Корнелия Нинова: Нужни са ред, предвидимост и отговорност за справяне с кризата

Хаосът в политическите решения води до недоверие, това пречи да се овладее кризата

„Акцентът на ресорните съвети в БСП е да се направи оценка на управлението на Борисов, състоянието на държавата по министерства. Да се направи алтернативно предложение за решаване на проблемите, които ще ни остави това правителство. Колегите, които предложих са професионалисти. Важно е да има нови лица. Имаме качествени експерти, които ще бъдат привлечени в съветите и ще работят заедно с членовете на НС.“ Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова пред Дарик радио. По думите й в анализа, който готвят от левицата, ще излязат дублиране на функции, множество агенции, структури – ще се прецени кое и къде може да се актуализира. Тя подчерта, че всички тези съвети са обединени в Съвет по управление.

На въпрос за напуснали депутати от ПГ на БСП, тя изтъкна: „Виждам, че се повтаря една стара опорна точка от хората, които критикуват БСП – говори се отново за разцепление, разединение. Ще оборя това с факти и числа. Ние имаме почти 81 хиляди членове на партията. Напусналите след това са 15 души. Новоприетите членове са 2120. Твърдението, че след Конгреса и избора на председател има разцепление не почива на реални факти. Прекият избор и конгресът постигнаха една консолидация около политика. Членовете избраха линия на водене на политика  – опозиция на това управление, без задкулисни договорки, изграждане на алтернатива. Това се случи по най-демократичния европейски начин – какъвто не съществува в друга партия в България - прекия избор.“

„Нашата позиция остава категорична – няма да дадем  и един глас за 160-те за свикване на ВНС“, коментира още Нинова и добави, че ако някой от отцепилите се депутати гласува с управляващите, това ще бъде оценка за тях, а не за БСП.

По отношение здравни мерки на правителството, председателят на БСП заяви: „Предлагам да гледаме на тях по-комплексно. Въпросът не е просто дали да носим маски, или не. Това е въпрос на управление на криза. Предложихме разисквания за актуализиране на Национален план за противодействие на грипна епидемия, приет през 2006 година. Актуализиран е през 2017 г. За нашата парламентарна група е изключително добро и професионално решение този план. Управляващите доста елементарно се отнесоха към въпроса, който поставихме в пленарна зала. Те казаха, че този план е за грип, а COVID-19 не бил грип. Става въпрос за държавническо решение, за план за действие при кризи. До такива детайли са стигнали управляващите през 2006 г., че в този план са направили демографски профил по райони в България – къде има най-много застаряващо население, къде има повече конкретни заболявания - като сърдечно-съдови или белодробни, тоест в тези региони трябва да се засили вниманието. Сега се действа абсолютно хаотично. Затова настоявахме да се актуализира и да се действа по него. С този план ще се създаде ред, предвидимост и отговорност.“

„Защо хората не вярват на това, което предлагат управляващите? Защото те им казват, че не са дисциплинирани и не изпълняват това, което европейците изпълняват. Не е въпрос обаче да обвиниш хората, нито единствено на дисциплина. Големият въпрос е доверието в управлението. Хората не вярват в това управление. При първия удар през пролетта заповедите се сменяха по три пъти на ден. Онзи ден, още неподписана заповедта за носенето на маски на открито, Борисов я смени устно и еднолично. Хаосът в политическите решение води до недоверие, това пречи да се овладее кризата“, смята още Нинова. „Лекарите трябва да ни дават експертиза, но отговорността трябва да се носи от политиците“, категорична е тя. По думите й маските на открито и в заведение са нелогична мярка.  Лидерът на БСП изтъкна още, че личното мнение е, че ако някой е бил контактен на заразен с вируса, трябва да си направи тест – ако той е отрицателен, да бъде навън и да работи. „Ние сме за разумни мерки. Да не са прекалени“, обобщи тя.

По случая с президента в Естония, Корнелия Нинова коментира: Случай с отражение върху авторитета на България. Гледам го като държавнически въпрос. Удар върху авторитета на България.“