Декларация на ПГКБ

ДЕКЛАРАЦИЯ   на Парламентарната група на Коалиция за България за Конституционното право на заплащане, съответстващо на извършената работа   прочетена от зам

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Парламентарната група на Коалиция за България

за Конституционното право на заплащане, съответстващо на извършената работа

прочетена от зам.-председателя Ангел Найденов

На фона на един крайно неприятен, изключително неприятен сюрприз, поднесен ни много лежерно от председателя на ДКЕВР,  ще направя изявление от името на Парламентарната група за още един тежък за България проблем и това е за неспазване на конституционното право на хората за заплащане на извършената от тях работа. Но, връщайки се към въпроса за поредното, и то рекордно повишаване на цената на електроенергията, което вещае поредния тежък удар върху доходите и стандарт на живот на хората, ще кажа следното: големият отсъстващ отново е правителството.       Решенията очевидно трябва да се търсят в две посоки. Първата- анализ и оценка на факторите, влияещи върху крайната цена за потребителите. И тук, очевидно, ще има както политически коментари, така и експертни становища. Втората- и не по-малко важна, е отговорът на правителството относно мерките за компенсиране на доходите, пенсиите и работните заплати. Министърът на енергетиката остана безмълвен, но аз се надявам, че министърът на труда и социалната политика няма да остане безмълвен и ще намери отговора за това, което очаква не само пленарната зала, но което очакват хората - как ще бъдат компенсирани доходите заради поредното увеличаване на цената на електроенергията.

Конституцията на нашата държава е категорична - съгласно Член 48-ми работниците и служителите имат правото на заплащане, съответстващо на извършената /от тях/ работа.

         Пример за едно от най-скандалните нарушения на основното конституционно право да си получиш заплатата за положения труд е бедственото положение, в което изпаднаха работниците и специалистите от Оловно-цинковия комбинат Кърджали. След многомесечни протести и обещания те са доведени до пълно отчаяние да си получат дължимото заплащане по договора си с работодателя за произведения от тях концентрат - стока, която се радва на силно търсене на световния пазар и която носи едни от най-големите печалби.

         Че се печели, и то добре, от цветната металургия е повече от очевидно от примера на Комбината за цветни метали Пловдив, който е само на стотина километра от Кърджали. Да, но в случая в Кърджали  се оказва, че един съвършено безотговорен собственик, който безскрупулно източва комбината, е извън всякакъв контрол от държавата. Излиза, че едно фундаментално конституционно право - да ти платят за изработеното - се оказва нищо повече от запис без никакво реално покритие!

         Правителството безпомощно вдига ръце - предприятието е частно и нищо не може да се направи! Станахме свидетели единствено на поредната пи-ар акция на министър-председателя, който навести града, придружен от обичайни рояк телевизионни обективи, за да се снима поредният епизод от сериала-възхвала на покровителя, раздал от добро сърце по една социална дажба „помощ".

         Ние категорично отхвърляме това съвършено безотговорно, бездушно и безпомощно поведение и на господин Борисов, и на неговия кабинет, и на неговото мнозинство. Не можело нищо повече да се направи?  Нищо подобно!

         Първо - властта е длъжна чрез своите органи и служби да изясни как така в един силно печеливш отрасъл, какъвто е оловно-цинковото производство, едно утвърдено предприятие-производител изпада в практически фалит и оставя колектива си без средства за елементарно съществуване! Къде е Националната агенция за приходите, всички органи, длъжни да следят за справедливо ценообразуване на входа и на изхода на комбината и т.н. Или ще се окаже, че са самата истина твърденията за 5 до 7 пъти по-високи от реалните цени, по които комбинатът купува суровина и материали на входа и силно занижените цени, по които продава продукцията си. И че печелившият от този род „бизнес" е същият този неплащащ на работниците и кредиторите си собственик.

         Второ - едно истински загрижено правителство е длъжно да осигури пълна и редовна информация колко са фирмите, които не се издължават на своите работници и служители за реално заработеното от тях, какви са конкретните причини във всеки отделен случай и поименно публично да обявява онези фирми и работодатели, които очевидно ограбват предприятията и служителите си. Сега никой не знае колко са на брой неплащащите фирми - 500 ли са, 2 000 ли са, или два пъти повече?

         И, разбира се, не само да констатира положението, а да предприема най-енергични действия, в сътрудничество със синдикатите и отговорните работодателски организации, за решително пресичане на безнаказаното неплащане на заплати и дължими възнаграждения!

         И трето - свой пряк „принос" в изострянето на проблема с неплатените заплати има самото правителство. То, правителството, от самото начало на мандата си заяви на всеослушание, че няма да си плаща пълната сума, която се дължи на фирмите, с които има валидни договори, защото те по начало били мошеници и нарушители! Това веднъж нанася тежък пряк удар по платежоспособността на самите фирми и, второ, се превръща в ярък пример за подражание от всеки истински недобросъвестен работодател по отношение на работниците и служителите на които дължи пълно и справедливо заплащане.

         Ако днес някой все още очаква правителството на ГЕРБ да се разтревожи за ширещото се съвършено безнаказано нарушение на едно от основните конституционни права на българския гражданин - на своевременно и пълно заплащане на положения от него труд, то той  си остава пълен наивник или съзнателно се самозаблуждава, като   продължава да вярва в медийни илюзии и празни заклинания за уж решителни действия.

Само преди дни Конституционният съд по категоричен начин отхвърли опита на правителството да върне България в Дикенсовите времена. Да се наказват работниците заради това, че работят е пореден абсурд,  предложен от правителството и приет от мнозинството на ГЕРБ. Днешното управление погазва основните социални права, без да държи сметка за Конституцията.   

Нашата позиция е категорична - България се нуждае от управление, което подчинява цялата си дейност на строгото спазване на правата и свободите на гражданите, така, както повеляват нормите на Конституцията! И колкото по-скоро - толкова по-добре!