Декларация на парламентарната група на Коалиция за България прочетена от народния представител Спас Панчев

  Тези дни проведохме кръгла маса  „Българското земеделие - Състояние, проблеми и перспективи"

Тези дни проведохме кръгла маса  „Българското земеделие - Състояние, проблеми и перспективи". Участниците в дискусията бяха единодушни, че  се налагат изключително спешни мерки за спиране на стихийните разрушителни процеси, довели до най-тежкото състояние на българското земеделие за последните 120 години.

         Основна причина за този печален резултат е абдикирането и пълната незаинтересованост  на държавата от проблемите на един традиционно много важен за изхранването на населението сектор, в страна, членка на ЕС, имаща уникални природно-климатични дадености за развитие на земеделие и животновъдство.

Анализът на  данните за българското земеделие показва следните основни характеристики на състоянието му:

-  Значително (повече от три пъти) намаляване делът на селското стопанство като основен компонент на националната икономика-от 18,8% за 1998г., до 5,9% към 2010г.;

- Бавни структурни промени в отрасъла, които не водят до увеличаване на икономическия потенциал и до подобряване на пазарната ориентация на земеделските стопанства;

-  Свиване и дори ликвидиране на традиционни и високодоходни подотрасли като: зеленчукопроизводство; животновъдство; производство на етерично-маслени, лекарствени и технически култури;

- Силно остарял  машинно-тракторен парк (особено в малките стопанства)  - 81% от колесните трактори, 94% от верижните и 74% от зърнокомбайните са използвани над 10 г.;

- Почти напълно унищожена хидромелиоративна мрежа и непосилни финансови условия за ползване на води за напояване;

-  Непрекъснато намаляване на обработваемата земя ;

- Трайна тенденция към  ликвидация на малките земеделски стопанства с площ до 2 ха ; Обезлюдяване на селските райони;

- Липса на адекватен управленски и оперативен потенциал,  необходим за пълноценното усвояване на  еврофондовете за развитието на земеделието. От предвидените по Програмата за развитие на селските райони 6,3 милиарда евро, до този момент са усвоени 14- 15% , а остават под 2 години за нови проекти;

- Подценяване възможностите на българската земеделска наука, принизяване статута на Селскостопанска академия, закрити научни институти, опитни станции, експериментални бази и др.;

Експертните становища за изход от ситуацията посочват провеждането на мерки в следните направления:

1. Да се изравнят българските евросубсидии с европейските още от 2012 г., а не от 2016 г.; Облекчаване и ускоряване на достъпа на малките и средни земеделски производители до финансиране;

2. Да се отстоява българска държавна позиция при изработването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014 - 2020 г.

3. Да се уеднакви ДДС с това в ЕС за земеделските продукти и да се премахне акциза за горивата.

 4. Да се приеме Закон за хидромелиорациите, който да осигури възстановяването на онези  системи за напояване, които бяха ликвидирани през последните 20 години и се създаде възможност за изграждане на нови такива.

 5. Да се ускори създаването на пазари на производителите, като по този начин се постигне директна връзка производител - потребител и броя на посредниците се минимизира.

 6. Агенцията по храните да премине към МС и в нея да се включат дирекциите от МЗХ и се изградят нови 5 - 6 специализирани лаборатории, съгласно изискванията на ЕС.

 7. Да се оптимизира финансовия ресурс за Селскостопанска академия, научните институти и опитните станции, като резултатите от тяхната дейност бъдат основен критерий за размера на финансирането и съществуването им.      

 8. Да се стимулира  изграждането на  нов тип земеделска камара, обединяваща целите  и действията на различните асоциации и браншови съюзи в селското стопанство.

9. Да се оптимизира структурата на поземлените отношения, пазара на земята и пазарната ориентираност на стопанствата, спешно да се приеме законовата рамка за създаване на Национален гаранционен фонд за малки и средни производители и Национална агенция за структурна поземлена реформа за комасация на земята.

10. Да се актуализира българското земеделско законодателство (Закон за арендата, Закон за кооперациите, Закон за монополите, Закон за дърводобива и др.).

11. Да се предприемат мерки за усъвършенстване на системата за регистрация на земеделската земя и за подобряване на селската инфраструктура.

         Световните тенденции за недостатъчност на храните и непрекъснатото повишаване на цените им, в Република България се проявяват много остро, защото българското земеделие вече над 20 години е поставено в състояние на „свободно падане".

Крайно време е изпълнителната власт да изостави печално провалилата  се философия за неолиберален икономически подход, който  предизвика всеобщата икономическа и финансова криза, и да се намеси пряко в измъкването на българския аграрен сектор от тресавището, в което то  се намира в момента.

Земеделието няма партийна окраска, то има само жизненоважен характер, затова призовавам в оставащата част от мандата на 41-то НС да инициираме с участието на национално отговорните политически сили, изготвянето на национална стратегия за развитието му.

 Тя следва да бъде подплатена от практическа програма, с разчетени поне до 2030 година дейности за създаването на необходимите законови, финансови и организационни предпоставки и условия по основните направления и проблеми на земеделското производство и преработката на селскостопанската продукция.

Тази стратегия трябва да стане основата на една последователна и трайна позиция при отстояване на българските национални интереси в Европейския съюз.

26.05. 2011г.                                

Гр. София