Европейската комисия така и не е получила ясен отговор от правителството на ГЕРБ за т. нар. „необезпечени” договори

  Сергей Станишев към Бойко Борисов: Покажете договорите!   Европейската комисия така и не е получила ясен отговор от правителството на ГЕРБ за т

Сергей Станишев към Бойко Борисов: Покажете договорите!

Европейската комисия така и не е получила ясен отговор от правителството на ГЕРБ за т. нар. „необезпечени" договори, оставени в наследство от предишния кабинет. Това става ясно от писмото на еврокомисаря Оли Рен до председателя на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев, което лидерът на БСП прочете днес в парламента. Станишев напомни заръката на премиера Борисов Симеон Дянков да се срещне с европейския комисар и да му представи тези „необезпечени" договори. На въпрос на председателя на БСП за резултатите от срещата, Оли Рен отговаря, че тогава не е имало възможност напълно да бъде изяснен този проблем. Нещо повече - на 16 и 17 септември 2010г. мисията на Евростат е обсъдила стратегическото отчитане на България. Тогава е поискано от българските власти да представят по- ясна информация за тези бюджетни задължения, за да може да се направи преценка на тяхното въздействие върху бъдещите български бюджети.

„Очаквам конкретните договори, да представите списък на тези необезпечени договори от 2,2 млрд. лв. Ако не се представи такъв списък, всичко останало е мистификация", обърна се Сергей Станишев към премиера Борисов. Лидерът на социалистите изтъкна, че когато се използват подобни аргументи за вътрешна политическа употреба - да се обясни защо правителството не е успяло да събере приходи и да осигури средства за важни социални и обществени нужди, това се вижда от ЕС.

Председателят на БСП обясни, че сериозните инвестиционни проекти се реализират не за една, а понякога за три-четири години. Така например дългосрочните договори, свързани с отбрана, са сключени от правителството на Симеон Сакскобургготски. Те се реализират още от 2004г. и предстои да бъдат приключени чак през 2012г. „Рамковият договор за фрегатите и за хеликоптерите не е подписан и търговете на са проведени от моето правителство, а от правителството на Симеон Сакскобургготски. И ние не сме се жалвали, че има такива ангажименти. Намирахме начин да събираме приходи, да увеличаваме пенсии, да изплащаме това, което е дължимо", заяви Станишев.

Лидерът на социалистите напомни, че предишното правителство остави като наследство на ГЕРБ 8,2 млрд.лв. фискален резерв. „Ако не беше той, нямаше с какво да се покрие бюджетния дефицит и през 2009г., и през 2010г.", изтъкна Станишев. По думите му сега, когато резервът се изчерпа, правителството преминава към увеличаване на задлъжнялостта, която ще плащат всички български граждани. Лидерът на БСП напомни, че в наследство предишният кабинет остави и един от най-ниските държавни дългове в ЕС - 14% от БВП. „Ако това не е буфер, ако това не е възможност да решавате проблемите, здраве му кажи", обърна се Станишев към управляващите. Той добави, че тази година държавният дълг е нараснал 750 млн.лв., а догодина той ще нарасне от 2 до 3 млрд.лв.

Ø     Предлагаме ви превод на писмото на еврокомисаря Оли Рен до председателя на НС на БСП Сергей Станишев:

Благодаря за писмото Ви от 31 август 2010 г., в което споделяте Вашите притеснения за последното развитие в бюджета на България и по-специално за честите корекции в отчетните и прогнозните данни, включени в държавния бюджет. Според българското правителство тези корекции се дължат на чувствителния негативен ефект, който икономическата криза оказва върху бюджетните приходи, както и на бюджетни задължения, които произтичат от договори за доставка, които вече са били подписани.

Комисията се отнесе много сериозно към този въпрос, тъй като след години на сравнително силна бюджетна позиция, България влезе в значителен бюджетен дефицит през 2009 г.

На срещата с българския финансов министър г-н Дянков, за която Вие споменавате във Вашето писмо, нямаше възможност напълно да бъдат изяснен проблемът с извън балансовите задължения, възникнали заради допълнения към сключените договори.

В рамките на редовното посещение в София на 16 и 17 септември 2010 г., мисията на Евростат обсъди статистическото отчитане на тези ангажименти в дефицита и дълга на българското правителство. По време на тази среща Евростат поиска от властите да представят по-ясна информация по отношение на тези бюджетни задължения, за да може да се направи преценка за тяхното въздействие върху бъдещите български бюджети.

В заключение, позволете ми да Ви уверя, че Комисията и по-специално ГД ЕКФИН провежда строго макроикономическо и бюджетно наблюдение върху България, както и върху всяка друга страна-членка, в рамките на Пакта за стабилност и растеж и новата стратегия Европа 2020. В този смисъл ние намираме, че процедурата за превишаване на бюджетния дефицит, която беше започната по отношение на България през юли 2010 г. е полезен инструмент, който ще помогне на правителството да постигне фискална консолидация и да върне публичните финанси в стабилно състояние.