Борислав Гуцанов: Ястребино е символ на идеологическата слепота и човешката жестокост

19.12.2021г.

Днес се навършват 78 години от разстрела на 18 души, сред които и 6 деца, в името на идеологическите различия. Представители на партийните организациите на БСП в Омуртаг, Антоново, Попово и цялата Търговищка област поднесоха цветя на паметника на жертвите в село Ястребино.

„За жалост, малко са днес тези, които още помнят имената на 6-те невинни дечица, жестоко убити преди 78 години - Стойне (7 г.), Иван (9 г.), Надежда (12 г.); Димитринка (11 г.), близначките Ценка и Цветанка (13 г.). Изгубили живота си, преди да го заживеят истински. Защото семействата им сапомагали на партизаните. По заповед на учител - баща на две деца. Неговото име – подпоручик Костадин Йорданов, все още е на паметника на жертвите на комунизма... А много хораот поколението, изгубено в прехода, свеждат глава пред убиец. И не си задават въпроса - нормално ли е това?“, пита се депутатът от „БСП за България“ Борислав Гуцанов, който днес беше в Ястребино.

„Нормално ли е в учебниците по история, които претендират за обективност и в които робството е „присъствие“, да няма нищо за антифашистката борба? Сякаш този период не е съществувал за България. В същото време Европа, чиито норми често копираме в детайли, отдава почит на антифашисткото движение и неговото значение за унищожаването на фашизма като идеология и като фактор за слагането на край на най-гибелната война в световната история – Втората Световна война“, казва Гуцанов.

„Днес, пред паметника на тези деца, за пореден път се връщам към мисълта на американския философ и писател Джордж Сантаяна: „Който забравя историята е обречен да я повтаря“. Това ли искаме?“, пише във ФБ варненският депутат.

Според него, нито една идеология, нито една държавна политика, не може и не трябва да оправдава убийството на деца. „Защото те са невинни по презумпция. Ние, възрастните, сме тези, които даваме пример, моделираме поведение, отношение и умения. Смятам, че е крайно времеда изведем съзнанието си от транса на безвремието, в което сме се потопили с широко затворени очи, и да признаем човечността за висша ценност. По-важна от идеологическите клишета и сляпото подражание“, категоричен е Борислав Гуцанов.