Декларация на ПГКБ

Nov 01, 2012 Новини БСП 0 1218

  ДЕКЛАРАЦИЯ на Парламентарната група на Коалиция за България прочетена от народния представител Андрей Пантев       Възпроизвеждам една декларация на Коалиция за България, която се надявам, че ще бъде споделена от всички вас

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Парламентарната група на Коалиция за България

прочетена от народния представител Андрей Пантев

 

 

 

Възпроизвеждам една декларация на Коалиция за България, която се надявам, че ще бъде споделена от всички вас. Вие се досещате, че днес отбелязваме един особен празник, който е чист от спекулации и противоположни тълкувания. Днес е празник на едно анонимно рицарско книжовно войнство, един тих подвиг на хора, които подготвиха след това Ботев, Левски, Каравелов, Освобождението, нашите славни гръмовни битки и прочие.

Това са анонимно общи хора, ние ги свързваме с Паисий Хилендарски и неговата История, която току що любезно ви беше подарена, но всъщност във всяко селище има по един будител. Той е носител на онази идея, че наред с кръста и меча, трябва да се положи книга. Нашите будители интуитивно са почувствали, че онова малко стопански съживяване, което става в българските земи в условията на една чужда и враждебна власт, не може да бъде оставено само като битово добруване. Те са смятали, че има потребност най- напред от просвета, а след това от национална еманципация - както и стана.

Те не са имали други образци за подражание. Всички народи са спали, всички народи имат будители, дори да не се назовават така. Но ние си имахме собствени културни авторитети, собствени личностни абсолюти. Ние не имитирахме античните поети и римските сенатори, както правиха западноевропейското и американското общество. Ние се облягахме на нашата културна традиция. И така беше продължено делото на 24 май и на Светите Равноапостоли.

Това трябва да бъде запомнено, защото в най-мрачните години от българската държавна съдба от новата ни история, 1929г., когато министър Стоян Омарчевски и министър-председателят Александър Стамболийски решават Денят на Иван Рилски да бъде обявен за Ден на будителите, те са разбирали, че не само със стопанство и не само с търговия, не само с банкерство може да бъде повдигнат духът на една ампутирана териториално и вандализирана морално българска държава, на която й беше предписвано на времето да бъде най- значимият фактор на Балканския полуостров.

Затова съгласете се с мен, че трябва да си помислим поне за този ден. Трябва да прескочим поредния параграф, алинея и член и да почувстваме една общност. Всеки както иска да разбира този завет. Но не може да има зли погледи между нас в този ден.

Писари, свещеници, полуграмотни, гимназисти - те създадоха онова чувство за общност между българите, при което от Тимок до Егея и от Тулча до Пелопонес се говореше един общ език, обща култура, общи вестници, читалища и сбирки. Това би трябвало да бъде нашият завет, защото макар и непознаващи европейската политика, история и дори култура, те бяха по- европейци от нас. Те са нашето упование да се пазим между сивотата и безличието на еднообразието, на униформеността и онази опасна изолация, която наричаме самобитност, а би трябвало да бъде самоличност. И двете крайности са еднакво застрашителни за нас.

Това е смисълът на това кратко отбелязване, на нашия подаръчен поклон чрез книгата - към всички вас, да знаете, че будител заслужава поклон, когато и да е било. Въпросът е кой спи. Спането заслужава по- голяма тревога отколкото преклонението към будителите.