България има сериозен принос за формирането на източната политиката на ЕС

България трябва да води дискусии по теми, които са актуални за целия Европейски съюз

България трябва да води дискусии по теми, които са актуални за целия Европейски съюз. Страната ни трябва да формулира свои виждания и принос към общата европейска политика на добросъседство и на партньорство със съседните на Съюза държави. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев при откриването на международна конференция „Източната политика на ЕС - нови възможности, нови отговорности". Форумът се организира по инициатива на Делегацията на българските социалисти в ЕП, съвместно със Съвета по външна политика на НС на БСП и е по повод първата годишнина от инициативата на ЕС „Източно партньорство".

Лидерът на БСП отбеляза, че инициативата на българските социалисти в ЕП е следствие на политиката, водена от предишното правителство с акцент върху политиката на регионално сътрудничество и добросъседство. „В нашия регион ние се постарахме тя да се превърне и в по- ясно изразена европейска политика", изтъкна Станишев.

Според председателя на БСП темата за формулирането на нова политика по отношение на Източното партньорство става актуална след голямото разширяване на ЕС - първо с десет, а след това и с нови две страни. Лидерът на БСП отбеляза, че България и Румъния, като двете най- нови страни-членки на ЕС,  имат своя сериозен принос за формирането на тази политика. „Радвам се, че ЕС с нашия сериозен принос, разработи първата си инициатива в тази област през 2007г. - т.нар. Черноморска синергия", заяви Станишев.

Лидерът на БСП изтъкна, че България винаги е настоявала за отворения характер и гъвкавост на политиките и инициативите в тази сфера. Според Станишев е важно да се отчита, че страните от Черноморския регион са много разнообразни и трябва да се дава възможност те да участват в отделни инициативи в рамките на Черноморската синергия и на Източното партньорство, съобразно интересите си. „По този начин може тези две инициативи да бъдат включващи и да дават резултат", обясни председателят на БСП.

Станишев напомни, че първоначално към инициативата Източно партньорство е имало известно подозрение, че това е нов санитарен кордон между ЕС и Русия. „Радвам се че постепенно, виждайки открития характер на Черноморската синергия и на Източното партньорство, започва да се променя отношението и на Русия към нея. Защото без ясно отношение от страна на Руската федерация, не можем да говорим и за успех на тези две инициативи", коментира лидерът на социалистите.

Сергей Станишев беше категоричен, че е нужна достатъчна координация между двете инициативи. Трябва да има ясно изписване от страна на европейските институции на обхвата на двете политики и възможностите за реализацията на различни проекти.

Лидерът на БСП потвърди инициативата на ПЕС за създаване на Черноморски съюз. По думите му чрез координиране на отделните политики и създаването на подобен съюз, източната политика на ЕС може да придобие същата видимост и плътност като политиката за северното партньорство и отношенията на ЕС със страните от Средиземноморието.

Ивайло Калфин отбеляза, че България е активна по темите още от началото на членството си в ЕС. И четиримата български евродепутати социалисти имат ангажименти по тези политики. „Ние сме най- активната от българска страна делегация, която работи по тези въпроси", заяви Калфин. По думите му подобни събития, които поставят рамката на ЕС по отделните му приоритети, предстоят и в бъдеще. „Целта ни е повече европейка тематика и политика да внесем в дебата в България", обясни евродепутатът.

Кристиан Вигенин определи като добра идеята на ЕС за създаване на Парламентарна асамблея от представители на ЕП и представители на източното партньорство. „Надявам се до края на годината тази асамблея да работи", коментира евродепутатът. Вигенин обясни, че в правилата за функциониране на асамблеята са записани основните теми, по които ще работи тя. Предвидено е да се осъществява парламентарен контрол както от европейските депутати в асамблеята, така и от представители на Източното партньорство. Предвижда се създаването на 4 комисии в рамките на асамблеята - Комисия по политически въпроси, права на човека и демокрация; Комисия за икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; Комисия по енергийна сигурност и Комисия по социални въпроси, култура, образование и гражданското общество.

Депутатът от Коалиция за България Румен Петков заяви, че би било добре да бъде създадена и комисия, чиято основна дейност да е сигурността. „Този регион не бива да бъде подценяван по отношение на сигурността", коментира Петков.

„За района на Южен Кавказ до сега ЕС беше „спяща красавица". Време е да се събуди. Трябва да се пристъпи към конкретни политики и резултати", заяви Евгени Кирилов. По думите му ЕС трябва да засили своето присъствие в региона и да помогне за стабилизирането му. „Големият урок на интеграцията ви преподава Европа тук на Балканите. Ние трябва да помогнем с нашия опит и търпение", коментира евродепутатът. След 3 месеца работа вчера беше гласуван докладът на Евгени Кирилов за стратегията на ЕС за Южен Кавказ.

Туомо Талвела от отдел „Източно партньорство" на ГД "Външни отношения" в ЕС отбеляза, че  европейската политика на добросъседство променя отношенията между Съюза и неговите съседи. Талвела изтъкна, че от 2004г. политическите контакти са се увеличили и профилирали. „ЕС създаде реално партньорство за реформи", коментира Талвела. Той изтъкна, че е нужно реформите да бъдат устойчиви, защото те оказват влияние на общото благоденствие, стабилност и сигурност в Европа.