Управляващите отказаха дебат по антикризисния си план

Кога е новият краен срок за излизане от кризата, се чудят от левицата

Кога е новият краен срок за излизане от кризата, се чудят от левицата.

 

Днес мимоходом Симеон Дянков представи нещо, което нарече антикризисен план на правителството. Отново всичките ни опити да дискутираме по този план бяха отхвърлени. Това коментира секретарят на ИБ на БСП и депутат от ПГКБ Корнелия Нинова, след като левицата настояваше безрезултатно за дискусия по антикризисните мерки цели три седмици. Трябва да стане ясно на хората, че правителството и подкрепящите ги партии не желаят да се изправят пред тях и да дискутират мерките за преодоляване на кризата, коментира тя. По думите й това е така, защото управляващите не искат да си признаят, че пропуснаха осем месеца, които се оказват фатални за българската икономика и за стандарта на живот на българските граждани. Според Нинова причина за отказ от дебат е и фактът, че планът на управляващите е закъснял и няма да постигне ефекта, който се цели с него.

Преди 4-5 месеца министър Дянков заяви, че кризата ще приключи на 1-ви април, днес обаче сме свидетели на представяне на мерки за излизане от кризата, коментира депутатът от ПГКБ Драгомир Стойнев. Нека да напомня, че това е вторият антикризисен план след пълния провал на плана, който беше изготвен на първи октомври. По думите му икономическият потенциал е на управляващите е много малък и се е наложило да се обърнат за помощ към синдикатите и работодателите. Депутатът акцентира, че вместо да се дискутира плана за кризата отново се говори за „лошото наследство" от предишното правителство. Той напомни, че предишният кабинет удвои фискалния резерв, повиши валутния резерв с 10 млрд. и остави най-ниския държавен дълг в новата история на България. Какво повече искат от това сегашните управляващи? - попита Стойнев.

Относно плана срещу кризата на правителството Стойнев зададе въпрос към управляващите - какво точно се стимулира с него и кога е новият краен срок за излизане от кризата? Според социалистите програмата няма цели, приоритети и най-вече политика.  Депутатът заяви, че още в началото на списъка, представен днес от Дянков има две мерки, които не могат да влязат в приходната част на бюджета. Става въпрос за ускорена продажба на вредни емисии и приходите от приватизация. Тези приходи ще се запишат под черта и ще напълнят фискалния резерв, каза Стойнев. Може би целта е да се запълни тази дупка от 2 млрд.лв., която вече е изхарчена от сегашното правителство. Народният представител обясни, че тези мерки ще се запишат в разходната част и дефакто ще увеличат дефицита, тъй като приходната няма да се промени.

Държавните служители ще понесат тежестта на кризата, коментира още депутатът. По думите му излиза, че те са виновници за тази криза. Стойнев напомни, че чиновниците нямат право да си набавят допълнителни доходи по закон, а именно техните заплати ще бъдат орязани. От антикризисния план става ясно, че обещанията на ПП ГЕРБ за добавките на вдовишките пенсии и пенсиите за старост няма да бъдат изпълнени, заяви той.

Отсега е време да се мисли за трети кръг антикризисни мерки, обяви депутатът от ПГКБ Пламен Орешарски. Според него предоставените мерки не са достатъчни, за да се запълни дори дефицита  от 1,4 млрд. за първите два месеца на тази година. Около 400-500 млн. лв. ще влязат в приходната част на бюджета от плана на правителството - не повече, прогнозира той. Мерките в никакъв случай не решават генералния въпрос - за дефицита, който заплашва да се разшири значително и тогава вероятно ще бъдем свидетели на нови разговори и на други антикризисни мерки, които ще са по-интересни, заяви депутатът. Орешарски беше категоричен, че в списъка на управляващите няма мерки, които да заслужават сериозни коментари.