Сергей Станишев: Журналистите се превръщат в жертва на правителството

Под заплаха са трите опори на демокрацията - свободата на словото, свободата хората да избират своите представители в институциите и системата на взаимен контрол между различните власти               В България се случва ежедневен пълзящ преврат за овладяване на всички власти - политическата, икономическата и медийната

Под заплаха са трите опори на демокрацията - свободата на словото, свободата хората да избират своите представители в институциите и системата на взаимен контрол между различните власти

            В България се случва ежедневен пълзящ преврат за овладяване на всички власти - политическата, икономическата и медийната. Де факто се осъществява промяна на баланса на институциите. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев по време на конференцията „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха". Според лидера на БСП под заплаха са трите опори на демокрацията - свободата на словото, свободата хората да избират своите представители в институциите и системата на взаимен контрол между различните власти. „Доста време живяхме с илюзията, че тези права и свободи, веднъж извоювани, са дадени завинаги", отбеляза Станишев. По думите му е нужна непрестанна битка за отстояването на демократичните права и свободи, върху които ежедневно има посегателство.

            Според лидера на БСП журналистите са по- беззащитни днес, отколкото преди година и половина. Той изтъкна, че по данни на „Репортери без граници" България е на последно място в Европа от гледна точка на свобода на медиите. Страната ни продължава да слиза надолу и в световната класация за свобода на медиите - през 2008г. сме били на 58 място, а през 2010г. сме паднали на 70 място. Председателят на социалистите изтъкна няколко предпоставки за този проблем. От една страна по думите му всяка власт се стреми да ограничи свободата на медиите, които са независима и устойчива власт. От друга страна стои въпросът за организирането и собствеността на самите медии и политиката на собствениците им.

            Според Станишев днес, в условията на икономическа криза, при този тип власт и при сегашното правителство натискът върху медиите се засилва. Лидерът на БСП отбеляза, че заради свиването на рекламния пазар, много медии стават потенциално зависими заради самото си оцеляване, а правителствените програми стават по- жизненоважни за медиите. От друга страна Станишев изтъкна концентрацията на собствеността на медии и интересите на собствениците им, които далеч надхвърлят медийния пазар.

            Лидерът на БСП обърна внимание, че идеите на управляващите за промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до текстовете за дискриминация, на практика ще дадат възможност да се съди всеки журналист, дръзнал да пише за имотите на Цветан Цветанов например. Като друг красноречив пример Станишев даде изпратеното от Бойко Борисов писмо до медиите, в които премиерът ги пита дали им е оказван натиск. „Очакват се прости отговори на сложни въпроси", отбеляза лидер на БСП. Той припомни и случай, в който премиерът Борисов „дава санкция" да бъде излъчен репортаж. „Това е проблем на мисленето от страна на днешната власт", отбеляза Станишев. По думите му отношенията между правителство и медиите се усложняват, тъй като от страна на управляващите има все по-голямо раздразнение към неудобните въпроси.

            Лидерът на БСП предупреди, че свободата на избор също е изложена на риск. Пример в тази посока е предложеният от управляващите Избирателен кодекс. Той ограничава правата на гражданите да избират районни кметове и кметове на малки населени места. По думите на Станишев се създават предпоставки да се проведат избори, които няма да са честни. Ще останат нерешени и въпросите за купуването на гласове и контролирания вот. Председателят на БСП изтъкна, че за първи път изпълнителната власт ще използва целия ресурс на държавата за свои политически цели, в това число и натиска върху медиите.

            „Не помня за последните 20 години такава концентрация на власт", коментира Станишев. Той напомни, че за последните 15 месеца бяха променени съставите на БНБ, КРС, КФН, КЗК, омбудсман и наред е Сметната палата.  Според лидера на БСП тези институции са под политически контрол, което няма нищо общо с принципите на ЕС за независими институции. По думите на Станишев е налице безпрецедентен натиск върху политическите опоненти и съдебната система. „Целта не е правосъдие, а политически ефект", коментира председателят на БСП. Той напомни оценката на Трансперънси интернешънъл, според която страната ни става все по- корумпирана.  Станишев напомни и  думите на вътрешния министър Цветан Цветанов, че съдебната система е в услуга на организираната престъпност. „Важно е да има свободно изразяване на медиите, свобода на избора и независими институции. Това е европейския път на България", отбеляза Станишев.

           „Винаги сме се старали да гарантираме свободата и демократичните ценности", заяви председателят на групата на социалистите и демократите в ЕП Мартин Шулц. Той изтъкна, че свободата на медиите е свързана с демокрацията и ако има натиск над медиите, то и демокрацията е под заплаха. „Не споделям мнението ти, но ще жертвам живота си за правото ти да го защитаваш - ето този принцип ние отстояваме", заяви Шулц. Той изтъкна, че обикновено неправителствените организации са тези, които насочват вниманието към липсата на достатъчно свобода. По думите на Шулц фактът, че този проблем се предава опосредствено, означава, че има страх. Председателят на групата на левицата в ЕП отбеляза, че когато има натиск върху медиите, той се отразява върху качеството на журналистиката. Според Шулц журналистите имат все по- малко пространство да изразяват позициите си. „За демокрацията е важно да има такива журналисти, които питат и не са доволни от отговорите, журналисти, които продължават да работят дори когато им се пречи", заяви Шулц. Той отбеляза, че обикновено журналистите контролират властта, но все по- често в Европа се случва обратното. „Това е опасно", категоричен беше Шулц. По думите му има редица случаи, в които икономическата власт е в ръцете на хора, които не желаят да осигурят независимост на медиите. „Трябва да разделим медиите от властта", заяви Шулц и добави, че са необходими европейски правни норми в тази посока.

Председателят на УС на Института за модерна политика Борислав Цеков отбеляза, че е тревожно състоянието на демократичните институции в страната. По думите му има видима тенденция към влошаване на качеството на приеманите закони. Засилва се и репресивният елемент в тях за сметка на отнемането на права. „Днешното управление си позволява с бланкетни, формални мотиви да се съкращават мандати и състави на независимите контролни органи", заяви Цеков. По думите му има хроничен правораздавателен дефицит. Цеков набеляза и някои тревожни симптоми в работата на МВР - издаване на медийни присъди, пропаганден натиск върху съда, случаите на полицейско насилие. „Свидетели сме на целенасочено принизяване на парламентарната демокрация и стремеж към едноличен режим", отбеляза Цеков. По думите му на този процес трябва да се противопоставят както медиите, така и европейските партньори.

Представителите на медиите приветстваха провеждането на открит дебат по проблемите на свободата на словото и демокрацията. Те изразиха позиция, че тези въпроси не възникват отскоро и акцентираха върху отговорността на политическите сили за защитата на демокрацията в България. Чу се предложение Европейският парламент да инициира създаването на фонд, който да подпомага свободната преса и да ограничи по този начин влиянието на различните икономически интереси върху медиите.

Председателят на БСП Сергей Станишев обяви намерението на социалистите да организират национални дискусия по темата и изводите от нея да бъдат оформени като законодателни решения. Мартин Шулц приветства инициативата и отбеляза, че би била полезна подобна дискусия и на европейски ниво.