Ивайло Калфин: Ако не сме в Пакта за еврото, ще трябва да влизаме пак в ЕС

Ако не влезем в Пакта за еврото, ще кандидатстваме не в еврозоната и в Шенген, а отново за ЕС

Ако не влезем в Пакта за еврото, ще кандидатстваме не в еврозоната и в Шенген, а отново за ЕС.Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин в Брюксел. Изявлението беше направено по повод на поканата, отправена от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, държавите извън еврозоната да се присъединят на доброволна основа към новите икономически правила.

България трябва да съобщи до 24 март дали ще се присъедини към Пакта за еврото, чрез който страните от еврозоната разчитат да ускорят възстановяването си от кризата.

Ивайло Калфин призова българското правителство да се включи в инициативата, за да повиши доверието в икономиката и в България и да не се самоизолира от държавите, които ще вземат решенията за развитието на европейската икономика.

"Влизането в пакта е предизвикателство, което ще изисква от властите да положат повече усилия да вървят заедно с другите европейски държави, но участието ще донесе повече ползи на страната, отколкото недостатъци", настоя Калфин, който е зам.-председател на Комисията за бюджети на Европейския парламент.

"Ако не се присъединим, никой няма да ни се обиди, но ще се изключим от важните решения, от правенето на политики в ЕС", убеден е евродепутатът.

Пактът за еврото предвижда по-строга икономическа координация, създаване на постоянен механизъм за подпомагане на изпаднали в кризи държави и стимулиране на конкурентоспособността на икономиките, чрез обвързване на растежа на заплатите с производителността на труда, стимулиране на заетостта и създаване на обща база за корпоративно облагане.

Първоначално замислен като инструмент за еврозоната, сега Съветът на ЕС реши да го предложи и на останалите 10 държави, които не използват общата валута, за да не ги изолира от общите тенденции.

Ивайло Калфин подчерта, че участието в механизмите не е свързано с повишаването на данъците, тъй като определянето на техния размер остава национална компетенция. Присъединяването към общата данъчна основа (хармонизирането на дейностите, които подлежат на облагане) създава предпоставка за привличане на по-големи чуждестранни инвестиции.

"Ако нашите данъци са по-ниски, правителството ще може да привлече големи европейски фирми с възможността да ги плащат у нас, спестявайки си по-високите налози, като в същото време те ще пренесат голяма част от дейностите си у нас, създавайки работни места и добавена стойност за българската икономика. Общата данъчна декларация ще улесни работата на български фирми в ЕС", даде пример Ивайло Калфин.

България ще има полза и от включването в постоянния спасителен механизъм на ЕС (Европейски механизъм за финансова стабилност). Срещу скромна вноска или държавни гаранции, страната ще може да разчита на ЕС при влошаване на бюджетните баланси или друга криза, подчерта той.

"Тъй като действието на пакта и на спасителния механизъм ще се развиват извън европейските институции, между страните членки,. Евентуалното оставане на България извън тези процеси, ще я обрече да бъде второстепенен член на Съюза. Нашето въздържание в този момент ще означава, че .доброволно ставаме от масата, на която се вземат на решения. Тези процеси така или иначе ще се развиват и ще се превърнат в европейски политики. Ако ние сме извън тях, ще трябва да тичаме след влака и да кандидатстваме, за да ни приемат, както сега се случва с еврото и с Шенген", предупреди евродепутатът.