ЗА ДЕТСКИЯТ ПОДВИГ НА МИТКО ПАЛАУЗОВ

  Едно дете навлизащо в юношеска възраст вместо на училищния чин, прекарва последните 4 месеца от живота си в землянка - болница на Осеникова поляна

Едно дете навлизащо в юношеска възраст вместо на училищния чин, прекарва последните 4 месеца от живота си в землянка - болница на Осеникова поляна. С отворени очи то очаква пролетта. Но тя все не идва, въпреки, че е края на март. И неочаквано на 1.04.1944 година в хубав пролетен ден се втурват група полицаи и войници към землянката като убийци. Напразно майката подава ръце и моли „ Дете има не стреляйте! Детенцето ми". Но те са изпратени да убиват.На тях им е заповядано да не вземат живи партизани. А в землянката са Митко, майка му и двама ранени партизани.

Единствен свидетел за живота в землянката е партизанката Магда Гинова. За дните през декември 1943 година тя споделя:

         „ Те майка и син, бяха участвали в много битки. Майката издържаше без да охне в страшните дни и нощи в землянката и балканската пустош. И никакъв страх и унение. Три дни бяхме без храна, никой не каза, че е гладен. И Митко не поиска хляб. Той отлично познаваше трудностите на  партизанския живот и ги понасяше достойно.

В землянката само Митко и майка му са здрави. Митко ходи за вода до близкия поток. Тъгува за ученическия живот. Декламира Ботевото „Не плачи майко, не тъжи..."

Митко Палаузов е роден в махала Енев рът Севлиевско на 8.11.1930 година. Детството си прекарва в родното място, а по-късно учи в Севлиево и Габрово.

Първо минават в нелегалност баща му и леля му Русана, а по-късно на 22.5.1943 година Митко заедно с майка си тръгва по пътя на безсмъртието.

Митко Палаузов загива преди 66 години, ненавършил и 14 години.

Митко е олицетворение на борец против една мрачна епоха. Хулите и клеветите на нечистите съвести  не могат и не трябва да изтрият от съзнанието на българския народ саможертвата на тези светли и чисти хора.