са по прилагането на закона в отговорността на изпълнителната власт или са проблеми от законодателен характер, които НС да предприеме мерки за тяхното отстраняване. Така че боксуването на демокрацията, което изкара хората на улиците не е в правилата, то е по-скоро в забравянето, в непознаването, в неприлагането на правилата и тук смятам, че 42-ят парламент може да бъде един добър пример за връщането на институционализма и авторитета на институциите.

 

Илиана Беновска: Ще Ви подскажа една мисъл, тя ми е доста любима, мисля, че беше на Бжежински, той казва, че демокрацията е сбор от правила, които се спазват. При нас каква е координатната система между наличието на правилата и спазването им, като говорим за Конституцията и за конституционализма?

 

Михаил Миков: То многократно е констатирано и в докладите на ЕК, че въпросът с чуждицата имплементация или правоприлагане на български, стои много остро при нас. Много закони, опитваме се да вървим по пътя от периода на присъединяването и ранния период на членството, когато променяхме законодателство и отчитахме променено законодателство и по-малко усилия отиват в прилагане на действащото законодателство. Законът като всяко човешко творение никога не може да бъде съвършен, но нека да изчерпаме прилагането, нека да изчерпаме включително съдебната практика по прилагането и когато тя е противоречива, тогава да променяме, а не, много често чувам от народни представители - „този закон не работи" - няма закон, който да работи или да не работи, има добро или лошо уреждане на обществените отношения, а важният въпрос е прилагането на закона. Втори и трети въпрос е това, което Целзус казва още в първи век, че правото е изкуство на справедливостта, баланса, което трябва да се усеща от тези, които приемат законите.

 

Илиана Беновска: Много пъти говорим за правото, за съдебната система, т.е. Вие говорите и сега споменахте и болезнената за българина дума - справедливост - тя отсъства сякаш в съдопроизводството. Като говорим за Конституцията, нуждае ли се тя от промяна, за да може съдебната власт да се прочисти от магистрати, които са изпълнители на икономически и политически поръчки, мисля, че не казвам нещо забранено или непознато?   

 

Михаил Миков: И ще Ви допълня въпроса и с това и как да го направим без да накърним независимостта на съдебната власт?

 

Илиана Беновска: И аз ще Ви допълня и като запазим правата на гражданите.

 

Михаил Миков: И в целия този сбор от въпроси стигаме до отговора. През 2007 година беше създаден съдебният Инспекторат, той тръгна, заработи, имаше резултати, включително ЕК в няколко поредни годишни доклади оцени тази практика като доста добра и даваща резултати. Само че стигаме до следващия въпрос - защо Народното събрание не е обсъдило 2 години подред какво се случва в съдебната власт. Аз знам, че винаги се взимат конкретните казуси, конкретните случай, конкретните лица, те са експонират медийно и върху цялата съдебна власт се слага едно петно. Същото се отнася и за законодателната, същото се отнася и за Министерски съвет, мисля, че е крайно време нещата да бъдат преценявани конкретно. Има достатъчно механизми, които дават възможност, включително в независимата съдебна власт да се упражнява надзор и отчетност, не говоря за контрол.

 

Илиана Беновска: Кажете как?

 

Михаил Миков: Инспекторатът е много добро средство, проверките, които върши Дисциплинарната комисия на ВСС - второ средство. Трето средство -триинстанционноста по същество, когато се види, че един районен съдия трайно постановява решения различни от закона и съдебната практика, при неговата атестация, ВСС трябва да вземе предвид това негово поведение с всичките произтичащи от това дисциплинарни последици. Механизмите ги има.

 

Илиана Беновска: Г-н Миков, Вие се намирате в Радио К2, което е потърпевшо точно и проведе една страхотно голяма битка със съдебната система за противоречива практика, точно така, но Инспекторатът и ВСС, изобщо не взеха отношение. Аз мога да ви сезирам с конкретния пример, за да Ви стане ясно за какво се говори. Тези органи съществуват, но няма да отречете, че и личният, човешкият фактор играе роля.

 

Михаил Миков: Много е важно, но се съгласете, че сигурно има случай, в които тези механизми пък са проработили.

 

Илиана Беновска: Да, ние успяхме, сработи единият от механизмите, сега да не влизам в конкретния казус, но Върховният касационен съд има сериозно противоречива практика например по гражданските дела.

 

Михаил Миков: Ето това е въпрос, които си струва сериозно да се дискутира. Когато се разглежда отчета, когато се тръгне и се проучи тази практика, защо да не се търсят промени в законите, които да затварят вратите за противоречиво тълкуване на закона.

 

Илиана Беновска: Но да се върнем пак към въпроса, който зададохме двамата, допълвайки се взаимно - нуждае ли се Конституцията от промяна, за да се възстанови справедливото съдопроизводство, да няма поръчкови магистрати и както казахте Вие - да се запази независимостта на съдебната система и както казах аз - правата на гражданите да бъдат гарантирани?

 

Михаил Миков: Това не е конституционен въпрос, това е въпрос, ако щете на квалификацията, на морала, на този, който прилага закона.

 

Илиана Беновска: Как ще ги преглеждаме тези магистрати колко са морални? Имаме два драстични случая от предишното НС с избор на магистрати.

 

Михаил Миков: Това не е проблем само на съдебната власт, законът се прилага и от изпълнителната власт и от администрацията.

 

Михаил Миков: Как ще преценяваме морала? Самоуправляващите се системи имат този критерии. Той се преценява, когато се провеждат или дисциплинарни производства или тогава, когато се определя издигането на един магистрат.

 

Илиана Беновска: Е двама магистрати бяха заклеймени при избор за членове на Конституционния съд, че са неморални, аз не знам какви производства се водят срещу тя и дали всичко това, беше справедливо.

 

Михаил Миков: Сега аз искам да разгранича политическите и обществени медийни коментари от фактите, които се установяват в съответните производства, няма как да избягаме от всичко това и да подменим едното с другото. Има отклонения случват се, имало е обещания през годините за решаване на проблемите на съдебната власт чрез натиск, чрез взаимни обвинения, аз съм далеч от този подход, защото той се видя през последните 4 години, че доведе само до една война, взаимни декларации, взаимно заклеймяване. Необходимо е много повече динамика на изслушването, надзора и отчетността. Ето този пример, говорим, че има проблеми в съдебната власт, как може парламента да не може да намери време две години да разгледа отчетите на отделните магистратури, на ВСС.

 

Илиана Беновска: Това като умишлено деяние ли го приемате?

 

Михаил Миков: Не знам дали е умишлено. В същото време през цялото време звучат в медиите този магистрат е такъв, онзи онакъв, всякакви светли идеи за промени в Конституцията се появяват, а това, което е разписано и трябва да се прави не е направено. 

 

Илиана Беновска: Добре, но Вие сега заварвате председателя на най-големия съд след ВКС, СГС е оглавяван от човек на бившия вътрешен министър Цветанов:

 

Михаил Миков: Е какво, избран е от ВСС? Възможни са два подхода, да започнем заклеймителска дейност, заради тези обществено известни контакти, другият подход е с всички средства на закона да се види дали този съд функционира нормално.

 

Илиана Беновска: Ще се установи ли дали функционира нормално. Аз лично ще ви сезирам с пример, че ненормално функциониране.

 

Михаил Миков: И аз ще го препратя на Инспектората и на ВСС и ще настоявам за техния отговор.

 

Илиана Беновска: И ще си го преместят от едното бюро на другото. Честно Ви казвам, ние сме експеримент на живо.

 

Михаил Миков: Вижте сега, другият подход е  "каушката", или "московската правда" да бъде образец за решаване на един казус- няма да вляза в това, в конкретен казус няма да вляза.

 

Илиана Беновска: Не да влизате в конкретен казус, просто да се намерят лостове наистина да не се формализират проверките по законността на съответни произнасяния, защото заварвате един Висш съдебен съвет, доминиран от представители на ГЕРБ, формиран от предишното НС, ще го променяте ли закона, за да може да смените ВСС?

 

Михаил Миков: Нямаме такова намерение за сега и не може, заради персоналния субстрад да нарушаваме устойчиви принципи на демокрацията.

 

Илиана Беновска: Трето, като говорихме за медийните разгласи, аз не съм привърженик на тази теза - „ Дай Боже", вярвам, че не е така, но говореше се, че новият главен прокурор Сотир Цацаров също е креатура на вътрешния министър Цветанов.

 

Михаил Миков: Е и какво? Вие знаете, че ние бяхме от хората, които поставихме много сериозно въпросът за избора на главен прокурор с всички средства, които парламентарната демокрация допуска. От тук насетне има избор. Другото би означавало персонални войни, които не са добри и които вкарват страната всяка следваща власт да започва това, което правеше ГЕРБ.

 

Илиана Беновска: Но привидно сега изглежда, че главният прокурор работи за Вас - проверката Костинброд, Цветанов.

 

Михаил Миков: Е днес така изглежда. Утре може да изглежда другояче, а пък тези дни разбрахме, че ще се внася искане за народен представител от ДПС, така че нека конкретните казуси сами по себе си да не определят голямото, а голямото е разделение, но и взаимодействие между властите и то не само със съдебната.

 

Илиана Беновска: Кога ще изберете председател на Инспектората?

 

Михаил Миков: Тогава, когато се формира парламентарно мнозинство за това. Виждате, че и в предишното НС, не можа да се постигне.

 

Илиана Беновска: Ние вече повече от година сме без главен инспектор.

 

Михаил Миков: Това разделение поставя другия голям въпрос - до колко българските политици могат да постигат съгласие - това е големият въпрос на демокрацията - до колко конфронтационният модел, който наследяваме днес и който се поддържа от началото на заседанието може да бъде преодолян в името на това, което гражданите очакват от институциите - на първо място от парламента, но разбира се, и от всички други институции. До колко политиците в България могат да правят стъпка назад в името на интересите на гражданите, за постигане на съгласие с различния от теб. Мисля, че това са големите въпроси, които всеки един от нас трябва да си ги зададе, независимо дали е на власт или в опозиция.

 

Илиана Беновска: Като говорим за противоконституционни закони, преди малко, предишния събеседник г-н Огнян Донев постави въпроса, не знам дали го чухте, във връзка със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и обществени и други длъжности в публичния сектор т.н. Закон на Яне Янев, но той стана повод работодателите да напуснат Тристранния съвет за партньорство и те няма да се върнат, както каза Огнян Донев, докато вие - НС не преразгледате този закон, планирате ли го?

 

Михаил Миков: Има заявена среща с работодателите, разбирам, че ще имат среща с премиера, аз също ще поканя работодателите следващата или по следващата седмица да дискутираме и този въпрос, но ще търся едно разбиране и съгласие с парламентарните групи, за да се върне това законодателно решение в рамките на разумното, защото наистина в последните дни на предишното събрание то отиде далеч отвъд разумното. Вярно е, че не е хубаво да се поставят ултиматуми, но смятам, че в тази ситуация наистина ние ще трябва да преразгледаме това решение и в крайна сметка не само това, винаги, когато се прави законодателство, то трябва да държи сметка и за Конституцията и за правата на гражданите, надявам се, че никой няма да злоупотреби медийно и популистки с това, защото днес ние правим законодателство в една изключително сложна среда, когато популизмът, високият политически тон са част от средата, в която се вземат решения. А след време се чудим защо тези решения не са достатъчно балансирани, справедливи и добри, така че това е призив към цялото общество и гражданите вярно е, че кризата обостря чувствителността на всеки отделен човек и отваря ухото му за най-хубавите популистки призиви, но за да станем нормално общество със своите институции, с демократичните процедури, с капацитет на законодателство, което държи интересите на по-голямата част от българските граждани, ние трябва постепенно да излезем от тази среда.

 

Илиана Беновска: Като говорим за медии г-н Миков, Вие се намирате в един отвратителен, ще го кажа така, това мое определение, медиен комфорт. Медиите, които бяха придворни на ГЕРБ и на Цветанов по-скоро, от колкото на Борисов в лично качество сега станаха ваши придворни, каква е цената? Обещахте да запазите парите на Корпоративна търговска банка вътре в нея ли?

 

Михаил Миков: Ние никога не сме били в медиен комфорт, даже когато бяхме в управлението.

 

Илиана Беновска: Сега сте, преди изборите се започна.

 

Михаил Миков: Искам да припомня, даже, когато бяхме в управлението на Тройната коалиция, ние отнасяхме стрелите на медиите. Някои са били временно с нас, други са ни изменяли, много малко са медиите в България, които са последователно критични.

 

Илиана Беновска: Опасявате се, че ние както критикувахме ГЕРБ, ще започнем да критикуваме Вас?

 

Михаил Миков: Персонализацията винаги е с временен характер, а ние като по-стара партия и т.н. стари лица в политиката сме свикнали свикнали и с едното, и с другото. Най-важното е това да не те заблуждава по никакъв начин.

 

Илиана Беновска: Не ми отговорихте има ли договорка КТБ, Вие ще кажете - това е работа на правителството, не на НС, но Вие сте политик, един от най-влиятелните в КБ и в БСП. Има ли договорка парите на КТБ да останат при нея парите на държавните дружества?

 

Михаил Миков: Благодаря Ви за оценката към мен, но не знам за такава договорка и мисля, че не може да има такава договорка.

 

Илиана Беновска: И последен въпрос за медиите - ще въведете ли вие и ще имате ли смелостта най-накрая и мъдростта бих казала да покажете един нов дух и стил към медиите, НС да въведе практиката на ЕК за финансиране на медиите чрез конкурсно начало това, което ние се опитвахме 4 години да предлагаме на ГЕРБ и те не го чуваха, защото това щеше да им създаде медиен дискомфорт? Ще имате ли смелостта?

 

Михаил Миков: Нека все пак правителството да генерира идея в тази посока, а дискусията в парламента няма да избяга. Аз смятам, че едно по-справедливо решаване на този въпрос, независимо дали става въпрос за твоите критици или ласкатели, ще създаде една по-нормална медийна среда в България.   

 

Илиана Беновска: Но трябва ефективно да се намери начин, знаете, че всяко едно развито гражданско общество си създава граждански контрол и опозиционни медии.

 

Михаил Миков: Е тогава пак ще ни заподозрат, че режисираме, че изкуствено създаваме. Вижте, много зависи пак казвам от хората, които прилагат всеки закон. Знанието и желанието духът на Конституцията да се разпростре минава от Конституционния съд до последния администратор на гишето, което контактува с гражданина.

 

Илиана Беновска: И още един наистина последен въпрос. Ще успеете ли да въведете отсъстващия 23 години правилен модел, пак се връщам към Конституцията, България - парламентарна република, не изпълнителната власт да доминира над парламента, а обратно парламента, наистина да е онзи, които създава духа и контролира работата на изпълнителната власт?

 

Михаил Миков: Не е много лесно с оглед манталитета в нашите географски ширини, но има сериозни стъпки в тази посока, включително в този Правилник, една такава стъпка беше промяната в Конституцията от 2007г., когато се прие, че парламентът има самостоятелен бюджет, както другите три власти. Тя тогава остана малко встрани от публичното внимание. Въвеждането на ситуативния, на ад хок контрола, това, което заявихме още от началото, че когато се обсъждат законопроекти дори на народни представители, изпълнителната власт трябва да бъде представена с позицията си в пленарната зала и то достатъчно авторитетно от член на кабинета, включително с практиката от тези първи няколко седмици, която е съвсем различна от онова, което беше в 41 НС - правеха се промени в кабинета без министър-председателя да припари до пленарната зала, приемаше се бюджет на републиката без министър-председателя да дойде поне на първо четене да каже на къде върви тая държава. Това категорично трябва да се забрави и това са малките стъпки, при които конституционният, демократичният парламент, в който се дискутират идеите, в който не доминира изпълнителната власт, ще се случи. Лесно се губи авторитет и много трудно се връща. Лесно се плъзга на всеки от нас като човек по-удобното, по-лесното, лесното управление, където сам вземаш решението, а не се съобразяваш с другите.

 

Илиана Беновска: Благодаря Ви за този разговор. Ценя още веднъж вашето присъствие. Желая Ви успех.

 

Михаил Миков: Благодаря и аз.