Декларация на ПГКБ

ДЕКЛАРАЦИЯ     на Парламентарната група на Коалиция за България прочетена от народния представител Атанас Мерджанов     5 юни 2012 г

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Парламентарната група на Коалиция за България

прочетена от народния представител Атанас Мерджанов

5 юни 2012 г. - складове с боеприпаси гърмят близо до Сливен, в района на Петолъчката до основния път Бургас-София, недалеч от бъдещото трасе на магистрала „Тракия". По първоначална информация инцидентът е в поделение на военните в местността Мараш, на няколко километра от пътния възел в посока Котел, Сливенска област. На мястото има обект на частна фирма, занимаваща се с утилизация на снаряди. Има изпочупени стъкла на съседна оранжерия и паднал покрив на заведение на Петолъчката. След постъпилия сигнал на тел. 112 са насочени екипи на полицията и пожарната. Осигурени са трасета за линейки. Според информацията за момента няма данни за жертви. Това е първата информация. А последната гласи: държавата няма вина; виновен единствено е частният собственик; глупост е тезата, че трябва да има контрол над частниците.

Така започна поредната трагедия. Поредната в хронологията от взривове в държавата.

Уважаеми дами и господа, настоящата декларация на ПГКБ не е просто поредната декларация. Не е емоционален изблик или популистки слова. Това е възможност преди всичко да заявим съпричастност към трагедията, сполетяла хората, работещи във фирма „Берета Трейдинг" и към хората, преживяли ужаса и страховете от взрива в района на Петолъчката - местността Мараш, село Лозенец, село Горно Александрово.

Вие не само и сега не се справяте с последиците в Челопечене, но и не си направихте изводите. Не е достатъчно да обвиняваш. По- важно е да се учиш от обстоятелствата. Това явно не ви се отдава.

Вече една седмица в държавата се прехвърлят отговорности между Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и частната фирма - собственик на складовете. Дали се прави опит да се замитат следи и да се отклони общественото мнение в желана посока - времето ще покаже. Едно е видно - че има пропуски, вероятно нарушени правила, пренебрегнати мерки за контрол и безопасност. И безспорно скриване на информация какво представлява обектът, каква е неговата визитка, какво съхранява, какво се извършва и как се извършва утилизацията? При какви условия са работили хората и каква е тяхната подготовка?

Тази седмица се изговори много, но в този хаос от мисли, предположения, внушения, състояние на ужас и страх сред хората не чухме от представителите на държавата тяхната позиция и отговорност. Защото някъде в многословието остана болката на хората от преживяното, от неизвестното и дори от цинизма в някои от коментарите. И ако някой ще се опита да ни обвини в популизъм, то ще е защото в политиката все повече се утвърждава чувството за безнаказаност. Имаше обяснения - противоречиви и изключващи се. Премина се пътя от твърдението, че фирмата е изрядна и под непрекъснат контрол до категоричното твърдение, че отговорността е за тях. Видимо е, че се сблъскват интереси, сблъсква се политика и бизнес. Къде е истината? Засега има съмнения, обвинения, внушения и информационно затъмнение.

Но има и факти: 18 души пострадали, 7 в болница, 2 в неизвестност, един с доказателства, че е загинал. Това е равносметката.

С това изявление Парламентарната група на Коалиция за България потвърждава позицията, че е сбъркана хронологията в действията на държавата, в поднасянето на информация, в лансирането на версии, в поведението на министерствата и министрите и органите, натоварени с контрола. Няма оповестяване на резултати. Неадекватно е отношението към хората, попаднали в трагедията, смазани от неизвестността, ужасени от безотговорността и лекотата, с която само се обещава.

С това изявление продължаваме да искаме да сме солидарни с болката на близките на изчезналите, с ужаса на пострадалите. Искаме извинение за говоренето, защото когато поставяме въпросите за тази трагедия съзнаваме, че всяка дума е съпътствана с болка, възмущение и безсилие, но трябва да се говори, защото както казва синът на един от работниците в неизвестност - „Да се говори, заради надеждата". Че повече няма да има нещастия и анализирайки случилото се ще се предприемат мерки за предотвратяване на други инциденти.

Защото сега държавата за пореден път се взривява, отърсила се бързо от ужаса на Челопечене, макар и проблемите там да продължават. Този взрив е поредният опит да зададем отново въпроси. Да питаме.

И ние питаме:

Защо се случи тази трагедия? Къде е границата между случайното в трагедията и предвидимостта като необходими действия? Защото вече имаме примери. Имаме и закон.

Защо първото нещо, което правим, е да обезпечим невинността на отговорните. На цената на лъжливите версии. На лансирането на случаи, които са били покривани или са несъществуващи, „но  удобни" за изместване на коментарите и истинската информация?

Защо винаги се оказваме неподготвени за реакции при бедствия и трагедии? И си позволяваме да експериментираме на гърба на гражданите.

Питаме каква е политическата отговорност на министрите на вътрешните работи и на отбраната?

Това правителство закри Министерството на бедствията и авариите. Сега твърдите, че не поемата отговорност. Тя била за фирмата. Но министерството на отбраната е сключило договор с нея. Вие не носите отговорност вероятно и за свободното движение на опасни боеприпаси, което ту се оказва, че е нерегламентирано, ту  че това е нормална практика в армията. И че това не е свързано с взрива. А може би просто отклонявате вниманието или закономерно неслучайно се потвърждава вашата безотговорност. Много съвпадения и отказ да се признаят зависимост. А зависимостта е в хаоса, в лошото управление на тази сфера, в престъпното подценяване на контрола.

Защо, господа управляващи, абдикирате от функционалните си задължения, които имате по закон? Не давате информация, не посочвате причините и най-важното подценявате хората. Колко трагедии трябва да се случат, за да бъдем съпричастни с хората в трагедията? Не за оправдание, не за имидж, не даже за политика. Независимо дали случилото се е резултат на обективни обстоятелства или човешка грешка. Или просто бизнес. За да не се прави тъжното заключение в безизходицата, че това е България.

Господа управляващи, ако имате достойнство, спрете да си прехвърляте вината, кажете каква е истината за случващото се. Не произнасяйте предварително присъди, а просто проявете държавност. Отговорете на хората: Има ли чадър от високо ниво? Това са три човешки живота и близките питат - Нищо ли не струват те, верни ли са слуховете, че е имало ракета".

Това не са само въпросите на Парламентарната група на Коалиция за България, това са въпросите на хората, които макар и в драмата мислят за своето оцеляване готови да продължат работа, при тези опасни условия. Макар и за мизерните 350 лв. за 11 часа на ден работа.

Затова настояваме за изнасяне на цялата информация за случилото се. Не обвинения какво не е направено от преди 20 години, не думи колко бърза е била реакцията на правителството, не свалянето на вината от себе си, не голи обещания какво ще направите. А истината - какво се случи и как ще се преодолеят последствията за земята, за хората и за тяхната безопасност, за бъдещето на региона?

Настояваме за изслушване на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов в пленарна зала за цялостната ситуация в района и трагедията, както и за изслушване на министъра на отбраната Аню Ангелов в Комисията по външна политика и отбрана.

Предлагаме да се приеме цялостна програма за утилизация, както и оценка на действащото законодателство.

Има необходимост да се анализират и предложенията, свързани с бъдещето на утилизацията и възможностите тя да се извършва извън страната.

Искаме ясна позиция по какъв начин ще се подпомогне общината за премахване щетите от взривовете не само непосредствено на територията на взривовете, а в по-широк радиус.

Призоваваме да не се забравят хората. Става въпрос за трагедия и пострадали. Конкретният взрив може да взриви държавата.

Ще продължаваме да питаме заради надеждата.

Заявяваме - не приемаме абдикирането на държавата от трагедията.