Проф. Георги Михайлов: Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

Сеп 15, 2022 Новини Избори 0 749

80% от тях се намират в пет града България, това е тотална аномалия, БСП ще намери предложенията за решаването на този проблем

Интервю на водача на листата на "БСП за България" в Кърджали проф. Георги Михайлов за Clinica.bg

 

Лекарствена политика

1. Различните цени, на които болниците купуват онколекарства, а НЗОК ги плаща на 100%

Лично аз, като национален консултант, познавам много добре този проблем. По ставям съм го още през 2009 година. Националните търгове бяха отменени, всяка болница прави свой търг. България е твърде малка държава, за да си го позволи. Германия, която е федеративна държава провежда общи търгове на отделните федеративните държави в рамките на Федерална република Германия, за да се постигнат по-ниски цени на лекарствата. Въпросът за електронните търгове се постави с апломб през 2017 г., но и досега този въпрос не е решен. БСП го е повдигала многократно, като част от своята политика. Тук спада и въпросът за реекспорта, както и достъпът на българските граждани от различни региони на страната до лекарствени продукти. Има 10 000 населени места, в които няма аптеки. Необходима е много сериозна реформа в лекарствената политика. Ние, в никакъв случай няма да се съгласим да се плащат лекарствата на различни цени от отделните болници. Ще търсим решението чрез преминаване към национална тръжна процедура, която ще се ръководи от НЗОК, респективно от МЗ под контрола на обществеността. Така ще се постигнат приемливи и достатъчно ниски цени на медикаментите. Те трябва да са еднакви за всички болници.

2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК

Тръжните процедури имат своята юридическа обосновка. Те трябва да бъдат обмислени добре от ръководството на МЗ, да бъдат достатъчно гъвкави, но същевременно и устойчиви, за да не се нарушава лекарствоснабдяването. Това е въпрос на законодателна дейност, а не на наредборешение на министерството. Тръжните процедури са законово уредени. Ние, в парламента, имахме много малко време, за 7 месеца да обърнем внимание на всички проблеми. Това обаче е един от въпросите, които ние, влизайки в управлението на държавата, ще поставим много сериозно на масата.

3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фонда за деца) за финансиране на лекарства сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС

Всяка година министерството предоставя на болничните заведение възможността да представят списък от лекарства, които не са одобрени за реимбурсиране от НЗОК. В него се получават много сериозни пробойни, тъй като някои от тях се спират от регистрация и се внасят по други юридически коридори. Това създава възможност за образуването на картелни споразумения и рязко повишаване на цените на тези лекарства. Лекарствената политика, която е много сложно нещо трябва да бъде много добре огледана, регулирана със закони и наредбиа. Същевременно, ние смятаме да поставим и въпроса пред Европейския съюз.Той има много и чудесни и инициативи за синхронизиране законово на процесите във всички икономически области. В крайна сметка, ЕС трябва да се обърне и към здравната политика, респективно и към лекарствената, и да намери своите първи жалони в уеднаквяването на лекарствената политика в целия Евросъюз.

Болнична помощ

2. Работа на болници в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра:лекар, сестра: пациенти

 Въпросът за медицинските стандарти е изключително сериозен. Той трябва да бъде разгледан в контекста на реалните възможности на държавата в момента. Вторият много голям важен ракурс, който не може да се реши за три, шест месеца, нито за една година, е кадровото осигуряване на болниците със специалисти – лекари, медицински сестри и санитари, както и всички останали. то е свързано с финансовото стимулиране на кадрите. Няма да се залъгваме, че в условията на пазарна икономика може да се разчита на съвестта на една професионална гилдия да изпълнява своите много тежки задължения в областта на здравеопазването. На регионално и национално ниво трябва да бъдат създадени стимули младите кадри да остават в България. Цели блокове на специалисти по здравни грижи, а и от лекари напускат територията на страната веднага след приключване на своето висше образование. Като партия, и по този въпрос имахме конкретна идея за стимулирането им от държавата, за предоставяне на битови възможности от общините, както и възможности за специализации във високо технологични центрове в света по условията на договор, който задължава медиците след това да работят определен период в страната. Така се практикува в Турция и Гърция. Там изпращат лекари за такива специализации за пет – седем години. След това те се връщат, защото имат условия за развитие. В България говорим години наред и сочим печалния факт, че имаме огромна криза за медицински сестри, но тази криза вече е много сериозна и в лекарския състав. Средната им възраст вече е над 55 години. Затова трябва да се приеме опитът на Турция и Гърция. Ще работим по тази дългосрочна политика, чиито плодове могат да се видят само при едно стабилно политическо управление, което не ходи от избори на избори през три месеца, а оставя една сериозна визия и я осъществява в интерес на българските граждани.

2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници

Отдавна сме заявили и отново ще поставим този въпрос с цялата му тежест. Световната банка и Европейският съюз неведнъж ни посочваха в миналите години, че България е на първо място по брой болнични заведения по брой на населението в Европа, както и по брой болнични легла. Те трябва да бъдат съобразени с Националната здравна карта. В сериозната политическа криза обаче тя вече не се разглежда сериозно повече от година и половина – две. Тя трябва да бъде разгледана основно от редовно правителство, тъй като 80% от болниците се намират в пет града България. Това е тотална аномалия. БСП ще намери и решението, и предложенията за решаването на този проблем.

3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно

Проблемът за качеството на медицинската дейност е много сериозен, тъй като това не е дейност, която срещу някаква цена може да предостави съвършен продукт. В клиничната медицина има много направления, при които лечението е много трудно. Независимо от неговата правилност, резултатите не са благоприятни. Затова контролиращите органи, но не контролиращи чрез изпълнението на КП, които са схематичен модел за работа, в който въобще не се коментира качеството на дейността, а в създаването на действително критерии за ефективност и приложение на отделни форми на лечение ще реши този въпрос. Ние ще се обърнем много сериозно за разрешаването на този въпрос, защото тук става дума за прахосването на огромен кадрови ресурс.

4.Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската

Беше направен опит за повишаване на заплатите чрез повишаване на цените на КП, което е несъвършен опит и ние му се противопоставихме. БСП от шест години поставя въпроса, че болниците не бива да са търговски дружества. Въртележката по клинични пътеки без ясни критерии създава възможност за трупане на средства в едни лечебни заведения, принуждаване на пациентите да купуват част от медикаментите, които не се заплащат от касата, създаване на система за допълнително материално стимулиране, която ги феодализира, а техните ръководители се ограждат с щит от верни на тях хора с високо материално стимулиране без това да отговаря на техните качества. БСП отдавна предложи да е така, както е в целия свят, в най-развитите държави, като Франция, Испания, Великобритания да има национална схема за възнагражденията на специалистите съобразно тяхната квалификация, типа на лечебното заведение и неговата натовареност, същността на извършваните интервенции и броят на пациентите. Всеки един от тези фактори е част от цялостната оценка, а такава оценка вече реализирана в Европа. Само ние сме движим по дюкянджийска схема – брой КП, получени пари от болницата и възможност за допълнително материално стимулиране. Когато финансирането на болницата се обвърже с реализираните КП, общинските болници биват поставяни в много тежко положение, както и тези в отдалечените населени места, които нямат възможности за скъпи пътеки. Същевременно, големите държавни лечебни заведения изнемогват от приемането на тежки и безперспективни случаи, както и хоспитализиране на здравнонеосигуени. Всичко това създава огромен дисбаланс. Трябва да се намери разковничето, за да се види какви нуждите в един район от лечебни заведения, какви дейности те могат да изпълняват и чрез национална система на възнаграждения да бъдат осигурени кадрите. На един специалист трябва да осигурим базово възнаграждение, което да осигурява спокойствие на него и на неговото семейство. Ако болницата е елитна и този човек има огромен брой пациенти, възнаграждението му да бъде надграждано. Това е подходът, по който ще работим. Не бива да се допуска разлика от 30 – 40 пъти във възнагражденията на отделни специалисти. Подчертавам, ние предлагаме създаването на национална система за възнаграждение на медицинските кадри и система за оценка на медицинските дейности и труда на специалистите. Това не може да бъде извършено от служебно правителство, а да бъде извършено от редовно правителство с помощта на всички неправителствени и професионални организации, какъвто например е Българския лекарски съюз.

5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна

Има логика в това един ръководител да не се превръща във вечен. Реалността обаче е, че кадровият състав толкова много е изтънял, че ако започнем да правим ротации на ръководните кадри предвид дефицита може да поеме управлението човек, който няма потенциал за това. Този въпрос трябва да бъде преценен много внимателно. В Европа това се преценява не от администрацията на ръководството на лечебната система в страната, а от професионалните гилдии, ръководещи отделните направления. Например в Германия, професионалната асоциация по хематология решава назначенията на всички ръководители на клиники, като в нейните решения правителството въобще не се намесва.

Финансиране

1. На преминал болен и то без да се отчита резултата от лечение

Болният не е касичка и не е достоен за въртележка на която да бъде в въртян. Имало е случай да се отчита болен в лечебно заведение без човекът въобще да знае, че е бил приеман в болница, но пък са се извъртели две – три клинични пътеки чрез него. Здравните каси и здравноосигурителните дружества в света плащат за извършена дейност при детайлна оценка на нейната необходимост. Това съм го видял и в Германия, и във Франция, и в Италия, и в Австрия. Никой не плаща за оборот. Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции. Те не са дюкяни. БСП настоява и ще работи точно да се плаща, но не за брой преминал болен, а за качество.

2. Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК

В последните години имаше натиск да бъде регламентирано официално заплащането. Нека хората да преценят дали при една високотехнологична и високообемна дейност как ще може българският гражданин да си я доплати. С какви средства при заплати, които са под нивото на средноевропейските възнаграждения. Това е и противоконституционно, и за мен като лекар, не е човешко.

3. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение

БСП обръща внимание нееднократно на този проблем, ще работим по него. В България почти липсват домове за палиативни грижи. цялата грижа за тежко болните и финализиращи своя тежък живот пациенти е трагедия за техните семейства. Трябва да се направят много сериозни усилия в тази посока. Това е въпрос на организация и от страна на МЗ, и на МС, и на МТСП. Тази целева задача трябва да се включат много министерства и, разбира се, Министерството на финансите, за да може със заболяване, което рано или късно ще доведе до фатален край пациентът да не бъде принуден на унижава своите близки и те да се чувстват унизени, че не могат да се грижат за него. Като онколог, като онкохематолог с повече от 40-годишна практика съм виждам какви ли не сърцераздиратени картини, които дори не ми се споменават. Това е стратегически въпрос, който не може да се реши за месец – два, за година. В рамките на един период от четири години могат да се поставят рамките за неговото решаване. БСП би предложила МЗ заедно с МТСП да изготвят внимателно анализ на структурата на заболеваемостта, на възрастовата характеристика на отделните области в страната. След това да изготвят структурен план за различните региони на страната. Ще работим да се финансира дейността за такова лечение. Тук може да бъде включена и частната инициатива, като има строг контрол върху качеството на палеативните грижи. Всичко това да бъде възможно за българската нация.

4. Нищожно финансиране за профилактика и превенция

Това е много сериозен въпрос, който беше заложен в управленската програма на коалицията, но седемте месеца не позволиха това да се финализира. Безспорно, програмите за профилактика трябва да бъдат сериозно активирани по отношение на всички социално значими заболявания. Можем да отбременим системата от тежки случаи, които не дават нито възможност за ефективно лечение, нито намалява натискът върху здравната система. Това е въпрос за държавна политика, в която трябва да участва МЗ, НЗОК, обществени и неправителствени организации, за да може да се получи истински ефект от тази дейност. БСП категорично е заставала в подкрепа на превенцията и разширяване на възможностите за профилактика, ще отстояваме това свое отношение и виждане и занапред.

5. Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата

Бихме предложили една много сериозна общонационална професионална среща в тези няколко направления, оценка на дейността на тези звена и възможност за финансово стимулиране. Същевременно обаче ще искаме и прецизиране на дейностите и възможностите на тези звена.