Виждам края на 12 години финансова стабилност

Апр 01, 2010 Новини БСП в медиите 0 1523

Интервю на Румяна Денчева с депутата от Коалиция за България Пламен Орешарски за в

Интервю на Румяна Денчева с депутата от Коалиция за България Пламен Орешарски за в. 24 часа:

 

- Защо „на тръгване поръчахте по още едно и оставихте да ви плащат сметката", г-н Орешарски? Защо има неосигурен договори за 2,2 милиарда лева? 
- Очевидна истина е, че инвестиционният цикъл не съвпада с политическия. Повечето обекти във всяка публична програма са многогодишни. Те се планират с одобрени 3-годишни бюджетни прогнози с разходни тавани по години. Всяка година се довършват започнали проекти и стартират нови. Така е било за пялото съществуване на бюджетния процес у нас. Затова нито едно предишно правителство не е поставяло този въпрос по начина, по който се поставя днес.

- Всеки кабинет плаща и стари сметки, така ли? 
- Естествено. И аз съм плащал с тази разлика, че дори не съм ги пресмятал толкова нормално е да продължиш финансирането на стартирани проекти. Нещо повече, най-големите от цитираните сега договори са от 2004 г. Въпросът изобщо се третира неправилно. Първо, редица договори с по-дълги срокове не изискват цялостно финансиране тази година. Второ, част от формираните задължения са заради неразплащане през втората половина на 2009 г. И трето, отказът да се планират средства за предишни задължения е проблем главно на намаляващите приходи тази година. Ако тенденцията се задълбочи, очаквам да се изсипят упреци към нас, че сме си позволили да увеличаваме заплати, пенсии, социални плащания, които затрудняват новото правителство. 

- Доклад установи, че с 39 постановления е променян бюджета и са похарчени 1,2 млрд. лв. Така ли е? 
- Този доклад е тъжен, защото издава сериозна некомпетентност. Ето ви цифрите. За 2008 г. бюджетът е събрал 27 317 млн. лв. и е разходвал 25 316 млн. лв. при одобрени по закона за бюджета 25 371 млн. лв. Това е 38% от БВП и е един от най- ниските показатели за разходи в годините на прехода. Разликата от 2 млрд. лв. е спестена като бюджетен излишък. С такива резултати всеки финансов министър на която и да е страна, не добиваща петрол, би се гордял. Бюджетното салдо за първата половина на 2009 г. е най-доброто сред 27-те страни на ЕС. Независимо дали базата е краят на юни или спорният юли. Сегашните власти, оплакващи се от големи разходи на старото правителство, планираха с бюджет 2010 г. да разходват над 42% от БВП. А с управлението на първия си бюджет се провалиха Свидетелство - течащи всенародни семинари и конференции как да стабилизират фискалната позиция.

- Как обаче се стопи фискалният резерв за кратко време, по ваше време? 
- Не се е стопявал, а само е нараствал - от 4,5 млрд. лв. през 2005 г. на 8,2 млрд. лв. в средата на 2009 г. Вярно е, че октомври 2008 г. бе по-висок, но без да са разплатени планирани разходи. Аналитиците на новия кабинет очевидно не са наясно с това, че всеки декември разходите са двойни в сравнение със средните за останалите месеци. Сходни цифри щяхме да видим и за 2009 г., ако бяха разплатени инвестиционни разходи, извършени не в този месец, а за цялата година.С тази разлика, че в 2008 г. аз разплатих всичко и не направих просрочия, които да влияят прокризисно още тогава. Сега властите харчат наследения от нас резерв - успяха да разходват близо 2 млрд. лв. Добре е да се фокусират върху този факт и да търсят противодействие, а не да интерпретират политически нашите антикризисни мерки.

- Новият кабинет вече прие свои мерки... 
- Ще отбележа само, че преобладаващата част от тях не са антикризисни, а спасяващи бюджета. И с прокризисно влияние върху икономиката. 
- Категоричен сте - държавата да се издължи на бизнеса. Но откъде пари? 
- Миналата година министерството на финансите отчете касов дефицит 0,7% от БВП, а рапортува в Брюксел дефицит на начислена основа 1,9%. Реално е второто число. Тогава защо се задържаха плащания? Аз не откривам нито една причина.

- Но януари 2010 г. са събрани по-малко приходи в сравнение с миналия януари, а харчовете са повече... 
- Попитайте съставителите на политико-пропагандния доклад - те претендират, че разбират от подобни въпроси или поне се упражняват по темата в него. До нищо добро няма да ни доведе. Парадоксално е, че новите власти допуснаха при падащи приходи за тази година в сравнение с предишната да разходват много повече пак в сравнение с предходния период. Същите хора, които критикуват за големи разходи в миналото... Това не го разбирам.

- Кой сега да плати сметката - пенсионери,богати, бизнес, чиновници? 
-
Всеки плаща съобразно портфейла си. Не убивайте обаче бизнеса, защото тогава кризата ще удари особено жестоко бедните и хората на фиксирани доходи.

- Може би да завещаем фактурата на внуците? В този смисъл - емитиране на дълг или заем от МВФ? 
- Да спрем да търсим черна котка в тъмна стая, защото котката я няма там, бе казал Конфуций. Заемите не решават сегашния проблем с разрастващия се бюджетен дефицит. Ако той не бъде овладян - свършено е със стабилността от последните 12 години.

- Има огромна съпротива срещу рязането на разходи. Как да се преодолее? 
- С решимост, ако властите са убедени, че е правилното решение. Не съм сигурен, че мислят така.

- Вие говорите за разбалансиране на приходните агенции. Как ги връщаме "обратно на релсите"? 
- Наскоро служителка от тези агенции ми каза: "Навън вият вълци, а те бият своите кучета пазачи." Връщането на релсите ще е много трудно, ако въобще стане скоро.

- Фиксирането в нулев дефицит е грешка- спира инвестиции, но оставя непродуктивни разходи. Каква е алтернативата? 
- Такива са действията на властите досега - спряха публичните инвестиции, но запазиха, дори увеличиха заплати и текуща издръжка. Но така спират заплатите и в реалния сектор, забавят го и подкопават приходите в бюджета.

- Май ще се разминем с чакалнята за еврозоната Крие ли опасности това, в т.ч. и от срутен борд? 
- Между чакалнята и сриването на валутния борд няма пряка връзка. Евентуално отлагане на влизането в чакалнята не крие рискове. Най-голямата опасност за нас идва от самите нас и от нашата неспособност да си поставяме реалистични цели.

- В каква криза сме- икономическа, финансова? 
- Прескочихме финансовата криза и само кряскащите политико-икономисти продължават да припомнят как старото правителство говорило, че няма опасност за финансовата ни система. Който не е съгласен с този факт, да посочи колко банки в България фалираха и колко публични фондове похарчихме за стабилитета на финансовата система. Негативните ефекти върху реалния сектор обаче са факт. От втората половина на миналата година те се мултиплицираха и вече наред с външните има и чисто локални предпоставки за задълбочаване на кризата. Осем месеца правителството игра прокризисно - това не е малко време. Страхувам се, че днес ситуацията е доста по- неприятна от средата на 2009 г. и въпросът вече не е как да смекчим ефектите от кризата, какъвто бе тогава, а как да не фалираме бюджета.

- Какво е дяловото участие на кризата в икономиката и в събираемостта? 
- Не бих се ангажирал с факторен анализ, но е очевиден срива в събираемоста. Аз още миналата есен казах, че с пропаганда приходи не се събират. Спомнете си приказките за кабела между НАП и митници. Това как той ще осигури 700 млн. лв. допълнителни приходи , бе много смешно, но и доста тъжно разяснение с предизвестен край, който днес наблюдаваме