Правителството претупва стратегията Европа2020

Докладът на Бойко Борисов пълен с технически грешки       Изказване на председателя на ПГКБ Сергей Станишев при обсъждането на Доклада за приоритетите на страната ни по време на Белгийското председателство на ЕС         Днешното обсъждане не трябва да мине просто формално и между другото, защото решенията, които се вземат в ЕС, в Европейския съвет, в ЕП, естествено и ЕК засягат всеки един сектор от живота на българския гражданин

Докладът на Бойко Борисов пълен с технически грешки

 

 

 

Изказване на председателя на ПГКБ Сергей Станишев

при обсъждането на Доклада за приоритетите на страната ни по време на Белгийското председателство на ЕС

 

 

 

 

Днешното обсъждане не трябва да мине просто формално и между другото, защото решенията, които се вземат в ЕС, в Европейския съвет, в ЕП, естествено и ЕК засягат всеки един сектор от живота на българския гражданин. Затова е много важно Народното събрание да подходи към доклада на Министерския съвет отговорно, аналитично и изобщо да дискутираме начина на формулиране и отстояване на националните позиции при вземането на европейските решения. Защото това е сложен процес, няма спор. Достатъчно е да си представим как 27 страни, всяка  със своя специфика - икономическа, социална, културна - трябва да постигнат в голяма част от случаите консенсусни решения или решения с голямо мнозинство. Това е труден процес. Той изисква няколко предпоставки, няколко условия, за да може България да бъде успешен член на ЕС.

Първо - ясно и публично формулиране на целите, с максимално широк кръг консултации, не само на НПО, но най- вече на политическите сили, на институциите в страната, на всички, които са реално заинтересовани. Формулиране на национална цел.

Второ изключително важно условие - последователност в тяхното усвояване.

И трето - намиране на верните партньори, съюзници в рамките на страните-членки на ЕС, за да  бъдат реализирани.  

Ще дам само два примера от миналото. През 2008г. ЕК предложи такива условия за постигане на целите за намаляване на емисии на въглероден двуокис, за енергетика, която ще произвежда по- малко въглероден двуокис, които бяха непоносими за България, най- вече за българските граждани от гледна точка на крайната цена, която се заплаща. Тогава формулирахме целта, че трябва да намерим начин тези условия, които бяха поставени на България, да бъдат намалени. И заедно с голяма част от новите страни-членки формирахме група, обща позиция, заявена на ЕС, която се ангажира да влезе в процеса на преговори и френското председателство, и ЕК. Този процес продължи много дълго време и се постигнаха много по- благоприятни условия, които спестиха на България стотици милиони евро инвестиции и спестиха огромни, много тежки сметки на българските граждани, които не са сред най- богатите.

Вторият пример за последователност - темата „Козлодуй"и искането на допълнителни средства. Какво се случи - когато България влизаше в ЕС бяха договорени компенсации само до 2009г., за разлика от Словакия. И ако още тогава, преди влизането на България в ЕС през 2005г. не беше поставен въпросът пред Европейския съвет и не беше записано в протокола, че в рамката за 2007г. - 2013г. България не приема и смята за несправедливо, въпреки че не бяхме член на ЕС, че ще получаваме компенсации само до 2009г., нямаше да може през 2008г. да поставим въпроса за допълнителни компенсации, да водим разговори с Комисията, да търсим подкрепа от страните-членки и в крайна сметка да получим 300 млн.евро допълнителни компенсации за периода 2009г.-2013г.

Давам тези два примера, за да подчертая колко България може да спечели и може да загуби в зависимост от подхода. Това, което ме притеснява в представения доклад, е че основните теми, особено Европа 2020, не са в центъра на дискусията на българското общество. В доклада се казва - имало е консултации в рамките на януари месец с НПО, синдикати, дори Сдружението на общините. Но липсва една институция - Народното събрание. Правителството да е попитало Народното събрание за мнение по отношение на България 2020 - основна стратегия на ЕС, която се дискутира сега? И сега правим мимоходом, между другото частична дискусия. Това е голям проблем. Нямаше достатъчно прозрачност в обществото.  Попитайте средния българин - какво е Европа 2020. Разбира се, че не знае. И това е ангажимент на правителството, на парламента - да се въведе тази дискусия, да се обясни, да формулираме национални цели. Това е основният фундаментален проблем на доклада, представен от Министерски съвет.

Вторият проблем е формалният подход. Защото за разлика очевидно от повечето министри, аз го прочетох внимателно. И ще ви кажа защо е формален. Вижте какво пише като заглавие само на главите - 2-ра страница - Испанско председателство на Съвета на ЕС януари-юли 2010г.; 6-та страница - Белгийско председателство на Съвета на ЕС януари-юни 2010г. - техническа грешка от администрацията. Но това означава, че повечето членове на Министерски съвет не са чели и заглавията, да не забележат такава груба, елементарна грешка, да не говорим за съдържанието.

Има няколко основни политики в центъра на вниманието на ЕС в момента - политика срещу икономическата криза, стратегия Европа 2020, темите, свързани с енергийната политика и разбира се още една специфична и важна за България тема - земеделието.

Какво се вижда в действията на българското правителство на фона на ЕС? Докато повечето страни-членки в периода 2009г., за да помогнат на икономиката, увеличиха публичните инвестиции и да - влязоха в по- тежки дефицити и сега през 2010г. консолидират фискалните си позиции по бюджетите, намаляват дефицитите. При нас става точно обратното. Правителството, стремейки се да влезе в ERM2, в Еврозоната 2009г. се стремеше към балансиран бюджет, отложи множество публични плащания за извършени дейности и прехвърли тези неща към 2010г., когато влязохме сега с актуализацията на бюджета в свръхдефицит. И това е грешка, защото междувременно проблемът беше създаден. Има и реакция на ЕК по отношение на начините на формиране на бюджетите и постоянно променящи се параметри от страна на българското правителство.

Основният въпрос, за който става дума в доклада - Европа 2020. Знае ли народното представителство какви точно цели си поставя правителството? Прочетохте ли? Не съм сигурен. Защото това са изключително амбициозни цели. Но е важно отсега да започне да се действа и в този, и в следващия бюджет, не след 2013г., не през 2017г. или през 2018г. Защото питам как ще достигнем целите на ЕС за три процента финансиране на наука и изследователска дейност. Да, българското правителство е заложило по- ниски цели, но тази година финансирането на  научни изследвания е намалено три пъти в сравнение с бюджета за 2009г. Само този пример давам, но могат да се изброят други примери по отношение на кохезионната политика, политиката на социално сближаване. Това са трудно реализуеми цели, ако не се започне сега.

Енергийната политика е без съмнение една от основните за ЕС. Искам да изразя безпокойството от това, че след като правителството по същество се отказа от енергийната стратегия, приета от предишния кабинет, министър Трайков заяви, че до края на 2009г. ще бъде изготвена нова. Нямаме такава и в момента. Има забавяне в реализацията на проектите, които бяха извоювани от предишното правителство за междусистемни връзки България - Румъния в газовата област.

Искам да обърна внимание и върху още един важен момент - българското селско стопанство и да задам въпроса готово ли е правителството сега да формулира цел при обсъждането на рамката на европейския бюджет за 2013г. - 2020г. да постави в съюз с други страни-членки въпроса за догонващо ускоряване на директните субсидии за българските селско стопански производители. За да може не към 2020г. българските фермери да получават парите, които получават фермерите във Франция и Германия, а няколко години по-рано да получим няколко милиарда повече. Това е директен въпрос.

Народното събрание е длъжно да влезе в своите функции, които са описани в Договора от Лисабон. Имаме огромна отговорност при формиране на националните позиции. Това не се случва през последната половин година. И обръщам внимание, че трябва да се случи. Трябва да се наложи  - и това е отговорност на правителството - публична, прозрачна дискусия в обществото за нашите национални цели за Европа 2020 и България 2020. И БСП ще го направи като своя визия и свое предложение.  

Европейското законодателство трябва да продължи да бъде прилагано, защото бяхме на първи места по прилагане, в петицата на страните през 2008г. и не бива да изоставаме и да губим тези позиции.