Лобизмът в практиката може да преструктурира цели сектори в икономиката

  Във вече приетия Закон за обществените поръчки е оставена „вратичка" за промяна на договори след сключването им   Съмнения за частен интерес има не само в законодателството, но и в практиката

 

Във вече приетия Закон за обществените поръчки е оставена „вратичка" за промяна на договори след сключването им

 

Съмнения за частен интерес има не само в законодателството, но и в практиката. За това предупреди председателят на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев на срещата на депутати от левицата с представители на Института за модерна политика по проблема с лобисткото законодателство. Според лидера на БСП това е опасна тенденция, която е инструментариум за преструктуриране на цели сектори. За пример Станишев даде разплащането с бизнеса. „Не е тайна, че неразплащането с бизнеса е лошо за икономиката. Сега, след като бяха хванати от Евростат, управляващите започват разплащането. Но дали ще разплатят на всички?", попита лидерът на БСП. По думите му  ако в строителството например не се разплати на всички, може съзнателно да бъдат потопени фирми и да се разчисти терен за нови играчи. „Ако това се прави, то не е безвъзмездно", отбеляза Станишев. Той беше категоричен, че селективност в отношение към фирми никога не е имало при предишното правителство.

„Работим в много странен парламент. В момента почти няма дебати. ГЕРБ мълчат", каза още Станишев. Той даде пример с дебата по актуализацията на бюджета - 25 народни представители от Коалиция за България са направили 75 изказвания и реплики в рамките на 5 часа. От ГЕРБ едва 5 депутата са взели думата за по- малко от  час. „Когато опира до гласуване, от мнозинството натискат бутоните механично", добави председателят на ПГКБ. По повод качеството на законодателството и ефективността на парламента Станишев изтъкна, че в миналото Народно събрание за първата година са приети 32 нови закона. Въпреки заявлението на ГЕРБ за реформаторски закони, има едва 4 нови закона в първата година от новия парламент. Всичко останало са поправки. Според лидера на БСП внасянето постоянно на поправки в законите създава огромна несигурност. Сергей Станишев обяви, че БСП  ще разгледа подготвения от социалистите в предишния парламент проект на закон за лобизма и ще обсъди неговото актуализиране и внасяне в Народното събрание.

Зам.-председателят на ПГКБ Ангел Найденов отбеляза, че за пръв път в този парламент има предпоставки за корупционно облагодетелстване и за обслужване на частни и корпоративни интереси не в нарушение на закона, а чрез закона. „Самите хора, чиито интереси обслужват законодателните поправки, са в парламента", заяви Найденов. Той характеризира работата на сегашното парламентарно мнозинство с лошо законодателство, некачествен дебат, неефективен контрол и отсъствие на експертизи, които трябва да притежава законодателството.

Депутатът от левицата Мая Манолова изтъкна, че част от лобистките текстове отпадат поради натиска на опозицията още в парламентарните комисии. Като пример Манолова посочи идеята на мнозинството процедурите, които касаят възлагане на обществени поръчки, да бъдат безсрочни. След натиска на опозицията срокът беше ограничен до 10 години. Манолова изрази безпокойството на социалистите и за тенденцията да се приемат  антиконституционни текстове.

Зам.-председателят на ПГКБ Михаил Миков даде конкретни примери от законодателството, които решават частни корпоративни интереси. „Отваря се врата за корупционни практики и чисто политически решения, извън едни по- прозрачни процедури", коментира Миков. Той даде пример със Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, на който се придава обратно действие. „Странно е да се регулират отношения, връщайки ги три месеца назад, особено когато става дума за продажба на имущество частна държавна собственост", отбеляза депутатът от левицата. Миков изтъкна, че според ЗИД на Закона за управление на отпадъците регистрацията на операторите се извършва вече по седалище. „Интересно какво ще стане с чуждите фирми, които имат право да извършват стопанска дейност в сектора. Нормално е операторът на депо за боклуци  да се регистрира по мястото на извършване на дейността", заяви Миков. По думите му в Закона  за обществените поръчки, който вече е приет, се създава възможност за промяна на договор при „непредвидени обстоятелства". Същият закон възприема понятие от закона за конфликт на интереси и дава възможност за административно тълкуване на отношенията възложител-изпълнител. Миков напомни и за тенденцията в този парламент да се допускат множество„технически грешки".

От Института за модерна политика изразиха тревогата си от появата на законодателни текстове, които допринасят за тежка правна несигурност в държавата. Тази несигурност, заедно с притискането на инвеститорите, започва да доминира над спокойното правене на бизнес в държавата. Според Института е нужен демократичен обществен натиск за преодоляването на такъв тип лоши практики и за осветляването им. По тази причина тяхна инициатива е създаването на пълен електронен регистър на лобистките законопроекти и на текстовете, засягащи правата на човека. От 102 наблюдавани от Института законопроекти, 58 влизат в „сивата зона". Представителите на Института за модерна политика одобриха законопроекта, подготвен от антикорупционната комисия в предишния парламент, ръководена от Бойко Великов. От Института коментираха, че в законопроекта има европейски подход, той отговаря на Зелената книга на ЕС за прозрачност и няма нужда да се започва отначало по изработката на нов закон.