Искам да си върнем не само усмивката, но и самочувствието като нация

Сеп 17, 2011 Новини БСП в медиите 0 1318

Интервю на кандидата на БСП за вицепрезидент Стефан Данаилов за в

Интервю на кандидата на БСП за вицепрезидент Стефан Данаилов за в. 24 часа:

 

- Ламбо, ти ли си добър сценарист, или Сергей е добър актьор в театъра, който разиграхте с писмото?
- Получи се добър тандем. Не сме репетирали четенето на писмото, но по моя режисьорски опит, когато един текст е доста приповдигнат, като този на писмото, правилата са да се чете по- прибрано, с по-туширащ тон. Не знам дали е дал повече от себе си, защото не бях в залата. Но ако трябваше аз да го прочета, щях да го чета замислено, по-прибрано. Но както ми казаха, ефектът е бил много голям. Истината е, че имаше значение това. Слушал съм много хубави текстове, които се четат от неподходящи хора и ти става страшно.
- Същината на въпроса е ти ли си авторът на писмото?
- Авторът съм изцяло аз. Истината е, че съм го диктувал, защото не мога да пиша, умея да говоря. Писмото се роди спонтанно с мой приятел. Не съм позволил никой да ми се меси. Авторското право си е изцяло мое.
- Изплаши ли се от поста президент, че се нави за вице?
- Аз въобще не съм и мислил да се кандидатирам за президент. Преди 10 години и Първанов три месеца ме навива да се кандидатирам за президент. За тези 12 години в политиката не ми е минавала през съзнанието такава мисъл. Тази година насочвах плановете си в друга посока вече. Но ако не се получи това, за което се борим, пак ще си реализирам моите планове. Но това, което видях на 4 септември, ме преобърна. Ако случайно нямаше ток вкъщи или телевизорът не работеше, не бях превключвал хаотично каналите и не бях видял, че "Канал 3" очаква включване от пресконференцията на ГЕРБ, нямаше да тръгне моята реакция.
- Преди време каза, че имаш визията, но не и качествата за президент. А за вице?
- Качествата са други. Не става въпрос президентът да може всичко, но той прави част от политиката на България в международната сфера, това не е лесна работа. Аз съм емоционален човек, имам много контакти по света, но те са с актьора Стефан Данаилов. Отделно, че не съм го искал да съм президент.
- Как си се представяш като вицепрезидент - да раздаваш ордени, да помилваш затворници...
- Ако ми делегира права президентът, значи ще раздавам ордените. Убеден съм, че хората, ако искат помощ, ще търсят мен. С мен никога не са говорили на Вие, просто ме чувстват близък. И аз им говоря на ти. Като министър се опитвах в началото поне да съм на Вие, но ако човекът позволява, после преминавахме на ти. Но когато искаш нещо от такива институции, затворени в камъни, ако не се получи, накрая си казваш: "По-добре да отида при Ламбо." На мен проблемът ми е, че като ги изслушам, ще мога ли да им помогна с правомощията, които ще имам. Не става въпрос да дам морална утеха. Но това не значи, че ще затворя телефона и няма да се обърна към изпълнителната власт. С всичките тези хора през годините се познавам, най-малкото те ме познават.
- Като студент си обикалял Народния тетатър и си си казвал, че един ден ще играеш на тази сцена... .
- Тогава вече бях звезда, бях известен от киното. В театъра отидох по-късно.
- Да продължа - случвало ли ти се е да обикаляш ларгото и да си казваш: "Някога ще работя тук."
- Никога, честен кръст! Да, когато съм минавал покрай Министерството на културата, в годините, когато влязох активно в политиката и бях председател на комисията по култура, съм си мислил, че тук трябва да вляза и да направя нещо. Но за другото - да ме убиеш -никога не съм мислил. Много интересно беше първите дни, след като правителството ни се разпусна, представях си пътя, по който съм минавал по коридора към кабинета в министерството. В четвъртък пък си представях как отивам на заседания на правителството. За 6 месеца това се изчисти. Много рядко ходя в Народния театър, но чувството, че там съм си, на мястото не изчезна през годините. Сега като минавам покрай Министерството на културата единственото, което поглеждам, е има ли изложба в галерията. Защото знам с какво удоволствие и радост сме правили осветлението и твърдя, че това е една от най-хубавите галерии в София. Ходил съм в президентството, канен съм и при президента Петър Стоянов, поне два пъти в годината съм ходил и при Георги Първанов - като дава ордени на мои близки или на среща с него да се видим. Но не ми е минавало през ума, че може да работя там. При едно от отиванията при Първанов ми стана смешно, като минах покрай гвардейците на излизане от Гербова зала и като засвири духовият оркестър. Мислих си, че и на мен може да се случи. Но винаги съм уважавал институциите, след като народът го е избрал мажоритарно, трябва да го уважаваме. Никога не съм си позволявал да говоря срещу Петър Стоянов или срещу Желю Желев.
- С това си решение удари много мощна подкрепа на Станишев, да не си разлюбил вече Георги Първанов?
- Георги Първанов е човекът, който ме вкара в политиката. Не мога да му кажа:" Ти си виновен, че ме набута в политиката, че ми обърка живота". Аз съм от хората, които доста съм критикувал Сергей Станишев. И продължавам да си държа на позицията, че имаше грешки. Но аз съм емоционален човек. Като гледах хората на Бузлуджа, стана ми много болно, като че ли ги изоставям. Точно по това време много хора искаха да се кандидатирам. Но камерите много хубаво показваха лицата на хората на Бузлуджа - и на младежите, и на моите набори, и нещо започна да ме човърка. Защото възможността да останеш пасивен, да се затвориш в себе си, а това е посоката, в която бях тръгнал, говори вече за сбабичасване. После дойде пресконференцията на ГЕРБ с безцеремонното им поведение: Ние сме победители. Някъде на 5-6 септември отвътре ми тръгна нещо. Моята режисура беше да не казвам на никого и да отида в местността Копривка на 10-и, където се събира пловдивската организация. Там бяха и Сергей, и Ивайло, бях поканен и аз, но болежките ми не позволиха. Идеята ми беше да извадя писмото, да го прочета, да го връча на др. Станишев. Нали разбираш какво щеше да стане, ако търсех по-голям ефект.
- А Първанов има ли роля в този твой обрат?
- Не, той много рано разбра, че с мен не може да се пребори. Разбира се, като ме видеше все ми казваше:" Абе все пак. помисли". За последно с него се видях края на юли. Чухме се чак след като стана известно писмото.
- Ако той се върне в БСП, ще ти се наложи да избираш между него и Сергей.
- Защо трябва да избирам, няма да ми се наложи, защото тогава аз ще съм деполитизиран.
- О, нямаш съмнение в победата. Чувал ли си вица, че президентът още не бил известен, но било сигурно, че вице ще му е Стефан Данаилов. Как гледаш на такива афоризми?
- Нека има, помага много. Звъняха ми хора, които не познавам, получавам есемеси от непознати, че вече има за кого да гласуват.
- Ти самият не искаше охраняем и организиран живот с НСО по петите, а сега пак се вкарваш в кампания, в схеми, графици.
- Е, 30 дни, какво толкова. Но аз имам работа и със студентите, дипломен спектакъл трябва да вадим на 30-и.
- A с "Пигмалион" какво ще стане, ще играеш ли в спектакъла?
- Прочети конституцията. Като вицепрезидент нямам право да бъда депутат, да се занимавам със стопанска дейност, с обществена дейност като шеф на фондации и т.н.
- А какво ще стане с мечтата ти да режисираш филм?
- Тя може да се отложи. Но няма да ти кажа: Борим се, ама няма да стане.
- Каква кампания искаш да имаш, досега все ти си изнасял предизборните кампании, сега става въпрос за теб?
- Пак аз ще я изнасям. Ще открием заедно с Ивайло в Пловдив и ще закрием в София. Моята ще е с усмивка, с веселие. Аз съм артист човек и с мен искам да има артисти. Бъдете спокойни, интересно ще е.
- Създаде и прецедент в изборната практика да се обсъжда спирането на филм, защото кандидат за вицепрезидент участва в него.
- Много хубава реклама на „Стъклен дом" се получи. Никакъв закон не се нарушава с излъчването на сериала. Тук да не е Америка, за да спират филми. Стяга го чепикът някой, за да търси под вола теле. Вече година и половина се снимам във филма. Но право на Би Ти Ви е да реши какво да прави.
- Как ще снимаш сериала с толкова ангажименти?
- Аз съм най-точният от екипа. Никой не усеща, че имам и други ангажименти. Още юли месец заснехме повечето сцени. Героят ми Касабов е с много интересно развитие.
- Компроматите започнаха вече, каква помия очакваш да се излее върху теб?
- Като ги слушам, ми се свива сърцето, сякаш са срещу мен. Аз съм отвсякъде коментиран, какво да извадят срещу мен? Не ми харесва това, не желая конфронтация. Какво ще кажат хората, как после ще ги убеждаваш, че им искаш доверието.
- Какво каза съпругата ти, като й съобщи решението си да се върнеш в играта?
- Казах ти, че много се затворих в себе си през лятото, по едно време си мислих дали това не е депресия, седя си вкъщи и мълча, седя си и си мълча, малко отидох на морето.
- Вярно ли е, че си бил съвсем сам на морето?
- Сам като кукувица. Сам. И ми беше добре. Но пък ми се възпали венецът, излязох от ритъм. Викам си: "Какво става, бе?". После се прибрах в София и не излизах, гледах си цветята, решавах си сутрин кръстословиците и все се питах: "Тръгвам ли, не тръгвам ли?" Мери една надвечер се обърна към мен и ми казва:"Ами да вземем да пием по едно хапче и да мрем тогава." Това вече ме стресна и си казах: "Кой съм аз, какъв е тоя шльоко на моя диван в моя хол? Ако ще я карам така, по-добре да подам заявление за пенсиониране и край. Мери ме вкара в ритъм, амбицира ме.
- От юни досега измина ли целия път от предател до спасител?
- Никой не ми каза предател в очите. Тръгнал съм не да спасявам Станишев или Първанов, а да помогна на тези, чиито очи видях на Бузлуджа, защото имам огромна симпатия и обич към тях. Искам да си върнем не само усмивката, но и самочувствието като нация. И това е едно от нещата, за които мога да помогна от новия пост.
- Внуците ти как гледат на поредната ти роля?
- Те са големи, Виктор сега ще гласува за първи път, макар че до вчера ходеше на работа - беше общ работник. Александра е по-кротка. Какво значи да ме подкрепят, да ми казват непрекъснато "Дръж се, дядка!" ли? Аз знам, че те са за мен.
- На кого ще си оставиш цветята по време на кампанията?
- Как ще си оставя цветята? Ще има отговорници да ги поливат.
- Как ти се вижда конкуренцията? Представяш ли си се на диспут с Маргарита Попова?
- Какво да дебатирам с нея, тя ще оправя системата. Друг е въпросът дали ще има правомощията. Аз си тичам по моята си пътека, пък ще видим. Призовавам хората да мислят разумно, като отиват да гласуват?
- Ами ако загубите изборите?
- Животът си е живот. При мен нещата си остават същите. Няма какво да преживявам, да не е починал близък човек. Щях да преживявам много повече, ако бяхме потънали още в началото, и щях да коря себе си, дори да се намразя