Ако сега се проведе референдум за членството на Турция в ЕС, ще намалеят възможностите за решаване на откритите въпроси, които стоят между България и Турция

Изказване на председателя на ПГКБ Сергей Станишев по време на обсъждането в парламента на предложението за провеждане на референдум относно членството на Турция в ЕС     Важно е първо да уточним какво точно дебатираме днес в пленарна зала

Изказване

на председателя на ПГКБ Сергей Станишев

по време на обсъждането в парламента на предложението за провеждане на референдум относно членството на Турция в ЕС

 

 

Важно е първо да уточним какво точно дебатираме днес в пленарна зала. Защото със сигурност няма български гражданин, който да не се вълнува от българската позиция по отношение на перспективата на нашата съседка, република Турция за членство в ЕС. Затова след като по ваше предложение има точка в дневния ред за формиране на позиция на парламента по отношение на провеждане на национален референдум с въпрос за членството на Турция в ЕС, би трябвало да дискутираме по същество по инициативата. Защото тези над 300 000 подписа, които са събрани, изискват своето уважение. И парламентът трябва да се произнесе по отношение на съществото на въпроса, по отношение на това дали сега е моментът да се произвежда референдум.

Би трябвало, ако сме сериозни към тази тема, тук да бъде и българското правителство и да заяви своята позиция. Затова предложението за решение, което вие прочетохте, решение на Народното събрание, което да задължава дирекция в министерството да извърши това, което е длъжна да извърши, просто е бягство по същество от дискусията и отлагане на нещата във времето. Това не е подход. Затова ПГКБ трудно би подкрепила това решение. Бихме искали Народното събрание, всички групи и правителството да заявят своята политическа позиция по отношение на инициативата - като отношение към тези хора, които са се подписали под тази инициатива. Да формулираме и политическа позиция по- цялостно, българският парламент, да знаем кой каква отговорност носи и каква позиция заема.

Все пак, след като дискутираме точката както е записана в програмата за работата на Народното събрание, бих искал да кажа няколко неща по същество. Първо - нека да припомня, че Република Турция е заявила своето желание и кандидатура за членство в ЕС още през 60-те години от миналия век. Преговорите на ЕС с Република Турция за евентуално членство започнаха преди България да стане член на ЕС. Тоест това е ангажимент на ЕС, формулиран и поет от Евросъюза преди нашето членство, заварен ангажимент. Трето - има съществена разлика между преговорите, които се водят с Република Турция сега и страните, които влязоха в ЕС през 2004г. и 2007г. Първо - водят се преговори по повече глави, по 35 глави. Второ - преговорите действително са с открит финал и самият процес на преговори не гарантира членството на Република Турция в ЕС по никакъв начин. Затова би трябвало България като държава, българското общество да се произнесе за нашата позиция за членството на Република Турция след като евентуално и ако приключат преговорите на ЕС с Република Турция. Защото членството на една страна в ЕС е на първо място избор на самото общество и на тази държава иска ли да живее по европейски правила и стандарти във всяко едно отношение, в това число и политическите критерии. И второ - ако заявява такава воля, изпълнила ли ги е реално и на тази база може ли да бъде член на ЕС.

 Въпросът за членството на Република Турция в ЕС действително е бих казал фундаментален, не само за България, защото това е наша съседка, но и за самия ЕС, защото за първи път, ако Република Турция влезе в ЕС, ще има една от най- големите страни, с перспективата на най- голямо население, в която преобладаващата религия е ислямът. Страна, която към този момент очевидно не изпълнява все още критериите за членство в ЕС и дали ще ги изпълни изцяло е открит въпрос. И разбира се стои въпросът за това доколко самият ЕС ще е способен след толкова разширявания да абсорбира, да възприеме това общество в своето семейство. Защото не е тайна -  и сега във всички европейски страни се водят дебати по тази тема - и във Франция, и в Германия. Няма защо да се правим в България, че този въпрос не съществува. Ние не бива да бягаме от нея, но да формулираме ясни позиции и перспективи и да решаваме въпроса дали с парламентарно решение за ратификация или с референдум, след като и ако приключат успешно преговорите на Република Турция, които се водят с ЕК.

Но искам да кажа още нещо. Много се спекулира, с много емоции исторически и със страхове на българските граждани, свързани и с вчерашния, и с днешния ден, и с бъдещия. Решението, което взема България, българското общество - дали с парламентарна позиция и ратификация, дали с референдум - трябва да бъде взето с отворени очи, с много внимателно претегляне на всички плюсове и рискове. И този дебат няма защо да се страхуваме да го водим. Но как се  води той от партия Атака? Или дори инициативата на ВМРО, която уважавам, но смятам, че е абсолютно конюктурна в този момент, за се покаже активност на партията. Спекулира се много с темата тракийски бежанци, тяхната съдба, компенсациите, с историческата болка на стотици хиляди тракийци и техните наследници. Искам да припомня, че ПГКБ е поставяла този въпрос далеч преди да съществува партия Атака. Вижте декларации на Коалиция за България от октомври 2002г., от октомври 2004г., призоваващи българското правителство да постави и да реши този въпрос в двустранните отношения. И този въпрос е открит. Искам да кажа, че преговорите на Турция за членство в ЕС дават допълнителен инструмент на Република България и на българското правителство да намери решения по този сложен и открит въпрос в контекста именно на преговорите и на изпълнението на европейските стандарти. Освен че досег от 35 глави е затворена само една глава - и това е теза в подкрепа на това, че няма какво да се определя референдум сега - но не са отворени такива ключови глави като вътрешен ред, правосъдие и човешки права, свобода и сигурност, образование и култура, външна политика и политика на отбрана и др. - показва, че действително в рамките на преговорите по всяка глава България като страна-член има право да постави своите въпроси, да ги включи в общия европейски дневен  ред като ако щете условия към Република Турция. И това е направено от предишното правителство.

Искам да ви припомня, че е изпратен от предишното правителство нонпейпър до ЕК, в който се заявява, че имаме този открит въпрос, свързан с обезщетяване имотите на тракийските бежанци и когато се стигне до съответната глава, България ще го повдигне отново. ЕК е информирана за това. Това е инструмент за постигане на наши цели, които са важни национални цели. Искам да припомня, че депутати именно от левицата, от групата на социалистите и демократите, сред които Евгени Кирилов, Маруся Любчева, нееднократно, в това число през последните дни,  са повдигали въпроса пред Европарламента и има резолюция на ЕП по наша инициатива именно по този въпрос.

 Затова провеждането сега на референдум по тази тема, с предизвестен край, без достатъчна информираност и осъзнаване от страна на българското общество по този въпрос - за всички плюсове и минуси - би намалило нашите възможности да решаваме открити въпроси, които стоят между България и Република Турция. Затова смятаме, че би било грешно сега да се провежда подобен референдум. Защото той ще ограничи инструментите, с които България разполага. Затова трудно бихме подкрепили едно проекторешение, което предлагате, което чрез процедурни въпроси отлага същината на политическата дискусия. Ако ще водим политически дискусии и вземане на отговорно решение на Народното събрание, би трябвало това да стане когато тук е българското правителство, да се постави ако щете и мандат пред него. Въпреки че предишното правителство формулира работна група и натовари с ясен мандат външното министерство и всички други институции по всички открити въпроси, които стоят между България и Република Турция. И преди изборите се проведе първото заседание на обща работна група между българското правителство и турското правителство. Аз не съм чул да е проведено след изборите второ заседание на тази група. Това е открит въпрос, по- скоро риторичен към българското правителство. Затова смятам, че политизирането, партизирането на този въпрос на дребно на един изключително важен за бъдещето на България въпрос, действително не е работещо. Бих помолил също така и представителите на управляващата партия ГЕРБ да формулират и да заявят своята позиция, а не да се крият зад процедурни отлагания. Защото след два или три месеца като натоварим ГРАО, нали пак трябва да опрем до същинска дискусия и трябва да знаем кой каква отговорност поема, какви аргументи излага и да знаем какво прави Народното събрание.