Ирена Анастасова: Политиците ще идват и ще си отиват, но българският учител винаги ще е тук

БСП поставя от години въпроса за учебните програми, за смяна на модела „парите следват ученика“ и за връщане на възпитателната роля на българското училище

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

15 септември - в нашата страна  отдавна, макар и неофициално, е ден от националния празничен календар. Началото на новата учебна година! Ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и притеснения! На много цветя, на надежда, на признателност, на обещания! Ден, който всеки помни и преживява отново и отново в годините със своите деца и внуци. А за нас, чиято професионална съдба е свързана с децата и училището – ден на неизменно повтарящо се вълнение и на усещане за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценното ни богатство – децата на България!

По традиция и тук, в Народното събрание, четем задължително декларации – като днес. Върнах се във времето назад и проследих десетки декларации на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, декларирана отговорност, осъзната приоритетност на образованието, обосноваване на необходими реформи. Години наред! Едно и също!

И докъде стигнахме?

Заявявахме многократно, че целта е ученикът да стане център на образователната система. Казвахме, че учителят е важен. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра господства и до днес.

И какво се случи? Ученикът стана център на системата, благодарение на нормативните промени, благодарение на променящите се нагласи в обществото, благодарение на целенасочените усилия на много институции, включително и на НС, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученикът да му е интересно в училище, а констатираме, че децата ни усвояват все по-малко знания и умения, че имаме 47% функционална неграмотност сред деветокласниците, че агресията в училище расте, а дисциплината катастрофално пада, че възрастните са по-образовани от младите. В навечерието на първия учебен ден и УНИЦЕФ - Детският фонд на Обединените нации, в свой доклад,  ни предупреждава за влошени образователни резултати на учениците в България. Отчита отпадането от училище, увеличаването на случаите на насилие и липсата на базови знания и умения сред  подрастващите у нас. 

Освен всичко друго - дълги години се внушаваше, че училището няма възпитателни функции и това било идеологическа измислица на социализма.  Преди време, едни поредни управляващи се сетиха, че не е така и дори се разработи стратегия по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживелица, допускам – от нискообразовани „експерти” , които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията.

Беше наложен принципът „парите следват ученика” като модел за финансиране на образователните институции. И така ученикът до такава степен стана център на системата, че от него започна да зависи благосъстоянието на всяко училище!

Какво стана с декларацията, че учителят е важен за системата!? Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави фрази, благодарности и дълбоки мисли по повод 15 септември или 24 май!

Такива като мен, работещи години наред в училище, отдавна предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, приближава неумолимо! Е, той настъпи – и не сега, преди 5,6,7 години. И какво последва?

Вдигаме заплатите на учителите. Вече 3-4 поредни години. Правилно, но много закъсняло действие!

Щедро се отпускат пари за квалификация, но те отиват в някои доста съмнителни обучителни организации – проблем, за който в последните 7 години многократно сме питали министрите в тази зала! И така учителите преминават през съответната квалификация, получават съответните кредити, защото, според нормативната уредба, от това зависи кариерното им развитие и атестирането им, но получават ли необходимите нови знания – по-често – не! Но въпросните организации получават парите си.

От МОН непрекъснато  обещават разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите.  Ако някой вярва, че това се случва – значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско училище, освен когато самият той е бил ученик. Дали ще нанасяш каква ли не изискуема информация с химикалка или на компютър – особена разлика няма!

 Все още и отново ръководствата на училищата и учителите са основните действащи лица и в т.нар. Механизъм за обхват и задържане на децата и учениците в образователната система. Към тях понякога, когато имат време, се включват представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и Дирекция „Социално подпомагане“. Точно тези, които имат ангажименти по обхвата на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. Отдавна питаме МОН  дали счита тези функции за присъщи на училищата и детските градини? Понякога ни отговарят, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкова тежки, че нещо трябва да се направи. Ами, направете го, но не гърба на учителя. Ангажирайте наистина и с действия, а не само за поредния ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към проблема.

А иначе – длъжници сме на учителите и на децата, защото:

• Не се случи олекотяването и осъвременяването на учебното съдържание, ако изключим безумното осакатяване на изучаването на българската история и литература, което обаче трудно можем да наречем осъвременяване, защото по-скоро е идеологизирано изкривяване; преместването на автори от един клас в друг на парче или безумната идея – децата, чийто майчин език не е български – да го изучават като чужд обезмисли труда на над 15000 учители, над 3000 родители и още толкова ученици, които дадоха мнението за учебните програми през 2022 година! И последва..... до момента едно нищо!
• Не се случва и приоритетното развитие на професионалното образование, което няма как да стане с насилствено рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с активна грижа, помощ и ресурс, заедно с бизнеса, за превръщане на професионалните училища в желани;
• Не се случва в правилната посока и подновената стара функция на образованието да възпитава, защото от изброените в Стратегията за възпитателната работа в образователните институции социални, граждански екологични, мултикултурни ценности се губят човешките;
• Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За 7 години от действието на закона имаме над 60 промени в Наредбите за стандартите, произтичащи от закона. Променени, отменени, издадени нови такива, отново променени – някои по 5 пъти вече. Мислите ли, че има здравомислещ човек, който да не си направи извода, че при това положение хаосът в системата е неизбежен. Не беше спазено дори изискването на чл. 251 от закона – на всеки две години да се внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие със закона. За  7 години е имало един такъв и то с година и половина закъснение.
• Не се случват още много необходими действия в системата.

Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми нееднократно. НС прие нашите предложения за безплатни учебници до 12 клас включително, за разширяване на обхвата на еднократната помощ за 15 септември за всички ученици до 8 клас включително.

БСП има ясна визия за развитие на средното образование:

• Нови учебни планове, програми и учебно съдържание;
• Нов модел на базисна и продължаваща квалификация на учителите и превръщане на учителството в регулирана професия;
• Нова, съвременна училищна среда във всяка образователна институция.

Ще направим и нашите предложения за промяна в ЗПУО през тази парламентарна сесия.

Скъпи колеги, учители!

 Убедена съм, че българският учител знае какво и как трябва да го направи, когато има свободата за това, когато има стабилна базисна и продължаваща квалификация и подкрепяща обществена среда, когато работи в съвременни класни стаи и със съвременни средства, когато е разтоварен от несвойствени функции.

Всички тези условия трябва да ги създаде държавата. Останалото е любовта към децата, която носим в сърцата си безусловно!

Политиците, партиите, звездите в една или друга сфера – ще идват и ще си отиват, но българският учител ще е винаги тук! От дългогодишната ми практика знам, че там, в класната стая, учителят е всичко за децата – не директорът, не кметът, не чиновникът от министерството. Затова учителят трябва да има цялото доверие на обществото, от което се нуждае, ако искаме достойно бъдеще за Родината! Имайте волята да отстоявате позициите си, защото вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната професия, защото от вас тръгва бъдещето на този свят!

Скъпи ученици!

Вие сте смисълът на нашите усилия и вие сте нашата мисъл и грижа за бъдещето на България! Бъдете здрави и упорити! Нека всеки от вас работи всеотдайно и заедно със своите учители да постигате отлични резултати в учебната подготовка! Помнете, че пътят към знанието не е лек, но само чрез него се постига просперитет и свобода!

Честита нова учебна година! На добър час!