Румен Гечев: България не е готова да влезе в Еврозоната от 1 януари 2024 г.

БНБ ни изпраща доклад за последиците от Еврозоната, който самите те не искат да подпишат

„Вчера получихме работния доклад на БНБ и сме изключително изненадани, тъй като той не дава отговор на нашите въпроси. Работните текстове са към 25 октомври 2022 г., те все още не са одобрени от работната група и от Координационния съвет за въвеждане на еврото в Република България и към този момент те не са внесени, разглеждани и одобрени от Управителния съвет на БНБ.“ Това заяви народният представител от БСП проф. Румен Гечев от кулоарите на парламента.

И допълни: „БНБ ни изпраща нещо, което не е ясно кой го е писал, каква отговорност носи, няма подпис и печат, не е ясно кои са тези експерти в БНБ.“

„Искам да ви кажа неща, които звучат индиректно от текстовете“, каза още проф. Гечев и продължи: „Има проблеми и рискове с управлението на валутния резерв на БНБ. Съгласно ЕЦБ –  500 млн. евро отиват директно от нашия валутен резерв за управлението на ЕЦБ. Но това няма да са евро, а равностойността на 500 млн. евро, защото валутните резерви на ЕЦБ са в други конвертируеми валути. Това означава, че или на тази стойност по съответния курс ще трябва да предоставим долари или злато от резерви на БНБ.“

Вторият огромен риск, който проф. Гечев открои, е свързан с изплащането на държавни заеми, направени от други страни-членки на ЕЦБ и Еврозоната – до 20% от сумите, а те са в трилиони евро.

По думите на социалиста в този доклад не се дава и отговор на въпроса за конкурентоспособността. Той даде за пример икономиста Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика от 2016 г., според когото общата валута на Европа заплашва нейното бъдеще.

„Статистиката показва конвергенция в Европейския съюз, тъй като след влизането в Еврозоната, цяла Южна Европа изостава от развитието на Северна Европа. Освен това, проблемите на Еврозоната са свързани с факта, че Европа няма единна фискална политика и очевидно в близките години няма да има. А е отдавна разработено и потвърдено от практиката, че няма как да има успешна единна парична политика, ако няма и единна фискална политика“, категоричен е Румен Гечев.

Според социалиста имаме сериозни причини да се притесняваме и това обяснява защо Централната банка не подписва и не изпраща доклад, който те да са утвърдили в Управителния съвет. „Вече сме 2022 година, отдавна се говори за ползите и рисковете от това България да стане член на Еврозоната от 1 януари 2024 г., а БНБ не подписва доклада си, тъй като в него има противоречия.  Има противоречия в самите членове на Управителния съвет, поради което те самите не могат да получат консенсус, как тогава искат да получат подкрепа от българското общество и от БСП?“, попита той.

По думите на Гечев не е вярно, че всички страни в ЕЦБ са равнопоставени. „Петте водещи страни имат по-голяма тежест при вземането на решенията. Последиците за страни с различна степен на развитие са коренно различни“, поясни той.

Според депутата от БСП няма как БНБ и служебният кабинет да бягат от отговорност, затова от левицата отново ще ги извикат в парламента. „Те имаха странното изказване, че влизането в Еврозоната било политическо, а не икономическо решение. Това е стряскащо и означава, че изпълняват някакви политически поръчки, че някой е казал, че ние трябва да станем членове от 1 януари 2024 г.“, посочи социалистът и допълни: „Ние питаме защо Швеция и Дания с референдуми отказват да влязат в Еврозоната и показателите са им по-добри, но и на този въпрос на  получаваме отговор.“

Проф. Гечев смята, че за да решим кога да влезем в Еврозоната, трябва да имаме сметки – какво става с българския внос и износ, със секторите на икономиката, с жизнения стандарт, с покупателната способност, какви ще бъдат предимствата и предизвикателствата. „Преди да имаме такива разчети от официалните държавни институции, е абсолютно неприемливо ние да гласуваме за членство където и да е било“, категоричен е той.

„Ние споделяме мнението, че не сме готови от 1 януари 2024 г. да влезем в Еврозоната и това ще стане, когато това е от полза на България, тъй като засега рисковете са много големи“, заключи Румен Гечев.