Мащабно европейско законодателство за производство на чисти технологии дискутираха български общественици и експерти по инициатива на Цветелина Пенкова и Кристиан Вигенин

Ще осъществяваме нужния парламентарен контрол, така че да бъде отчетен българският интерес, пое ангажимент Вигенин

„Надявам се тази среща да постави една добра основа за бъдещата работа, която нашите евродепутати, особено в лицето на Цветелина Пенкова, ще имат в следващите месеци в Европейския парламент, когато дискусиите по законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии ще навлязат в своята активна фаза.” С тези думи заместник-председателят на Народното събрание и заместник-председател на БСП Кристиан Вигенин откри кръглата маса „За силна и чиста европейска индустрия: Европейският законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии”, проведена по инициатива на Цветелина Пенкова, член на Групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент.

Дискусията, провела се в Народното събрание, събра представители на българската индустрия, синдикати, работодатели, на българската академична общност, депутати и експерти. БСП бе представена от членове на нейната парламентарна група и на Националния съвет на партията.

Беше обсъден Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии, който е инициатива, произтичаща от промишления план на Зеления пакт и има за цел да увеличи производството на чисти технологии в ЕС. Това означава увеличаване на производствения капацитет на ЕС на технологии, които подкрепят прехода към чиста енергия и отделят изключително ниски, нулеви или отрицателни емисии на парникови газове. Това ще привлече повече инвестиции и ще създаде по-добри условия и достъп до пазара за чисти технологии в ЕС.

Вигенин изрази удовлетворение, че за пръв път от много време в българския парламент се прави такава среща между български представители в Европейския парламент, работещи по конкретни законодателни пакети, и народни представители.

„Искам да уверя представителите на индустрията, че ние в Народно събрание не само ще следим какво ще се случва по този пакет, но и ще осъществяваме нужния парламентарен контрол, така че да бъде отчетен българският интерес, както и работата, която стартираме днес с тази дискусия”, подчерта заместник-председателят на българския парламент.

„На тази дискусия трябва да поставим ясни насоки и посоки в съвместната работа между Народното събрание и Европейския парламент, които да отговарят на очакванията и интереса на българската индустрия и българските граждани”, заяви Цветелина Пенкова, която е и докладчик по законодателния акт от страна на европейските социалисти и демократи в Европейския парламент.

Пенкова представи част от ключовите елементи, отчитащи българския интерес, които до този момент преговарящият екип, от който тя е част, е успял да договори:

-       Ясна процедура първоначалният списък от технологии, които влизат в обхвата на законодателството, да бъде разширяван, така че да обхване, от една страна, новите технологии, които ще се появят на пазара, и от друга страна, да обхване цялата верига на доставки и производства на компоненти.

-       Обхващане на всички съществуващи ядрени технологии и разширяване на обхвата, така че да включва водорода и всички алтернативни и биогорива;

-       Включване на повече източници на финансиране.

„В първоначалното предложение голяма част от всичките тези производства и реиндустриализация трябваше да бъде финансирано от държавна помощ. Това няма как да бъде приемливо за държави като България, защото това създава една много голяма неравнопоставеност между големите и малките европейски икономики. Това, което постигнахме, е да включим повече източници на финансиране, като на първо място съсредоточаваме вниманието върху неизползваните ресурси по Механизма за възстановяване и устойчивост. На второ място, искаме да се насочат повече средства от Фонда за иновации и от други оперативни програми”, обясни Цветелина Пенкова, която добави, че се работи и в посока за специални финансови инструменти от Европейската централна банка и стимулиране на частен капитал.

Енергийният експерт и член на Изпълнителното бюро на БСП Таско Ерменков насочи дискусията към това какви са рисковете пред такъв регламент и как той ще се отрази на България.

Той изрази притеснение дали няма да се увеличат емисиите, произвеждайки елементи, които в момента се произвеждат в Китай. „Да не се получи промяна на един замърсител с друг замърсител”, предупреди Ерменков.

Според него основният вътрешен проблем е липсата на визия в България в областта на енергетиката, икономиката и образованието. „Когато нямаш визия каква образователна програма трябва да правиш, какви специалисти трябва да готвиш, какви отрасли ще развиваш, тогава младият човек ще отиде да учи в там, където има по-голяма стабилност и  прогнозируемост. В това число и в областта на ядрената енергетика, която съм убеден, че е необходима за България, но съм притеснен, че тръгнем ли да я развиваме, ще трябва да търсим кадри, защото забравихме какво е това подготовка на кадри в областта на ядрената енергетика”, посочи Таско Ерменков.

„Технологиите могат да започват с идеи, но работят с ресурси. Световната борба за ресурси в момента се развива по начин, по който Китай и Русия влизат сериозно в Африка, в Латинска Америка – там, където има ресурси, но аз не виждам къде тук е Европа. Големите европейски страни се спасяват поединично, а ние сме на опашката и сме само в реактивна позиция”, коментира членът на Комисията по енергетика към Националния съвет на БСП Любомир Денчев.

„Този законодателен акт ще касае цялата европейска икономика и оттук нататък към Европейския парламент ще се гледа с надежда, че евродепутатите ще се съобразят с всички специфики на държавите членки”, каза Валентина Узунова, председател на Камарата на енергийните одитори и  член на Съвета по енергетика към НС на БСП.

Тя обърна внимание, че този регламент трябва да гарантира, че въвеждането, поддръжката и монтажа на новите енергийни технологии ще се изпълнява от квалифицирани кадри.

„В Европа има потенциал за освобождение на тези кадри в различните йерархични нива на монтажните фирми. Трябва да се предвиди постоянен финансов ресурс за това специализирано образование и то да обхваща от средно образование, през преквалификационни курсове и висшето образование”, посочи Узунова.

В заключение Цветелина Пенкова обобщи основните изводи от проведената дискусия. Тя изтъкна нуждата от национална стратегия за обучение на кадри. Според нея се намираме в благоприятна икономическа обстановка, която би могла да привлече инвестиции за дългосрочните стратегически проекти. Евродепутатът благодари за обратната връзка и препоръките, възникнали в хода на кръглата маса и даде заявка, че те ще бъдат отчетени при договаряне на параметрите на законодателството, работата по което върви изключително бързо и то ще влезе в пленарна зала на Европейския парламент през ноември.