Провали ли се пенсионната политика на ГЕРБ?
Илияна Йотова, в
Илияна Йотова, в.Дума
Не е вярно, че Европа ни натиска да вдигаме пенсионната възраст веднага
Мнозина са на мнение, че това е поредният провал на ГЕРБ в социалната политика. Още една несъстояла се реформа в дългата верига от заявени и неизпълнени обещания. След краха на здравеопазването, осигуряването и пенсиите на българските граждани са поставени на карта. От десетина дни правителството няма никаква яснота, цинично изпробва търпението на хората като поднася все по-екзотични предложения. Чашата преля, когато само за една нощ, някак между другото, бе съобщено, че възрастта за пенсиониране се вдига сега и веднага, само след един месец, и то с една година. Намерена бе и формулата чрез промени в Закона за държавното и обществено осигуряване между двете четения на проектобюджета за 2012 година - в разрез с всякакви законови и конституционни норми.
Само преди една година, по същото време, кабинетът, синдикатите и работодателите подписаха пенсионната реформа. Премиерът бодро заяви, че през 2015 година пенсионната система в България ще излезе на нулев дефицит, а 2034-2035 г. ще е етапът на устойчив растеж. Най-важните решения бяха от 1 януари 2012 г. да започне повишаване на стажа за пенсиониране с по 4 месеца на година, като през 2020 г. достигне 37 години за жените и 40 за мъжете. От 1 януари 2021 г. с по 6 месеца да започне повишаването на пенсионната възраст - до 63 години за жените и 65 за мъжете.
До 31 декември 2014 г. да се удължи периодът на ранното пенсиониране.
Днес правителството изправи българските граждани пред нова криза. Тя обаче не е предизвикана от извънредни обстоятелства. Тесният кръг министри около Борисов са наясно не от вчера как ще изглежда бюджетът за следващата година, но съзнателно скриха от нас какво ни чака защото трябваше да минат изборите. Даже в присъщия си безпардонен стил вицепремиерът Дянков внесе един заблуждаващ проект за бюджет, а след това се оказва, че той е фалшив и не може да бъде изпълнен. Всеки ден падат по няколко от въздушните кули на поетите социални обещания в предизборната кампания. Но битият си е бит.
финансовият министър няма никакви сантименти нито към възрастните хора на България, нито към младите, които отчайващо се нуждаят от работа. Той дойде като чужденец и винаги ще остане чужд, независимо дали ще става дума за "синодалните старци" или за младите българи, които искат да работят в страната си. Иначе добре е изучил стила на своя началник и вече не иска да бъде вестител на лошите новини - за това си има раболепни заместници. (За увеличаването на пенсионната възраст съобщи зам.-министърът Горанов.) Той предпочете да избяга зад океана точно в дните, когато се решава съдбата на милиони български граждани. Така, макар и цинично, е много по-лесно. Иначе трябва да отговаря на трудни и нелицеприятии въпроси.
Истина е, че правителството се нуждае от бързо събиране на пари, за да избегне фалита на социалните системи. През 2009 година беше лесно. ГЕРБ завари наготово милиард и четиристотин хиляди от резерва на здравната каса, които Дянков прибра и похарчи. И днес няма отговор къде и за какво. След това ограби българските фирми, като не върна парите, които държавата им дължеше, и на практика унищожи бизнеса. Оттам дойдоха съкращенията, бумът на безработицата. Сивата икономика заработи на пълни обороти, защото трябваше да се съберат пари за изборите, за безпрецедентно купуване на гласове и политически натиск. Събираемостта на вноските спадна до критични нива, контрабандата изяде пенсиите. Тази цена трябва да се плати от българските граждани и най-лесното е да "изненадаш" около 90 хиляди човека, че пенсионирането им се отлага с една година. Засега. Ако сметките на синдикатите са правилни, това няма да доведе до спестяването на колосални суми и такива изненади ще следват често оттук нататък, всеки път когато закъсат за пари.
"Увеличението на пенсионната възраст е изискване на Европа" - твърдят министрите. Това е поредната заблуда и хвърляне на прах в очите на хората, жалък onum да намериш виновник за собственото си безсилие. Да, през тази година ЕК и ЕП излязоха с няколко документа за реформи в пенсионните системи. Но във всички тях категорично е подчертано, че това е решение преди всичко на държавите членки, които трябва да намерят най-добрия модел, според спецификите си. Европа нито иска, нито може да се ангажира с рецепти.
Мнозинството от страните в ЕС започнаха постепенно да трансформират пенсионните си системи. Испания и Италия ще стартират от 2013 година, Унгария от 2014-а. Германия взе своето решение за пенсионна реформа още през 2005 година и определи за неин старт 2012-а с хоризонт до 2029 година, Гърция от 2010 г., Румъния вече прави промени от 2010 година. За всяка страна това бяха тежки решения, но има две съществени разлики със случващото се в България. Първо, никой не прави такава важна реформа от днес за утре, както ни принуждава Дянков. Нито едно правителство не си позволи да вземе еднолично решение, без диалог със социалните партньори и дискусия с обществото. Осем месеца бяха нужни на Саркози да прокара пенсионната реформа във франция, при това само с гласовете на дясното мнозинство. 14 национални стачки преживя франция през 2010 година, в които протестираха над 3 милиона французи. Диалогът се водеше на всички нива, беше тема щ 1 в медиите месеци наред, дискусиите в Националното събрание и Сенатът бяха едни от най-острите след войната, по мнение на анализаторите. В крайна сметка увеличението на стажа и възрастта за пенсиониране ще започне най-рано от 2017 година. У нас Тристранният съвет не работи, управляващото мнозинство от ГЕРБ в Народното събрание е безгласно, чака да му наредят и не смее да каже какво мисли. Разумните предложения на опозицията се отхвърлят безапелационно. Никога българският парламент не е поставян в такова унизително положение. Гражданите на България все по-малко вярват в парламентарната република.
Второ, реформите в другите държави членки са придружени от допълнителни мерки, които да облекчат негативните ефекти за хората. Управляващото мнозинство у нас не предприема нищо, за да насърчи възрастните хора да работят, не предлага никакви данъчни или социални привилегии
Няма дискусия за ефекта от гъвкави трудови договори, които да насърчават работа и пенсия едновременно. Няма никакво предложение към малкото останали работещи фирми, което да ги мотивира да не уволняват хора след 50-годишна възраст. У нас те напускат трудовия пазар много по-рано, особено когато се занимават с тежък физически труд. По данни на Евростат едва половината от българите над 50 години имат работа. Правителството няма адекватни мерки срещу недекларирания труд, който нанася огромни вреди върху социалните системи.
Пенсионните реформи се съобразяват с очакваната продължителност на живот, за Дянков такъв показател не съществува. В Европа те се съчетават с различни форми на социална сигурност и ниво на здравеопазване, у нас те съзнателно се пропускат, а здравната система е пред фалит. В България пенсионерите, които са под прага на бедността, са 30%, за сравнение в Гърция и Испания са между 16 и 18%.
Няма адекватни решения и за младите хора. Увеличаването на пенсионната възраст естествено ще блокира работни места за тях. Не се предлага нищо, което малко да компенсира - например платени стажове.
Безсилие или съзнателна политика е орязването на социалните права на българските граждани. Не се ли води целенасочена политика за намаляване на доверието в пенсионната система, за да разцъфтява сивата икономика за изгода на приближени кръгове, но на гърба на най-уязвимите хора?! Бюджет'2012 превръща тези въпроси в риторични.