68 депутати от опозицията внесоха вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за провала в антикризисната политика и тежките последици за хората

68 народни представители от опозицията внесоха предложение за вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов

68 народни представители от опозицията внесоха предложение за вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Това обяви председателят на ПГКБ Сергей Станишев на брифинг в парламента. Опозицията ще иска вот на недоверие за провала на управляващите в антикризисната политика и тежките последици за хората в България. Вотът ще се разисква в парламента следващия четвъртък и ще бъде гласуван в петък.

„Целта на вота не е смяната на един или друг министър", заяви Станишев и обясни че това не решава нито един от проблемите, с които хората се сблъскват ежедневно. Лидерът на БСП изтъкна, че вотът цели промяна на провалената антикризисна политика, която няма обещаните резултати. Станишев  напомни, че правителството има две антикризисни програми, като и двете се провалиха. По думите му неспособността на управляващите да реализират антикризисна политика и до провал и на европейската стратегия „Европа2020". Станишев отбеляза, че България става все по- бедна и икономически неконкурентноспособна държава, а гражданите не виждат перспектива за себе си и за децата си. Тревожен сигнал идва и от ЕС. Лидерът на БСП отбеляза критичния доклад на ЕК в областта на икономическите и социалните резултати на България. Станишев изтъкна, че от вчера има решение на Европейския съвет на министрите на вътрешните работи, който е показателен за провала на политиката на кабинета Борисов за Шенген.

МОТИВИ

КЪМ ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ

ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ
ЗА ПРОВАЛА НА АНТИКРИЗИСНАТА ПОЛИТИКА
НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ТЕЖКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ХОРАТА

Българското правителство с министър-председател Бойко Борисов показа тотална неспособност за справяне с кризата. Провалът или  дори липсата на антикризисна политика и адекватни мерки на Кабинета води до икономически застой, влошено усвояване на еврофондовете, спрени реформи във всички сфери. Тежката социална цена на този провал при отсъствие на антикризисни мерки се плаща от българските граждани - висока безработица и инфлация, трайно обедняване, влошено качество на живот. В същото време европейските икономики с няколко изключения, след адекватни антикризисни политики на своите правителства, още от началото на 2010 година показват трайна тенденция на излизане от кризата и постигат предкризисните равнища на своите икономики. За 2010 г. Германия отбелязва 3,6% ръст, Полша - 3,8%, Естония - 3,1% (при спад през 2009г. с цели 13,9%), а общият ръст за Европейския съюз е близо 2%. На този фон България продължава трайно да изостава и да влошава позициите си спрямо другите членки на ЕС. За всички вече е ясно, че това е отговорност на българското правителство, което не може да оправдава политическото си безсилие и некомпетентност със световната икономическа криза.

За вота на недоверие има и актуален „външен" повод - негативните оценки и препоръките на ЕК към правителствените програми за бюджетна стабилност и реформи и отчетливите външни сигнали за променено отношение към личността и дейността на премиера на страната, които не могат да бъдат премълчани или пренебрегнати.

Отсъствието или спирането на започнали реформи, както и опитите за реформи чрез импровизации, замяната на принципа на ефективност на управлението с ефектност създадоха атмосфера на несигурност и недоверие, което отблъсква инвеститорите. Икономическата политика на правителството е непредсказуема, хаотична, противоречива. В условията на криза, вместо да излъчва предвидимост, сигурност и стабилност, то прави точно обратното - абдикира от своите отговорности по социалната защита на хората.

Особено тревожни са изнесените и в медиите сигнали за връзката на управляващите с контрабандата и с организираната престъпност. Расте сивата икономика. Политическият резултат е свързан с провала за Шенген. Икономическият провал води до проблеми в изпълнението в приходната част на републиканския бюджет и до безпрецедентна за последните 12 години актуализация на бюджета. Свидетели сме на източване на вече събрани приходи (чрез ДДС и режисирани обществени поръчки, чрез фиктивен износ и др.).

Правителството нескрито поощрява монополите и съзнателно смазва малкия и среден бизнес във всички сфери. Широко рекламираните псевдомерки за стандартизация на практика са в интерес на монополите. Европейските средства също не стигат до малкия и среден бизнес - програмата „Джеръми" не работи, европарите за прехвалените магистрали се усвояват само от големи икономически играчи.

Премиерът трябва да поеме лична отговорност за всичко, което се случва в България, защото това произтича пряко от въведеното еднолично командно управление. Вотът не е към конкретните министри - той е към министър-председателя Бойко Борисов.

Основните мотиви за вота на недоверие са:

•1.      За провалените антикризисни Програма и мерки на правителството

Правителството на практика не реализира никакви антикризисни мерки. Вместо по-бързо и безболезнено преодоляване на последиците от икономическата криза, то задълбочи отрицателните й ефекти. Доведе до срив в производството, спад във вътрешното потребление, недостиг на приходи в бюджета, обедняване на българите, намаляване  на икономическата активност на бизнеса, ръст в безработицата, несигурност и непредсказуемост:

• Вместо обещаното набавяне на допълнителен външен и вътрешен финансов ресурс, който да подкрепи фискалния резерв беше направено точно обратното - резервът е под бюджетния минимум;
• Вместо обещаната ускорена и прозрачна приватизация правителството налага нескрити лобистки интереси;
• Най-тежкият удар понесе бизнесът, на който беше обещано експресно плащане на дължимите суми по обществени поръчки. И до днес този ангажимент не е изпълнен изцяло, а онези, които получиха частични плащания, бяха подложени на официален държавен рекет - да се откажат от 7% от вземанията си.

•2.      За цялостния провал в икономиката

За по-малко от две години правителството на ГЕРБ срина конкурентоспособността на страната със 17 позиции. Съгласно най-старата ежегодна класация на конкурентоспособността на икономиките - тази на Международния швейцарски институт по мениджмънт, през кризисната 2009 г. страната ни е заемала 38-ма позиция по конкурентоспособност. След нас бяха такива страни като Испания, Бразилия, Полша, Унгария, Турция, Русия, Италия, Румъния, Гърция. През 2011 г. страната се срива със 17 позиции и заема 55-то място (от 59 икономики). След нас остават само Гърция, Хърватия, Украйна и Венецуела.

• Само преди две години България беше в тройката на най-бързо развиващите се страни в ЕС. Сега сме сред последните пет;
• Само преди две години България по ръст на ПЧИ беше втора в света - след Хонконг. Сега сме сред последните. Противоречивите сигнали, непоследователната икономическа политика, демонстративната полицейщина, тенденциозното отношение към бизнес субектите, безцеремонното нарушаване на правилата, показното налагане на близки до управляващите фирми и масовата корупция очевидно слагат своя негативен отпечатък върху бизнес климата в страната и нейната атрактивност за чуждите инвеститори.
• Само преди две години България имаше бюджетен излишък над 3% и страната задели милиарди във Фискалния резерв и Сребърния фонд. Сега дефицитът е над 3%, а от фискалния резерв са похарчени над 4 млрд. лв.;
• Само преди две години външният държавен и държавногарантиран дълг на България намаляваше ежегодно и достигна символичното ниво от 13,7%. Само за две години това правителство увеличи дълга с над 2 млрд. лева.
• Задълбочава се хроничната неспособност на правителството и приходните администрации да обезпечат необходимите приходи и да увеличат събираемостта.
• Държавата, в лицето на МВР и Агенция „Митници", не се справя с контрабандата на акцизни стоки

Това правителство е вредно за България! Ако продължи да управлява дори още година, то ще докара България до изпадане от групата на конкурентоспособните икономики! И вината за това не е в световната криза, която оказва влияние върху всички икономики. Причината е в сбърканата икономическа политика, в провала с чуждите инвестиции, в неудържимия ръст на сивата икономика и контрабандата, в срива в усвояването на еврофондовете, в провалените големи инфраструктурни проекти.

3. За антиевропейската политика в областта на образованието, науката и иновациите

Политиката на правителството в областта на образованието и науката се разминава сериозно с европейската стратегия 2020. Очевиден е стремежът държавата да се оттегля от основната си отговорност на гарант и регулатор за всеобщо и качествено образование, от ролята си на фактор, който стимулира науката, технологиите и иновациите. Отделените 3.4 % от БВП за образование и 0.18% публични разходи за наука са най-ниските нива на финансиране на тези сфери в Европейския съюз. Когато в Стратегия 2020 ЕС залага 3 % от БВП за наука и изследвания, българското правителство само поставя страната във втория коловоз като предвижда 1,5 % за 2020 г. с мизерните 0,6 % дял на държавното участие. Безпрецедентният финансов натиск върху научните организации и образователните институции доведе до увеличаване на студентските такси, въвеждане на платено обучение в бакалавърските степени в държавните висши училища, проблем с делегираните бюджети на част от училищата, блокиране на дейността на БАН. Законодателството в тези сфери е неубедително, без ясна оценка на последствията от приеманите промени, без стремеж за разрешаване на сериозните проблеми, свързани с качеството на българското образование и развитието на научните изследвания.

4. За провала в усвояването на Европейските Фондове

В анализ на ЕК за усвояването на еврофондовете към 1 май 2011 г. България  е на 24-то място по усвояване на средствата  от фонд „Регионално развитие", на 25-то място от Социалния фонд, и на последно място по усвояемост от Кохезионния и Аграрен фонд. За сравнение: през август 2009 сме били на 14-то място. Най-бедната страна в ЕС с продължаваща криза не само не ползва  възможното европейско финансиране, а  ползва средства от националния и местни бюджети, които биха могли да отидат по други направления. Голяма част от бенефициентите - малки и средни предприятия, земеделски стопани, общини са принудени да финансират проектите със свои средства или вземат огромни кредити, което рязко влошава финансовото им състояние.

 Има реална опасност от загуба на средства:  по фонд „Регионално развитие"  за 2009 са усвоени само 25,35%, а за 2010 и 2011 - нула; по Социалния фонд са усвоени 7,49%, а за 2010 и 2011 - нула; по Кохезионния фонд- за 2009, 2010 и 2011 год. усвояването е нула.

В Програмата за развитие на селските райони и при директните плащания е пълна катастрофа: 25 % от старите заявления  от 2008 и 2009  все още не са обработени, за 2010 не са обработени над 1000; 25 % от общия бюджет на ПРСР  т. е. 637,4 млн. евро не е усвоен и ще трябва да се върне в Брюксел и т.н.

5. За тежките последици за хората.

За първи път през годините на прехода българско правителство замрази  доходите на хората  и с действията си увеличава безработицата и инфлацията.

За последните две години броят на заетите лица намаля с над 372 хиляди; безработицата се увеличи с 5.6% и нови 170 хил. човека останаха без работа; всеки трети младеж е безработен и търси реализация в чужбина. Броят на обезкуражените лица достигна 260 хиляди.

България е една от трите страни в ЕС с най-висока инфлация. Цената на основни хранителни продукти се вдигна с над 50%. Доживяхме цената на бензина и дизела в най-бедната страна в ЕС да бъде по-висока от цената в най-богатата - в Люксембург.

Заедно със замразените вече 22 месеца доходи и пенсии всичко това прави българите едни от най-тежко засегнатите от кризата граждани на ЕС. За първи път от годините на хиперинфлацията от средата на 90-те години на миналия век домакинските доходи намаляват както в номинално, така и в реално изражение. Натрупаната от началото на това управление инфлация достига двуцифрени стойности, но независимо от това, няма мерки в подкрепа на жизненото равнище на уязвимите групи. Според публикуваната оценка за България в препоръките на Европейската комисия 41% от българите изпитват тежки материални лишения, 66% са заплашени от бедност. В резултат на това 2/3 от българите твърдят, че живеят по-зле; 63% са били затруднени да плащат сметките си за комунални разходи; 58% ограничават купуването на стоки от първа необходимост; 7% пропускат основни хранения; 35-40% се лишават от необходими лекарства.

Гарантираният минимален доход, социалните и семейните помощи, както и помощите за хората с увреждания ще останат замразени поне до края на 2013 г. Българските граждани обедняват, а правителството нехае.

С предприетите рестриктивни действия правителството отне утвърдени социални права като: отмени обезщетението за дълготрайна безработица; отмени увеличението на вдовишките добавки и добавките за старост; отмени актуализацията на пенсиите по «швейцарското правило»; увеличи периода, върху който се изчисляват всички обезщетения за безработица, майчинство и трудоустрояване; замрази  размера на семейните помощи за деца; отне се правото на хората с увреждания за безплатно пътуване; намали се три пъти броят на личните асистенти; и т.н.

Правителството не се посвени да отнеме личните спестявания на хората за пенсии в професионалните пенсионни фондове. Национализира резерва за здраве на НЗОК, излъга вдовиците и хората над 75 години.

Т.нар. пенсионна реформа, провеждана от правителството, според ЕК е зле замислена, не е свързана с продължителността на живота в България, със състоянието на системите на здравеопазването и дългосрочната грижа и с политиките за удължаване на трудовия живот.

Въпреки тревожните данни за прогресивното намаляване и застаряване на населението, правителството на Република България не формира адекватни политики за решаването на демографския проблем.

Системата на здравеопазване е в критично състояние. Провежданата политика от настоящото правителство води до закриване на лечебни заведения без осигурен алтернативен достъп.

Затрудненият достъп до лечебно заведение, смяната на министри и концепции, несигурността при доставката на лекарства, национализираните от държавата 1.5 млрд. от резерва на НЗОК компрометират солидарната здравноосигурителна система. Българските граждани са демотивирани да плащат здравноосигурителни вноски. Броят на неосигурените лица се увеличава ежемесечно и вече е достигнал 1 800 000 души.

Отсъствието на ясна визия, управленски капацитет и адекватни организационни мерки водят до увеличаването на разходите, при същевременно намаляване на обема и качеството на медицинските грижи.

Неадекватната и силно деформирана лекарствена политика затруднява достъпа до животоспасяващи лекарства, като в същото време непрекъснато се увеличават разходите за закупуване на все по-ограничени количества медикаменти.

Липсват адекватни механизми и ясна политика за дългосрочно планиране и грижа за подготовката и развитието на медицинските кадри.

Задълбочава се напрежението между лекари и пациенти. Представители на държавните институции насаждат недоверие към лекарското съсловие. Произнасят се „присъди", преди да има каквито и да е доказателства за това. Управляващите превръщат българските лекари в „необходимия грешник", който трябва да поеме вината за управленските им неблагополучия.

Нормативният хаос в областта на здравеопазването, подчинен на лобистки и корпоративни интереси, води до огромен натиск върху пациентите на всички нива в системата.

6. За провала на ГЕРБ в местното самоуправление

Двегодишното управление на  правителството на ГЕРБ влоши силно положението на българските общини .Тези процеси бяха съпроводени с драматично намаляване  на финансовите възможности и стабилността им. Способността на местните органи за самоуправление да гарантират постигнатия обем и качество на предлаганите публични услуги и възможността на общините да ползват възможностите на европейските фондове е под въпрос.

Общите разходи на общините намаляха с над 17 % през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Просрочените задължения на общините нараснаха от 80 млн. лв. през март 2009 г. на  над 204 млн. лв. през март 2011 г.

Целта на този вот не е смяната на един или друг министър. Вотът цели промяна на провалената антикризисна политика, което да осигури бързо излизане от кризата чрез поставяне на страната на релсите на Стратегия 2020 на Европейския съюз. Това не е по силите на правителството на Бойко Борисов. Целта е да се гласува недоверие на правителството и да се приложи конституционната възможност за предсрочни избори. Те са единственият изход от тежката социално-икономическа криза, в която се намира страната ни