Доклад на Сергей Станишев

ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БСП СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БСП     Уважаеми гости, Другарки и другари делегати, Поради различни причини нашият конгрес е претоварен с очаквания

ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКЛАД

НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БСП СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БСП

Уважаеми гости,

Другарки и другари делегати,

Поради различни причини нашият конгрес е претоварен с очаквания. Отдавна не сме се радвали на такъв обществен и медиен интерес.

Всички са в напрегнато очакване. Нашите съпартийци и симпатизанти със затаен дъх наблюдават дали грозно ще се изпокараме и разединим или ще им вдъхнем надежда и сила. Множеството българи - отчаяни от живота, обезверени от държавата, чакат да видят дали имаме волята да се опълчим на властта, която ги разочарова. През последните седмици и дни ГЕРБ, с прякото участие на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, шумно се опитват да зададат посоката и тона на нашия конгрес чрез измислени или раздути скандали. Внимателно се следят действията на нашия форум и от нашите приятели от европейското социалистическо семейство.

И страховете, и надеждите, и дистанцираното любопитство имат почва. В коя посока ще тръгнем, зависи от нас! Трябва най-сетне да осъзнаем каква отговорност е паднала на плещите на всеки един от нас, делегатите. Пред хората. Пред партията. Пред България.  

Защото Българската социалистическа партия днес е единствената политическа сила, която е в състояние да свали от власт това арогантно управление, да върне държавата на хората и да поведе България към изход от кризата и към модернизация.

48-ият конгрес се провежда в момент, когато не само нашата страна, но цяла Европа е на кръстопът. Глобалната криза, започнала като финансова, продължила като икономическа и прераснала в остра социална криза, вече има остри политически измерения.

Тя поставя на изпитание общественото и държавното устройство, подлага на ревизия цялостното виждане за следвоенния демократичен ред в Европа, заплашва устойчивостта на международните и националните институции. Като реакция на неспособността на международните институции и на националните правителства да посочат справедлив път за изход от кризата, сред хората нараства неподправен гняв - като гъби никнат радикални популистки и дори неофашистки политически движения. Традиционни идеологии губят идентичност и доверие.

Под пряка заплаха е социалният характер на Европейския съюз. Макар и слабо вероятен, възможен е разпад на еврозоната, краят на кризата не се вижда. Може би дори още не сме видели най-лошото.

Вече е ясно, че нито България, нито която и да е отделно взета страна в Европейския съюз е способна да се справи самостоятелно с тази криза. Налаганата вече 3 години политика на консерваторите в Европа, която провъзгласи рецептата „рестрикции, рязане, затягане", е в задънена улица и се отхвърля от хората. Нужни са солидарни усилия, смели, комплексни и мащабни нови решения, тъй като прилагането на досегашното „лечение" утежни болестта. Нужна е промяна на политиката - и в Европейския съюз, и в България. Именно затова толкова ме радва всеки успех на партиите от нашето семейство през последните месеци - от Франция през Белгия, Германия, Словакия, до съседните ни Румъния и Хърватия. Защото само ако имаме достатъчно сила и възможности, ние, социалистите, можем да обърнем Европейския кораб в друга посока. Иначе всеки ще потъва поотделно.

Това е огромно предизвикателство и пред Партията на европейските социалисти! Спорът не е с налаганото клише „десните спестяват, а левите харчат". Въпросът е как, без да рушим финансовите устои на държавите и на Съюза, да осигурим растеж, заетост и справедливост. Ако ние заедно не предложим ясна и категорична алтернатива, разочарованието от традиционните десни партии ще отиде при други.

Именно затова, като част от своето обновление, Партията на европейските социалисти прие „Декларация на принципите" и разработва цялостна инвестиционна стратегия за растеж в Европа. Тя включва цял пакет финансови инструменти от Данъка върху финансовите спекулации, през еврооблигациите, проектни облигации, разширяване на възможностите на Европейската инвестиционна банка за кредитиране, по-гъвкавото и бързо използване на европейски фондовете и много, много други. Особен акцент поставяме върху кампанията срещу младежката безработица „Твоето бъдеще е мое бъдеще" с 2 конкретни искания - насочване спешно на 10 милиарда евро от Европейския социален фонд в програми срещу младежката безработица във всяка една страна и европейско законодателство, което да уреди „младежката гаранция". Очаквам партията и особено Младежкото обединение да бъдат изключително активни в тази кампания и у нас! За да видят младите хора на България, че има и друг път, и други възможности, и по-добро бъдеще за тях.

Казвам го, за да разберем контекста, в който се намираме. През последните години, при това провинциално правителство, което възприема Брюксел като началник, а себе си като разпоредител, някак си обществото свикна да се варим в собствения си сос. Но нашата партия, другарки и другари, от самото си начало е създадена, както е казал Димитър Благоев, като „неделима част от всесветската социалдемокрация"!

Ситуацията в България също е драматична. Наближава, слава Богу, краят на мандата на ГЕРБ и резултатите от управлението на тази партия вече са налице. Не могат да бъдат скрити. Всеки един от нас може с часове да говори описания на техните лъжи, провали, полицейщина, некадърност, бруталност и много, много други черти на управлението на ГЕРБ!

Ще перифразирам само едно изказване на световен политик: Какво е криза? - Криза е когато съседът ти е без работа. Какво е стагнация? - Стагнация е когато и вие сте без работа. Какво е катастрофа? - Втори мандат на ГЕРБ!

Една от нашите мисии днес е да отворим очите на хората за случващото се и цената за тях. Да поемем дъх и да извикаме, колкото имаме сили:

„Събудете се! Отместете поглед от телевизора! Замислете се какво ви се случи днес! Събудихте се с хвалбите и лъжите на Борисов, Цветанов и Дянков по всички канали. Изтръпнахте от сметката за ток, която получихте. Ако още имате работа, разбрахте, че заплатата или ще закъснее, или е намалена, защото държавата не е платила на фирмата за свършена работа, затова пък всички са луднали, защото НАП отново прави проверка. Чухте се с родителите ви, на които пак са нужни животоспасяващи лекарства, а вие нямате пари. В училище детето ви е било тормозено от хулигани, защото днес само силата има авторитет. На връщане са ви спрели от КАТ, ядосани, че тяхното вещево доволство пак се бави, с традиционния въпрос „и к'во праим сега?" Вкъщи жена ви е съобщила, че щели да местят агенцията, в която работи, в друг град. Но за разтуха, пак от новините, научихте, че когато премиерът завърши „Тракия", ще заживеем всички в рай!"

Българи, граждани, съотечественици! Искате ли това да продължи още 4 години!? Четири години от живота на всеки един от нас!

И все пак, кои са най-съществените характеристики на тази власт?

Първо, днес в България няма демокрация! Управлява ни олигархия! Демокрацията е справедлива и защитава интересите на мнозинството обикновени граждани. Олигархията съсредоточава властта в ръцете на шепа хора, в интерес на малцина. Това е антидемократична, авторитарна власт, която управлява страната с недемократични средства, често и еднолично. Това е власт, която разбива целенасочено българската модерна и демократична държавност. И трябва да разберем - колкото по-слаби и неефективни са институциите, толкова по-добре за ГЕРБ. Те черпят сили от слабите институции и слабата държава. Защото тогава хората започват да търсят месията и юнака на коня.

Нашият премиер е и главен строител на републиката, и за малко да стане почетен член на Съюза на художниците, той е и баща на футбола, той решава кой да е треньор на националния отбор по волейбол, той е най-умелият градинар, който сади кокичета по „Марица". Той вече дава оценки и напътствия на повечето партии, а с Цветанов заедно моделират политическото пространство. Остава само предварително да обявяват и резултатите от изборите. Впрочем, ние вече сме на път.

Българският преход има много дефекти, недъзи и, ще кажа, дори престъпления. Имаше обаче едно огромно и ценно постижение - демократичното право на хората да гласуват свободно, да контролират властта, да изразяват открито мнението си, да не се страхуват. Точно това завоевание на нашия преход е на път да бъде ликвидирано.

В най-изчистен вид това пролича на последните президентски и местни избори, но то изпълва ежедневието ни, господства в медиите, доминира във всяка сфера на обществения и стопанския живот. Всеки, който си позволи да надигне глас срещу безобразията, срещу репресиите, срещу корпоративния и административния натиск, изпитва на гърба си мигновените удари на цялата държавна машина. Купуването на гласове, другите форми на контролиран вот доказаха, че това е власт, която се стреми и постига целите си, преследва своите интереси на всяка цена. Цяла България видя сцените в зала „Универсиада" миналата есен, когато стотици членове на секционни комисии от различни партии дружно скандираха към организаторите от управляващите: „МАФИЯ! МАФИЯ!"

Ето защо, преди още да говорим за предизборната платформа и предизборната кампания, трябва да направим всичко възможно да върнем доверието на гражданите в изборната система, а оттам - и в държавата като цяло. По този въпрос не бива да се правят дребни сметки и да се търсят идеологически разногласия. Затова се обърнах към всички демократични партии и структури на гражданското общество с протегната ръка, с предложение да взаимодействаме за организиране на масиран обществен натиск върху правителството и всички институции, за да бъде гарантирано свободното, демократичното и законно провеждане на парламентарните избори. Да не им позволим да ни откраднат и това право!

Второ, това е власт, която осъзнато утвърждава държавно-монополистичен капитализъм! Над 60 „лобистки" или, просто казано, корупционни закона! Зад всеки стоят конкретни икономически интереси и конкретни облагодетелствани по високите етажи на властта! Държавата участва на пазара. Но не като справедлив регулатор, а като рекетьор в полза на монополите и избраните от ГЕРБ фирми. Управлението произвежда икономическа среда, която отблъсква инвеститорите, без висока заетост, без развитие на производството, без високи технологии, без стимули за образование. Това се случва във всеки отрасъл в нашата икономика - в производството, търговията и услугите. Умишлено се задушава дейността на останалите дребни и средни предприятия, за да се разчисти конкуренцията.

Трябва ли да се учудваме, че прогнозата за икономически растеж за тази година е 0,5 %, външните инвестиции са спаднали пет пъти от 2008 до 2011 г., а през тази година клонят към нулата? Не разбираме ли връзката между мачкането на дребния и средния бизнес и това, че около 600 хиляди българи са безработни или „обезсърчени"?

Зад тази хладна статистика стои съдбата на огромен брой хора и техните близки. Още по-страшно е, че младежката безработица е близо една трета! За какво бъдеще на страната изобщо говорим?!

Трето, това е власт, макар и популистка, крайно дясна и антисоциална. Всички проблеми на бюджета се прехвърлят върху гърба на обикновения гражданин. Замразяват доходите, режат социалните придобивки. Удари се нанасят чрез отнети придобивки и социални помощи и това го понасят хората с увреждания, майките, младите семейства, учениците и студентите, етническите групи, особено ромите.

Четвърто, това е власт, неспособна да защити, да отстои националните интереси. Тя е удобна за част от външните фактори, симпатична на международните финансови институции, раболепна пред банковия и спекулативния капитал. Най-драстичният пример е случилото се с проекта „Белене" - най-значимият, а може би и единствен за последния четвърт век голям индустриален и високотехнологичен български проект. Под мотото за борба за енергийна независимост чертаят бъдеще на страната, която ще е зависима от вноса на електроенергия. Без „Белене" сметките за ток и на домакинствата, и на икономиката ще станат много, много по-солени.

Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че България е на път да се раздели завинаги с идеята, че ще бъде член на ядрения клуб - нещо, което караше редица международни фактори досега, ако не да ни уважават, да се съобразяват с българската държава. И ще чакаме да станем модерна страна. Как, питам?! Като садим картофи, които внасяме от Франция? Или само със сметки-писти и влекове, подарени на приближени на премиера? Няма да стане.

Пето, това е очевадно некомпетентна власт. Едната страна на монетата са безкрайните кадрили в държавната администрация. Четирима директори на Фонд „Земеделие", четирима министри на здравеопазването, петима директори на Агенцията за аквакултури и т. н., и т. н. Сега ще разквартируват държавната администрация в различни градове. Кой би работил в такава обстановка? Държавата е блокирана. Администрацията е блокирана. Задръстена е.

Вижте какво е състоянието на държавната хазна. ГЕРБ са като скакалци! Откъдето минат, трева не расте. Пропиляха над половината от уж лошото наследство от 8 милиарда и 200 милиона лева, които им оставихме; взеха нови заеми за 2 милиарда; готвят нови заеми сега - за още 2, а може би и 3 милиарда. И възможно е, уважаеми другарки и другари, сметката за всички нас от мандата на ГЕРБ да възлезе на минус 8-10 милиарда лева. Това е равносметката.

Шесто. Най-ужасното е, че ГЕРБ разлагат самото ни общество, неговата материя, и го превръщат в сбор от оцеляващи поотделно индивиди. Разграждат усещането за общност, за солидарност. Разделят, за да владеят. „Лошите" лекари срещу пациентите.  „Алчните" фермери с бентлитата срещу потребителите. „Продажните" еколози, които са се опълчили на шистовия газ, срещу тези, които искат по-ниски цени на енергията. И така до безкрай. Резултатът е, че никой никому не вярва, всеки протест е задушаван и дискредитиран. Медиите са под денонощно наблюдение. А пък опозицията да седи в ъгъла и да мълчи!

Целта е ясна - да се втълпи на хората, че алтернатива няма и не може да има. Че ГЕРБ са на власт и ще бъдат на власт. Всеки да си прави сметката.

Това ще оставят след себе си - празна хазна, разнебитена държава, нефункциониращи институции, масова бедност, разруха в икономиката, нов външен дълг, огромни социални напрежения. За разлика от приказките за нашето наследство, дясното, уви, ще бъде една действително мрачна реалност.

Другарки и другари,

Кое ни дава основание отново да претендираме за доверието на хората и да се готвим за управлението на страната? Първо, защото сме длъжни, имаме отговорност към хората. Второ, защото ние устояхме на безпрецедентен натиск и политическата репресия, защото бяхме принципни, твърди и последователни. Ако последните избори бяха и честни, аз съм убеден, щяхме да бъдем в много по-добро представителство в местната власт и, убеден съм, щяхме да имаме отново президент. Защото мащабът на фалшификациите, на купения, на контролирания вот, на корпоративния вот беше много по-голям от онези 5 процента, с които нашият кандидат остана на втора позиция. И най-важното - защото по никакъв начин и под никакъв предлог не влязохме в диалог с ГЕРБ. Вижте какво се случи със Синята коалиция. Къде са днес „Атака", РЗС и другите? В нищото. И нека не плачем на чуждия гроб, защото такава участ е приготвена и на нас. От нас зависи. От нас зависи дали ще влезем в техния сценарий.

Нашият капитал е нашата безкомпромисност. Ние нямаме разговор с ГЕРБ - нито в името на „националното съгласие", нито под какъвто и да е друг предлог. Не го казвам, защото не умеем да водим диалог. Напротив, показахме, че можем - в името на истински национални интереси. Диалогът с ГЕРБ, другарки и другари, би бил фалшив. Защото те търсят съгласие само когато са слаби, никога в друг случай, никога! И е добре да го помним. Сближаването с тази партия ще бъде краят на БСП. Защото манталитетът на ГЕРБ е заразен. С всеки компромис неволно, стъпка по стъпка ще се превърнем в част от тяхното статукво.

Другарки и другари,

Възможно ли е да спечелим парламентарните избори? Хората, включително и в партията, дават различен отговор на този въпрос. В интерес на истината преобладават скептиците. Не мога да ги упрекна: ГЕРБ и лично неговият лидер продължават да удържат сравнително висок рейтинг, макар да са далеч под онова, което бяха през 2008, 2009 и на изборите през 2009 г.,  и много по-ниско от това, което имаха в началото на мандата.

От друга страна, някои, които вярват в нашата победа, смятат, че можем да ги победим на техен терен - в лидерска битка. Образно казано, логиката е проста: ако победим Борисов, побеждаваме ГЕРБ. Това е илюзия, това е невъзможно. Управляващите са много сплотена група от хора, обединена от изключително силен мотив - властта и икономическия интерес. Който подценява организираността и монолитността на ГЕРБ, това, че срещу нас играе изключително дисциплиниран и добре мотивиран противник,  греши. Последните избори не бяха „изработени" и спечелени от харизмата на Борисов, а от военизираната партийна полицейска машина, изградена от Цветанов.

Можем ли да спечелим? Моят отговор е „да", но има няколко условия. Ще ги посоча набързо, после ще развия по-подробно мнението си по всяко от тях.

Първо, воля за победа и единство на партията.

Второ, платформа за радикален завой в политиката и нов път за развитие на страната.

Трето, екип и организация.

Четвърто, адекватна коалиционна политика.

Пето, ясни и изпълними предизборни ангажименти.

Ще добавя и още едно, шесто, честни избори. Ако не ги осигурим, можем да спечелим доверието, но да ни извадят други резултати.

В подреждането, което предлагам, според мен има дълбок смисъл. Ако не демонстрираме воля за победа, ако не излезем единни и обединени около платформа, всичко останало, дори и да го надхвърлим, няма да ни стигне за победа. Аз тази воля я видях с очите си, почувствах я с кожата си миналата есен. Хиляди и хиляди смели хора имаха куража да се изправят срещу страха и гербаджийските „изборни технологии" и дадоха всичко от себе си за победата на нашите кандидати. Кой твърди, че партията не беше във възход и не повярва в себе си на тези избори? Ако има такъв, просто не е участвал в тези избори. Затова искрено се ядосвам, уважаеми другарки и другари, че през последните месеци пилеем толкова енергия не срещу безпрецедентно силния и коварен противник, не в дискусии за политиката, а във вътрешни надпревари и дори кавги.

Убеден съм, че БСП е и ще остане партия идейна, програмна и колективна. Това е извор и на силата, и на устойчивостта на българските социалисти. Не лидерска, в която председателят стои над конгреса и над националния съвет.

За политическата платформа. Не е достатъчно да кажем „искаме да свалим ГЕРБ от властта". Не е достатъчно. Трябва да осъзнаем, че уникалната възможност е, отстранявайки ГЕРБ от властта, да излезем от прехода и да насочим страната по пътя на промените, които се очертават в Европа.

За мен ГЕРБ са еманация на българския преход, но политиката на прехода се провали. Ние също сме част от този провал и ако ще предлагаме на българските граждани програми само защото сме убедени, че сме по-компетентни от ГЕРБ, по-ефективни, ще ги реализираме по-добре, ще управляваме отново за малко, след което ще ни отхвърлят. Големият дефицит на българската преходна политика е, че тя изкопира и пренесе по особено уродлив начин икономическия и политическия модел на Запада, който сам по себе си сега търпи провал и се нужда е от принципни промени.

Навсякъде по света социалното напрежение породи необходимостта от реставрация на автентичността на политическите алтернативи. Ще оцелеят тези традиционни партии, които съумеят да напуснат своевременно неолибералния консенсус между лявото и дясното, размил границите и обезличил политиката. Европейската левица вече се събужда за тази идейна дискусия, нямаме право ние в България да изоставаме от нея.

В конгресната дискусия трябва да стигнем до нашия отговор каква е вярната амалгама между „ляво" и „национално", за да бъде левицата истинска алтернатива за скъсване с прехода, за излизане от кризата и за модернизация на страната.

За да дадем верен отговор, трябва да преодолеем редица „табута" и стереотипи на преход. Например, че „по-малко държава" е задължително добре; че пазарът решава всичко и който много се труди, обезателно ще успее, няма как да не успее; че регулациите вредят; че държавната и обществена собственост е „лоша" по дефиниция; че колкото по-малко се преразпределя през бюджета, толкова по-бързо се развиваме. Само така, другарки и другари, ще водим наистина освободена дискусия.

Но наред с тези идеологически и управленски теми трябва да отхвърлим и преходния „задкулисен" модел на правене на политика. В него едно се говори, друго се прави. Решенията се вземат зад сцената. В кръчми и на тайни срещи. Преразпределят се влияния и интереси. Публичната политика отстъпва на схемите. При този модел хората всъщност не знаят какво се случва, получават крайния продукт, не участват в истинските процеси. И в крайна сметка ощетени от този модел са огромното мнозинство българи, а печеливши са малцина.

Разбира се, успехът и на най-добрата политика зависи от личностите, които я олицетворяват, и от добрата организация. Тук трябва да призная, че имаме немалко трудности с нашата политическа дееспособност. Не приемам внушенията, че партията е едва ли не в разпад. Те звучат в нашето пространство. Изборите обаче показаха, че нашият противник ни превъзхожда в тяхната технология, особено  в деня на гласуването и броенето. И това е важна и тежка поука за нас. Нашите интелигентни и почтени представители в множество случаи се оказаха безпомощни пред наглия натиск и манипулации на здрави напористи момчета. Поуката не е да станем като тях! Поуката е незабавно след конгреса изграждане на постоянно действащ Национален предизборен щаб и областни щабове. В централата на партията е подготвена система за обучение на нашия изборен актив, през която трябва да минат през следващите месеци и година поне 20 хиляди души - истинска армия от активисти, представители в секциите и застъпници. Нужни са ни и текущи ясни и резултатни кампании. Две от тях са най-актуални в момента - събирането на подписите за референдум за „Белене" и срещу младежката безработица. И призовавам всички след приключването на конгреса действително да съсредоточим сили, енергия и организация за постигане на конкретни резултати в тези две кампании. Защото това ще бъде тест за Българската социалистическа партия.

Коалиционната политика, въпросът за „съюзника" е от памтивека любима тема на всеки наш форум. Пробвали сме какви ли не формати - от екзотични коалиции с партии като „Ера-3", през класическа червено-зелено-оранжева коалиция през 1994 г., до широка ляво-патриотично-гражданска формула в „Коалиция за България". Успехите са били различни. И това е обяснимо. Впрочем, тъй като се наслушах на много спекулации, ще трябва да припомня, че трето място БСП е заемала само веднъж - на парламентарните избори през 2001 г., когато в нашата коалиция участваха 15 партии и организации. Това ще рече, че е важно не количеството, а качеството.

И най-вече качеството, съдържанието и достоверността на посланията на водещата конструкция в левицата - БСП. Винаги съм уважавал и съм бил коректен към нашите партньори от „Коалиция за България". Не се е променило моето отношение и сега. Не можем лекомислено да отхвърляме организации, с които заедно сме извървели дълъг път. Това обаче не отменя изискването всички да имат реален принос към нашата кауза. След конгреса предстои отговорен и откровен разговор за нашите координирани планове за парламентарните избори.

Трябва ясно да заявим: коалиционната политика за нас отдавна не е форма за маскиране на БСП, не е декорация вътре и навън. Този период е в миналото. Ние не се срамуваме от нашата партия. Ние сме Българска социалистическа партия и се гордеем с това!

Сред нашите партньорства, коалиции, на първо място естествено са нашите партньори от левия и патриотичен спектър. Сред тях са и сегашните ни съюзници, и тракийците, и други по-леви партии. Готови сме да говорим и взаимодействаме за конкретни цели и политики, но не под формата на пазарлък и за сметка и на гърба на БСП и нашите активисти.

На второ място са синдикатите. Ние сме от една страна на социалната барикада и имаме обща кауза в отстояване на интересите на хората на труда, на младите, на едните, на хората в неравностойно положение.

Трето, това са широк кръг партии и граждански организации от целия политически спектър, с които сме готови да сътрудничим в името на демокрацията, честните избори и възстановяването на живота по правила.  Убеден съм, другарки и другари, че тази голяма кауза е не само технически въпрос за честните избори. Тази кауза създава и ще създава нови мостове на доверие.

Четвърто, зелени и екологични движения и сдружения, чийто глас все повече се чува сред младите в България. През последните 2 години имаме доста успешно взаимодействие с тях по такива национални теми като спирането на генно модифицираните организми, забраната за проучвания и добив на шистов газ, опазването на българските гори и много други. Този диалог сме длъжни да разширим.

Да не забравим обаче два основни източника за разширяване на нашето влияние и изборен резултат. Това са: 1. Множеството леви хора, които за 22 години преход бяха изтласкани, обидени или се разочароваха от нас. На мнозина от тях, започвайки от „списъците на виновниците" през 1990 г. (някои ги помнят), дължим извинение и им казваме: „Простете за обидите. Каузата ни е голяма. Имаме нужда от вас!" 2. Огромен брой българи, които искат реална промяна в обществото и се оглеждат за нейния носител. И през есента видяха в БСП инструмент за такава промяна или най-малкото, инструмент за възпиране на ГЕРБ. Те също ни гледат сега.

Що се отнася да следизборните коалиции, тук трябва да формулираме предварително нашите „червени линии" на основата на нашата визия, изработена на конгреса и след него в Националния съвет, за необходимите за страната политики. Те трябва да са публични и предвидими. На първо място са националният интерес и социалната ангажираност. В името на това могат да се правят и някои компромиси.

Искам, другарки и другари, да споделя и моя личен опит от Тройната коалиция. През 2005 г. ние реално не бяхме подготвени за истинско коалиционно управление. Единият ни партньор беше предварително провъзгласен и това ни ограничи изборната победа. Другият не искаше нас, пък и ние не бяхме ентусиазирани. Смятам, че натрупахме безценен опит - и положителен, и отрицателен от работа в реална коалиция. Искам да благодаря на лидерите на НДСВ и на ДПС - г-н Сакскобургготски и г-н Доган, за нужното доверие, предсказуемост и коректност и за уроците, които научих от тях. Сред поуките е необходимостта съдържанието на политическите и управленските спорове да бъде публично огласявано, периодично да се преглежда изпълнението на управленската програма, да отстояваме много по-открито нашите виждания и да се научим на по-добра и категорична кадрова политика на основата на професионалните качества. И все пак имам самочувствието на човек, който е ръководил най-сложните коалиция и правителство в съвременната ни история, при това, смятам, успешно за страната.

Пред нас стои големият въпрос как нашата политика и послания да достигнат не само до умовете, но и до сърцата на хората. Как да пробием глухотата към нашите цялостни разработки, тежки и експертно много солидни управленски платформи. Те са важни, но опитът показва, че с тях не можем да печелим избори. Интересът е вял, няма чуваемост за идеите, които развиваме в тях.

Нужен ни е приоритетен подход с два до три предизборни ангажимента за радикални реформи в ключови сфери. Освен това предизборните ни послания трябва да очертават ясен времеви хоризонт за изпълнение. За да не се случи така, както стана с нашия ангажимент през 2005 г. за увеличаване на доходите с 20%, който многократно надхвърлихме, но хората го очакваха още в деня след изборите да го направим.

Това означава, че трябва да имаме: 1. Дългосрочен проект за България, част от който е нашият управленски мандат. 2. Програма за действия - спешни и приложими мерки за първите 100 дни; 3. План за първата година от управлението.

Тази работа, заедно с останалата част от подготовката за парламентарните избори, също трябва да започне незабавно след конгреса.

С какво да започнем, кое е първото условие, за да се случи всичко в останалото немного време до изборите? А не трябва нито за миг да изпускаме от внимание, че може да ни се наложи да работим в изключително съкратени срокове, ако нашият противник ни изненада с решение за предсрочни избори.

Смятам, че това, от което трябва да тръгнем, е да предложим на българските избиратели нашия модерен превод на идеята за равенството и справедливостта.

И за двете наши ключови ценности има огромен глад в обществото и ние, другарки и другари, не сме го задоволили! Ще цитирам Васил Левски - Апостола, който каза за справедливостта: всекиму своето! И ако говорим в неговия дух за нашето предначертание като партия, то това днес е да възстановим усещането за справедливост!

Днес хората не вярват в държавата именно защото виждат, че тя им е открадната, а ГЕРБ  доведоха този процес до тотално господство на произвола, до погазване на всички правила, до тотален диктат на силата и парите като всеобщ измерител на правотата! Резултатът е, че хората отказват да плащат здравни осигуровки, не се обаждат в полицията, когато ги оберат, бизнесът се изтегля в сивата икономика и изнася капитали и много, много други примери.

Точно това сме длъжни да променим! Трябва да върнем държавата на хората! Няма да стане изведнъж, ще бъде трудно, болезнено и за нас самите, но с последователност и упоритост можем да го направим.

Сред водещите задачи е възстановяването на демократичните структури и механизми на обществото, които работят днес под натиск. Нужен е реален диалог между институциите, нужен е реален диалог между институциите и гражданското общество, чуваемост към проблемите на хората.

Ние трябва да се явим пред избирателя с цялостно и изчистено от гледна точка на нашата лява идентичност разбиране за икономическия ред и икономическата организация на българското общество. Това се отнася в много голяма степен и  за данъчната система.

Когато през 2005 г. поехме в съучастие с две други партии от центристкия и десноцентристкия спектър управлението на страната, си поставихме за цел от финансова стабилност да преминем към растеж; да разкрием стотици хиляди нови работни места; да увеличим доходите; да създадем стимули за привличане на инвестиции, особено чужди; да осветлим голяма част от сивия сектор; да намалим държавния дълг; да увеличим данъчната събираемост; да разпределяме по-голямата част и от бюджета, и от излишъците за социални нужди. Всичко това, другарки и другари, беше постигнато. Бих казал, че дори и резултатът значително надхвърли нашите очаквания.

Грешка ли беше плоският данък? От гледна точка на поставените от нас цели - не. Той донесе значителни постъпления в бюджета, изсветли икономиката. Ние обаче подценихме две неща: първо, че плоският данък засили усещането за неравенство и несправедливост. Не само сред бедните, но и сред средната класа, която спечели много пари, но се сравняваше с по-богатите, които спечелиха още повече. Не разчетохме, че в ръцете на дясна партия, каквато е ГЕРБ, този инструмент може да се окаже средство за неприемливо разтваряне на ножицата между бедни и богати, което толкова крещящо, че е непоносимо в България. Да не говорим, че в условия на криза е неморално най-състоятелните да не носят солидарно тежестта от кризата.

Връщайки се към този дебат, а ние вече го направихме в документите на Националния партиен съвет, трябва да предложим данъчно законодателство, което да започва от нула за най-бедните, да запази ниското облагане за трудещите се и „средната класа" и да облага много повече най-богатите. Заблуда е, че инвестициите са били огромни в нашия мандат единствено заради ниското данъчно облагане. Защото ние виждаме, че при ГЕРБ данъците пак са си ниски, само че инвестиции няма, няма ги и ще бъдат още по-малко. Очевидно е, че инвеститорите прииждат или бягат не само заради данъчното облагане, но и заради икономическата среда, предсказуемостта, заради доверието в институциите и в съдебната система, заради равните правила спрямо бизнеса. А всичко това днес се руши, или най-малкото, се разклаща.

Чрез законите, които ще разработим, чрез начините и инструментите, с които ще ги прилагаме, трябва да убедим и българския, и чуждестранния бизнес, че правилата се завръщат, че са незаобиколими и че се прилагат. Не е лесно.

От ключово значение в нашата политическа и икономическа програма е ограничаването на монополите и картелите и защитата на свободната конкуренция,  на дребния и средния бизнес и най-вече, на потребителите. Те са на колене, буквално! Смачкани и подложени на тотално обезправяване и унижение. Абсурдно е, другарки и другари, да получаваш наготово естествен монопол, било то в природен, било изграден от предишни поколения българи и от българската държава, да получаваш този обществен ресурс и твоите задължения да не бъдат ясно очертавани и изпълнявани. Промяната в посока на повече регулация и контрол в тази сфера е справедлива и необходима.

Защо говоря за това? Защото първото условие за спечелване на изборите е да започнем разговор за онова, което тормози ежедневно всеки гражданин. Ние умеем да говорим за проекта като цяло, за световното благо със силни, красиви думи, но много често не достигаме до ежедневните, сегашни проблеми за обикновения българин. На практика тук, при нас, се води война, война за оцеляване на пенсионерите, болните, безработните, война между дребния и едрия бизнес, война между селските стопани и прекупвачите, между търговците и спекулантите. Но, другарки и другари, ние не можем да стоим безучастни, трябва да вземем страна.

Първият ни управленски приоритет, разбира се, остава икономиката. Без инвестиции, силна икономика, основана на правила и справедлив ред, не може да се преодолее най-страшният бич на България - бедността! Това е най-страшният бич!

Важно е обаче да кажем и каква икономика. И като алтернатива на смешните импровизации на премиера ту за износ на специалисти, ту за ролята на доматите в просперитета, ту за ски-пистите, отговорността на БСП е да формулира индустриална политика с механизми за развитие на приоритетни отрасли. Редица от нашите проекти - за държавната компания за индустриални зони, за съвместното предприятие с IBM, за създаване на Бултрейд като част от експортната стратегия на България, бяха спрени и ликвидирани от ГЕРБ. Закрити бяха Агенцията за икономически анализи и прогнози, Агенцията за подпомагане на малките и средни предприятия. Те направиха и много други поразии. Тези идейни проекти трябва да бъдат рестартирани. Голям неизползван потенциал има Българската банка за развитие, за която имаме конкретни планове. 

За един мандат, другарки и другари, трябва да направим реални стъпки към индустриална интеграция на България с водещи световни компании, да направим много други концентрирани усилия, да привлечем поне едно-две мащабни и високотехнологични производства на краен продукт с висока добавена стойност.

В проекта „Съвременната криза и България утре" са формулирани ясн