Пламен Орешарски за сложната финансова еквилибристика

Пламен Орешарски, бивш финансов министър Водещ: Криза и антикризисни мерки, бюджетен дефицит и опасността да бъдем санкционирани заради него, това е първата тема в днешното „Преди всички"

Пламен Орешарски, бивш финансов министър

Водещ: Криза и антикризисни мерки, бюджетен дефицит и опасността да бъдем санкционирани заради него, това е първата тема в днешното „Преди всички". Бившият финансов министър Пламен Орешарски съжалява, че не е водил стенограми при разговорите със Симеон Дянков, когато миналото лято му е предавал ръководството на министерството. Той е категоричен, че договори и анекси не биха могли да изскачат от чекмеджетата. Как страната ни е натрупала свръхдефицит от 3.7% за миналата година, нещо което стана ясно тези дни, Орешарски заяви, че не би могъл да знае, защото не той е приключвал „Бюджет 2009". Според него правителството не е отчело или пък не е отчело правилно някои приходи и разходи през миналата година, което е довело до големия дефицит. За сложната финансова еквилибристика, що е то дефицит на касова и на начислена основа, с Пламен Орешарски разговаря Нели Тодорова.

Пламен Орешарски: /.../ пера, има по които се отчитат различно начислени на касова основа. Например, ако допуснем, че правителството в момента успее да убеди ЕРП-тата да платят дивиденти за минали години, това ще бъде касов приход за настоящата година, но на начислена основа няма да бъде признат за приход, тъй като е начислен за сметка на предишни години.

Репортер: Ако ЕРП-тата си внесат дивидентите, те трябва да бъдат отчетени за приходи за 2009, 2008 година.

Пламен Орешарски: Точно така.

Репортер: Въпросът, господин Орешарски, е в това, че управляващите твърдят, че по чекмеджета са стояли договори, по тях е плащано, това сега на тях им създава много сериозни проблеми. Как е възможно хем да е плащано, хем да не се е знаело, че ще се плаща? Как се стига до подобна ситуация?

Пламен Орешарски: Плащано е за сметка на държавното съкровище. Значи, държавното съкровище трябва да знае отделните ведомства какво плащат.

Репортер: Оказва се, обаче, че шефът на държавното съкровище, който на практика е финансовият министър, явно не е знаел. Нека двамата с вас да чуем гледната точка на Симеон Дянков по въпроса затова имате ли вие всъщност вина и трябвало ли е да знаете за тези за тези договори по чекмеджетата:

Симеон Дянков: Господин Орешарски можеше на 27 юли да ми каже: „Така и така, господин Дянков, заповядайте министерството - 7,5 млрд. по-малко приходи, 1 млрд. допълнителни договори ще намерите, които са извън бюджета. Още 2 млрд. и нещо ще намерите анекси, но това не ми се каза тогава, на никой не се каза тогава. И ги намираме по чекмеджетата време след време.

Репортер: По чекмеджетата време след време, как стават тези неща?

Пламен Орешарски: Знаете ли, сега съжалявам, че не водих стенограми от няколкото срещи с министър Дянков. По време в периода, в който той все още не беше министър, ние действително направихме няколко срещи. Една от тях с директори на водещи дирекции в Министерството на финансите, за да има увереността бъдещият, тогава, министър Дянков, че е говорил и с експертите, а не само с предишния министър. Но каквото и да кажа сега, а няма как, да пресъздадем на широката публика нашите разговори, едва ли има смисъл.

Репортер: Но стана ясно още, че уж заради тези договори, които са седели по чекмеджетата ще бъдат освобождавани хора от по-ниските нива в различните ведомства, те бяха определени като ешелон на тройната коалиция на по-ниско ниво. Те ли носят отговорност за случилото се?

Пламен Орешарски: Аз също не зная за такива договори, които са стояли по чекмеджетата на други ведомства.

Репортер: Вие сте информирал Симеон Дянков за вашите договори, във вашите чекмеджета, така ли да ви разбирам?

Пламен Орешарски: Не, всъщност, аз нямам такива договори.

Репортер: Налагало ли се е, според вас, наистина да се правят тези анекси, допълнително, за два млрд., които създават проблема сега?

Пламен Орешарски: Не зная за тези анекси за два млрд. Естественият процес на смяна на правителства е такъв, че новото правителство заварва договори, сключени от предното правителство, дори в някои случаи от няколко предни правителства. Договорите за превъоръжаване на армията ги заварих още аз и ги оставих на следващия министър, тъй като те са дългосрочни. Има инвестиционни проекти, които аз съм договарял, в качеството ми на заместник-министър, в по-предишно правителство на СДС, това е естествено да има стари договори. В една фирма как е? Когато се сменят мениджърите, фирмата започва с нула задължения ли?

Репортер: Въпросът е доколко е било логично да има анекси и могат ли те да изненадат една следваща власт?

Пламен Орешарски: Когато по един договор има настъпила промяна в обстоятелствата, е логично двете страни да сключат анекси. Анекса като форма е регламентиран в Търговския закон, ако не се лъжа.

Репортер: Убеден ли сте, че не са заложени подводни камъни, които да създават сега проблеми на правителството, честно?

Пламен Орешарски: Какво разбирате под „подводни камъни"? Договорът за „Дунав мост" е някъде от 2001 година, може би, ако това е подводен камък, да, такива подводни камъни са слагани и от предни правителства. При разни други условия, настоящото правителство ще остави същият тип подводни камъни на следващото правителство, което и да е то.

Репортер: Въпросните договори и анекси се предават на прокуратурата и могат да бъдат повдигнати обвинения срещу вас и бившите министри Асен Гагаузов и Джевдет Чакъров. Може ли да се стигне до обвинение спрямо вас?

Пламен Орешарски: /.../ подлежи на проверка да се проверят всички активности, които са правени в министерствата. От моя гледна точка, аз мога, разбира се, да говоря само за моето министерство, аз нямам основание да се притеснявам за многото решения, които съм взимал за този четиригодишен период.

Репортер: Спомняте ли си последната среща с журналистите, която имахте с министрите, тогава казахте, че оставяте стегнат бюджет. Нека ви върна към онази среща и след това ще продължим:

Пламен Орешарски: Каквото и да кажа, тезата за /.../ ще се развява до Нова година, запомнете го, за всичко ще бъдем ние виновни. 42 /.../ са разходите, дори по две да ги умножите са 84, ако свиете допълнително нямате никакъв проблем, не би следвало да има никакъв проблем.

Репортер: Оказва се, обаче, че всъщност проблеми има и дефицитът е 3.7%, защо?

Пламен Орешарски: Ама, вие ме питате защо следващото правителство е направило дефицит 3.7%?

Репортер: Да, но следващото твърди и ще използвам точният израз: „зулумите" всъщност са направени от вас.

Пламен Орешарски: /.../, нямаше предпоставки да се направи този дефицит. Ако чуете репликите ми от средата на миналата година, аз ги бях позабравил, разбира се, там репликата ми беше, че ако се направи още един кръг свиване на разходите, не трябва да има никакви проблеми, въпреки изненадата за приходите през 2009 година, бяхме изненадани както ние, така и новото правителство.

Репортер: В тази реплика от миналото лято казвате и още нещо и то е: „Ние ще сме виновни за всичко до края на година.", оказва се, че сте виновни и доста след края на миналата година. Да не би в пликовете, които оставихте на Симеон Дянков да сте допуснал грешка и да сте написал и в трите: „Обвинявай предишните, обвинявай предишните, обвинявай предишните."?

Пламен Орешарски: Не, направих такава грешка. Опитът, който имам в администрацията от 1993 година, оттогава много правителства се сменяха и винаги новото правителство се опитваше да прехвърли доста вини на старите правителства. Така че ние не наблюдаваме нещо кой знае колко по-различно.

Репортер: Въпросът е, че вие продължавате да носите вините, бивате посочвани като отговорни за финансовите проблеми доста след като новата власт е на власт?

Пламен Орешарски: Аз какво да направя.

Репортер: Искам да чуем още едно изявление на Симеон Дянков и ще ви помоля и него да коментирате:

Симеон Дянков: Винаги БСП като е било на власт, нещо лошо става и България тръгва финансово по лош път. Стана след Луканов, стана след Жан Виденов, сега става и след Станишев.

Репортер: Как ви се струват така наредени имената?

Пламен Орешарски: Ами, аз не бих коментирал това специално изявление, тъй като то носи ярко изразен политически характер. Ще го свържа обаче с предишния ви въпрос. през 2009 година, година на разгаряне на ефектите от глобалната криза в цяла Европа, дори дефицитът на начислена основа от 3.7 е един от най-добрите в ЕС. И, ако говорим за средата на годината, когато беше властта, независимо към края на кой месец вземем дали юни, или /.../ юли, през който беше осъществена смяната на правителството, дори съм склонен в аналитичен порядък да коментираме малкият дефицит към края на юли, минус 370, което е 0.5 от брутния вътрешен продукт. Тези 0.5 от брутния вътрешен продукт бяха най-добрият резултат между 27-те. Това са факти, които всеки може да интерпретира кой както иска, по подобно на чашата - за пълната и празната чаша, на някой им се привижда по-пълна, на други по-празна. Но този дефицит е най-добрият между 27-те. В коя друга област България може такова изявление да направи? Самият господин Дянков в края на годината заяви, че той е постигнал най-добрият бюджет между 27-те. Този бюджет наполовина времето беше управлявано от старото правителство.

Репортер: Иска ми се да намерим отговор на въпроса - какво означава ревизиране на „Бюджет 2009", дефицит 3.7%, за хората, това ще променили ситуацията за обикновеният човек в България?

Пламен Орешарски: За мен нищо не означава. Много по-важно е как върви изпълнението на тазгодишният бюджет, другото е история. Влияе в някаква степен, от гледна точка на репутация пред европейските ни партньори. Но каква влошена репутация може да имаме пред ЕС и партньори, дори и с 3.7% дефицит, когато водещите страни на Евросъюза имат поне два пъти по-голям от този дефицит?

Репортер: Доколко е възможно да стартира наказателна процедура на Брюксел срещу България заради този свръхдефицит?

Пламен Орешарски: Наказателни процедури не са регламентирани по отношение на свръхдефицитите. Има обявяване на процедура на свръхдефицит, това е в страните-членки на Еврозоната, които имат ангажимент да поддържат дефицит до минус три. Страните, които не са в Еврозоната, те трябва да набележат мерки и да докладват в Брюксел мерки, за да може в следващи години да влязат в дефицита от минус три, ако са го надвишили.

Репортер: Няма никакви рестрикции, според вас, за България, ако се тръгне на подобна процедура?

Пламен Орешарски: То ще се тръгне на подобна процедура. В преобладаващата част в страните от Евросъюза, над 22, ако не се лъжа, са в такава процедура. Може да се окаже дори така, че ние с 3.7% пак да бъдем на първо място в Европа.

Репортер: Сам казахте, че изпълнението на тазгодишният бюджет е по-важно, как ви се струват нещата...

Пламен Орешарски: От официалните данни на Министерството на финансите за първите два месеца не ми се струват добри и проблемът е в продължаващото посливане на приходите.

Репортер: Има и предварителни данни за март, те са дефицит от 200 млн., което прави 1 млрд. и 600 млн. за първите три месеца на годината, точно толкова, колкото са заложени в антикризисните мерки.

Пламен Орешарски: Не е добре това и би следвало правителството да предприеме по-решителни мерки към свиване на разходите и допълнително усилие за подобряване събираемостта на приходите.

Репортер: Очаква се днес на извънредно заседание, кабинетът да гласува орязването на 10% разходи за бюджета. Според вас, 10% трябва да са повече, така ли?

Пламен Орешарски: Не мога да преценя, тъй като не зная плановете до края на годината какви са, това е една разумна мярка. Ще припомня, че същата мярка действаше и през 2009 година.