Ирена Анастасова: Залагаме на социални мерки, чрез които да повишим обхвата на децата и да ги задържим в училище

Nov 05, 2018 Новини Избори 0 906

05.11.2018 г.

„Средствата, които се отделят за образование, се изразходват крайно неефективно“. Това заяви секретарят на ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова по време на представянето на Алтернативния бюджет на БСП. Според нея проблемите в средното образованието са два основни: обхватът на децата и качеството на образованието. „Залагаме на социални мерки, чрез които да повишим обхвата на децата и да ги задържим в училище. Една от сериозните ни мерки – 52 млн.лв, един учебник по един предмет в клас, за всички ученици от 1 до 12 клас безплатно“, подчерта тя. Народният представител даде пример с комплекта от учебници за 9, 10 и 11 клас  - сумите тръгват от 220 лв. нагоре. „Това е непосилно за голяма част от българските семейства“, категорична е тя. Анастасова допълни, че в бюджета се заделят 20 млн. лв. за Националната библиотека, защото е крайно необходимо. „Както и 60 млн. лв за Селскостопанска академия. Залагаме и допълнителни средства за БАН и висшите училища. Основно сме притеснени, че с бюджета, който залагат ГЕРБ, не могат да бъдат достигнати във висшите учебни заведения новите минимални работни заплати“, коментира народният представител.

Анастасова подчерта, че в проекта за бюджет за 2019 г. на управляващите средствата за образование се увеличават сериозно. „Идва от факта, че се увеличават учителските заплати, средствата за извънкласни дейности- и това ние не можем да не приветстваме. Но считаме, че средствата, които се отделят за квалификация на учителите,  не се изразходват по най-ефективния начин“, каза още тя. По нейните думи квалификацията се провежда твърде формално, а средствата отиват в правилните фирми и НПО.

Проф. Георги Михайлов: Важно е да се вложат средства в профилактични програми

„Важно е да се вложат средства в профилактични програми. Това лишава основна част от населението, която е застрашена от социално значими заболявания, от ранна диагностика и ефективно лечение“. Това предложи народният представител проф. Георги Михайлов. Според него средства трябва да се вложат и в електронните регистри на заболяванията. „В България до момента няма ясна представа колко и какви са пациентите, които са със социално значими заболявания, както и пациентите с редки заболявания. Подкрепяме идеята за създаване на Детска специализирана национална болница,  изключителен срам за България е да не притежава такава болница. Средства трябва да бъдат насочени и към трансплантационната програма на страната, в която имаме изключително сериозни проблеми“, допълни той. Според него парите за здравеопазване тази година се увеличават с не малка сума – около 480 млн. лв., но една трета от тях отиват за заплащане на дългове на НЗОК към други институции. „Освен това, в системата на здравеопазването не се предвиждат никакви промени“, коментира той. По отношение на бюджета на НЗОК, БСП предлага да бъдат създадени два подфонда – фонд за неосигурени, в който да бъдат вкарани първоначално около 20 млн. лв., но чиято задача, до края на календарната 2019 г., да е изсветляване - какви са разходите в системата за неосигурените, които представляват особено сериозен проблем и то за голяма част от мрежата на областните и общинските болници. „И на второ място, създаването на фонд за пенсионери и деца, където да се види много ясно какви средства плаща държавата. Съмненията на Лекарския съюз, както и нашите, са, че държавата е коректна единствено по отношение на държавните служители и техните здравноосигурителни вноски, а е сериозно некоректна по отношение на плащането на осигуряването на децата и на пенсионерите,  които се нуждаят най-много от здравеопазване и от конкретна медицинска помощ“, поясни народният представител. Той е на мнение, че трябва да бъдат увеличени, и то в рамките на 100%, средствата в доболнична, специализирана и първична доболнична помощ. „Трябва да бъдат променени условията за заплащане на нископлатените клинични пътеки, защото много от общинските болници са поставени в условия на оцеляване и невъзможност да изпълняват своите задължения“, каза още проф. Михайлов.

Георги Гьоков: Предлагаме Алтернативен, добре балансиран бюджет, във фокуса на който е човекът

„Предлагаме Алтернативен, добре балансиран бюджет, във фокуса, на който стои, наред с финансовата стабилност на обществените системи, и човекът – ползвателят на тези системи“, заяви народният представител Георги Гьоков. „Искаме да се разшири обхватът на помощта от 250 лв в началото на учебната година - освен за първи клас, и за учениците от семействата с ниски доходи от 2, 3 и 4 клас. Тази допълнителна помощ ще обхване 120 000 деца повече“, допълни той. „Не приемаме аргументите, че при ниска безработица не се нуждаем от увеличаване на средствата, в национален план, за действие по заетостта. Трябва да се увеличи еднократната помощ на майки-студентки от 2880 лв на 6500 лв. Тази помощ не е увеличавана от 2009 г.“, каза още Гьоков. Според него трябва да бъдат създадени по-добри условия за отглеждане на деца, чрез увеличаване на размера на месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от една до две години до размера на МРЗ. „Пенсиите също трябва да бъдат преизчислени, както и увеличаване на максималната пенсия от 1200 лв на 1560 лв. Предоставяне на еднократна помощ от 6400 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени, работещи родители, за минимум 24 месеца осигуряване назад“, предложи още Георги Гьоков. Той е на мнение, че социалната система в България е поставена под натиск за модернизиране и достигане на все по-висока степен на справедливост. „Управляващите не се справят с този натиск. Социалната политика не подлежи на европейска регулация, а те не се справят с нищо, което не е под европейска регулация. Налага се ние да предложим нашата алтернатива“, каза още народният представител.