В следващия парламент ще има комисия за работата на това правителство и това мнозинство

Мар 25, 2010 Новини БСП в медиите 0 1347

  Лидерът на БСП Сергей Станишев е в Брюксел за среща на лидерите на Партията на европейските социалисти

 

Лидерът на БСП Сергей Станишев е в Брюксел за среща на лидерите на Партията на европейските социалисти. В интервю за Агенция "Фокус" Сергей Станишев отговори на въпроси за това - кои бяха основните теми на разговорите в Брюксел, каква подкрепа трябва да окаже ЕС на Гърция, докладът на комисията „Анти Станишев", както и обвиненията за скрит дефицит в бюджета на сегашното правителство.

Фокус: Г-н Станишев, кои бяха основните теми, обсъдени на срещата ви с Оли Рен в Брюксел?
Сергей Станишев: Говорихме по няколко теми с комисаря по паричните въпроси и икономическата политика на Европейския съюз Оли Рен. Обсъдихме най-острите въпроси, свързани със ситуацията около Гърция. Много е важно ЕС и страните от Еврозоната бързо да решат въпроса с подкрепата за Гърция, по няколко причини. Първо, това не е частен случай, а опира до цялата Еврозона. Защото това, което се случва на Гърция, спекулативните атаки към нея, със спекулативен капитал, може да се случи на всяка страна в Еврозоната и извън Еврозоната. А Еврозоната е едно от големите постижения - икономически и политически - на ЕС в дългосрочен план. Имаше много скептици и врагове и сега въпросът опира до бъдещето на Еврозоната. Призовах не само Оли Рен, но и всички министър-председатели от Социалистическото семейство на ПЕС на днешния Съвет ясно да подкрепят решителни действия от страна на ЕС в подкрепа на Гърция.
Второ - гръцкото правителство осъществява много сериозна програма на реформи, в т. ч. непопулярни действия, за да приведе финансите в страната в ред. Това заслужава сериозна подкрепа. В България новото правителство изговори много лъжи и неверни неща за лошото финансово наследство, но сравнете ситуацията. До средата на миналата година бяхме оставили 8,2 милиарда лева фискален резерв. За последните осем месеца резервът е паднал на 6,3 милиарда лева, което вече е вина на новото правителство. В Гърция ситуацията е съвсем различна. Бюджетният дефицит, който получи Папандреу, е 13 % от Брутния вътрешен продукт. България приключи 2009 г. с 0,7 % дефицит - най-нисък в целия ЕС. Трето - публичният, държавният дълг в Гърция е 120 % от БВП, а в България го оставихме на 14 %. В това число - предсрочно изкупихме задължения за 2 милиарда лева. Затова пред г-н Рен и днес на срещата на министър-председателите и лидери на партиите от ПЕС ясно изразих тази позиция в подкрепа на Гърция.
Фокус: Лидерите на ПЕС ще настояват за създаване на Европейски механизъм за солидарност - какво представлява той?
Сергей Станишев: Партията на Европейските социалисти излиза с няколко силни и дългосрочни инициативи - първо, за европейския механизъм за финансова стабилност, който трябва да задейства достатъчно бързо и да няма нужда от промяна на Лисабонския договор. Като по-следващ състав на този механизъм е идеята за Европейски валутен фонд, която е малко по-дългосрочна. На второ място - идеята за данък върху финансовите транзакции, който ще даде сериозни постъпления за всички европейски страни, в т.ч. и от бюджетна гледна точка. Това е обща инициатива, която ще обсъжда днес ПЕС.
Що се отнася до ситуацията в България - информирах г-н Рен, че финансовата стабилност остава един от водещите приоритети. Трябва да се има предвид, че политиката на това правителство, която поставя фискалните цели над всичко; балансиран бюджет над всичко, реално създава един порочен кръг. Когато в името на тези цели се подтиска реалната икономика, не се плаща на фирми, това води до обезпаричване на реалната икономика, която няма кеш, до масови съкращения и безработица, която бързо нараства и в крайна сметка - до несъбираемост на приходи в бюджета. За първия месец на тази година приходите са намалели в сравнение с януари 2009 г. с повече от 30 %, а разходите са се увеличили с повече от 20 %. И се отваря една ножица, много сериозна, която дестабилизира и публичните финанси. За това са нужни спешни мерки и те трябва да бъдат насочени първо към подкрепа на реалната икономика. За да има живот в икономиката, да има доходи, да има работа за хората, социално слабите да бъдат защитени, да се попълва бюджетът на тази основа.
С г-н Рен имаме добри отношения още от времето, когато беше еврокомисар по разширяването и въпреки натиска, на който беше подложен, подкрепяше членството на България в ЕС. Информирах го също така, че и БСП подкрепя усилията на България за членство в ЕРМ - 2 и Еврозоната, но това трябва да стане по устойчив начин за икономиката. В крайна сметка - основната цел е работеща икономика. На тази основа могат устойчиво да се изпълняват критериите за членство в Еврозоната, а не - чисто краткосрочно, в името на статистиката - за да може да се влезе. В най-добрия случай от влизането в ЕРМ - 2, до членството в Еврозоната има две години - две години и половина, което е много сериозно изпитание. Ако няма реални усилия за развитие на икономиката, няма да се постигне добър резултат.
Фокус: Срещнали сте се с председателя на Европейската конфедерация на профсъюзите - какво казват те, например за безработицата в Европа?
Сергей Станишев: Позициите на БСП и на Европейската конфедерация на профсъюзите са много идентични. И те, и ние смятаме, че основното, за което трябва да се грижи и ЕС и националните правителства е - поддържане на реалната икономика и поддържане на заетостта. В десните правителства в ЕС сега надделява друг подход - поддържане на фискален баланс на всяка цена. Така наречената - стратегия за излизане, която се фокусира само върху бюджетните баланси, без да отдава значение за реалната икономика. Нужни са инвестиции - публични и европейски също така, за развитие на икономиката, за инфраструктура, образование и иновации. Изразих безпокойство, че политиката на българското правителство се отдалечава от тези реални нужни приоритети. Ако ЕС дискутира стратегията „Европа 2020", в нея е заложено икономическо развитие, много силно свързано с иновациите, научните изследвания. В последните четири години България беше постигнала един процент от брутния вътрешен продукт за иновации и научни изследвания, тази година има намаление. Тази политика ни отдалечава, изтласква ни в периферията на ЕС.
Говорихме за безработицата. В България в резултат на грешна политика в последните месеци, тя е скочила от 7, 2 на около 10,5 %. Само официалната безработица е 380 000 души, а държавата не прави нищо съществено в тази насока. Миналата година Националният план по заетостта беше около 190 милиона лева, тази година е сведен на 65 милиона лева при бързо нарастваща безработица. Това е сгрешена политика. Всеки ден пред бюрата по труда застават стотици души.
Фокус: Днес Народното събрание трябваше да разглежда т.нар. доклад на комисията „Анти Станишев". Има ли нещо, което ви притеснява в този доклад?
Сергей Станишев: Самото название на доклада „Анти Станишев" и на комисията „Анти Станишев", както е известна публично в обществото, говори само за себе си. Затова, че той е явно манипулативен доклад, с много погрешни интерпретации на редица действия на правителството в предишния мандат.
Искам да кажа на тези хора едно нещо: Този, който започва така, свършва така. В следващия парламент ще има комисия за работата на това правителство и това мнозинство. Защото те създават такава практика.
По същество: Ако погледнете първите 20 - 40 страници, където се отправят обвинения колко пари е изхарчило предишното правителство за различни нужди, ще ви кажа, че фактите, които са изнесени, са най-добрата защита на политиката, която се водеше. Казват: „Много пари са похарчени в края на 2008 година. 2008 година е годината, в която публичните разходи през бюджета са най-ниските за последните 10 - 15 години - по-малко от 38 % от Брутния вътрешен продукт. За тази година това правителство е заложило 42 % разходи през бюджета, това е факт. Т.е. - ние сме харчили като процент от БВП много по-малко, отколкото тях. Въпреки това - имаше бюджетен излишък от 3 %, който отиде във фискалния резерв. Имаше отделна нарочна програма на правителството за парите, които бяха събрани повече от този бюджетен излишък, която влезе в парламента разписана по направления - за какво се харчат тези средства. За здравеопазване, за модернизация и закупуване на нова апаратура, за образование, в т.ч. - висше образование и подобряване на инфраструктурата на българското висше образование. За социална защита, в т.ч. и за пенсии, включително - коледните пенсии. И за много други дейности, които смятам за полезни и необходими. А това правителство, което управлява сега, не може да изпълнява дори законово заложените свои задължения. Постоянно има проблеми в един или друг сектор, създавани от правителството. Разсрочени плащания - към джипита, към социалното подпомагане. Да не говорим колко сектори са орязани. Това говори много за целия този доклад, който е събран и претоплен от най-различни медийни публикации. По своето същество той няма особена стойност и това показва и интелектуалният капацитет на мнозинството в тази комисия и неговите автори.
Фокус: Вярно ли е, че сте оставили скрит дефицит на сегашните управляващи и защо сте сключили договори за 2,150 милиарда лева с фирми, които сегашното правителство трябва да плаща на бизнеса?
Сергей Станишев: Това обвинение е поредното отвличане на вниманието от неспособността на този кабинет да си реши проблемите. Вижте колко смешно звучи - в края на годината министър-председателят се хвалеше, в това число пред ЕС, в това число и пред медиите как България има най-ниския дефицит в ЕС. Така ли е - негови думи ли са това? Негови думи са. На осмия месец да научиш, че имало някакъв скрит дефицит, показва две неща: или че се заблуждава общественото мнение с манипулации и неистини, или че нищо не са разбирали осем месеца какво са правили. Искам да кажа много ясно, че бюджетът за миналата година се изпълняваше на основата на закона и в рамките на закона. Имаше проблеми с приходната част и през първата половина на годината, без съмнение. Но първо - не е представено за кои договори става дума. Хвърлена е една цифра в пространството. Аз съм сигурен, че там са залегнали и маса неща, за които са проведени конкурси, спечелени са, но не са стартирани изобщо и няма никакви задължения от държавата, защото не е имало средства. Задължения не могат да възникнат, докато не се изпълни някаква дейност, работа, по един или друг инфраструктурен проект.
Второ - там се цитират например Министерство на отбраната с 600 милиона лева. Не знам какво се визира. 600 милиона няма как да бъде, по никакъв начин, освен ако не се броят договори от 2004 - 2005 година за модернизация на въоръжените сили, където има поетапност на изпълнението и годишни вноски по доставка на нови хеликоптери, транспортни самолети на Българската армия и други неща. Но еднократна сума, за една година, това не може да бъде по никакъв начин. Поредните - извинявайте - „шменти - капели".
Вместо правителството да се занимава с това, с което е длъжно да се занимава - да осигури спокойствие на хората, предсказуемост в икономическата си политика, постоянно се създават обществени напрежения, хвърлят се бомби, за да се отвлече вниманието. Ту за лошото наследство на предишното правителство, ту за импийчмънт на президента, а по същество самото правителство не изпълнява основното си задължение и то - в условия на криза. Какво се случва? Всеки ден дават противоречиви сигнали. Хората и бизнесът полудяха. Един ден - ще премахват плоския данък и ще въвеждат прогресивно облагане. На другия ден - няма да го правят. Един ден - ще намаляват ДДС по идея на израелския премиер - Нетаняху, с половин процент на половин година, така че на годишна основа се намалява с един процент, сега заявяват, че ще увеличават ДДС с два пункта. Един ден ще увеличават здравните вноски, друг ден няма да ги увеличават. Всички вече пощуряха.
Фокус: Какво мислите за обявените антикризисни мерки, макар и неокончателни?
Сергей Станишев: Какво да мисля за нещо, което не е ясно дали ще стане или не. Всяко действие на това правителство е предпоследно. Мога да кажа, че като цяло мерките са ориентирани само към бюджета. Те са ориентирани само към фиска - как да се запълни дупката, създадена от новото правителство, как да се запуши, за сметка на хората и бизнеса, неспособността им да съберат приходи. И от друга страна - как да се орежат разходите? Като правило - също за сметка на хората. Това е философията.
Няма достатъчно реални мерки за подкрепа на реалната, живата икономика, за създаване на работни места, генериране но доходи, събиране на данъци. Това е много повърхностен подход за решаване на проблемите.
Идеите за ДДС са абсолютно непоследователни, не отговарят на предишни идеи на правителството. Повишаването на ДДС ще донесе известни приходи в бюджета, за сметка обаче на хората и на бизнеса. Това е данък върху всички граждани на страната. Изземване на доход от хората. За всяка стока, която купуваме - хляб, мляко или нещо по-съществено, всеки един от нас ще плаща с два процента повече. Т.е. ще се вземат доходи от гражданите, българите реално ще обедняват и покупателната им способност ще спадне. Но ще се запуши дупката в бюджета, донякъде поне.
Второ - което е много тревожно за мен - са намеренията за спешна приватизация на държавни активи под прикритието на това, че имаме криза и трябва да събираме доходи. Като се започне от НДК, като се мине през това, което е записано в действащата програма на правителството, която е антикризисна: приватизация на 15 % от енергийните мощности чрез борсата. Нали разбирате какво означава в условията на паднали пазари на борсата да се продават тези изключително важни държавни активи, съградени от поколения българи. Това е разпродажба на безценица. Повторение на Костовата приватизация по същество. Това е най-важната икономическа мярка, която е залегнала, и тя е против интереса на българските граждани, според мен.
Данък лукс е нещо, което би трябвало да се поощри, защото в условията на криза богатите хора трябва да споделят тежестта от нея. Но доста късно идва тази идея от правителството, а и всяко тяхно действие е предпоследно. Искам да видя какво правителството действително е одобрило. БСП настоява повече от седмица - правителството да дойде в парламента и да се отчете какво е изпълнило от програмата, която приеха през октомври и трябваше до 27 април да изведе България от кризата. Какви са икономическите, финансови и социални резултати от тази програма. Те са негативни. Тя е провал. Това трябва ясно да се каже и да се признае, щом правят нова програма. Второ - от новата програма да представят какви резултати очакват. Как държавата ще помогне на икономиката да се задвижи, какви ангажименти поема? Второ - по какъв начин ще защитят работните места и доходите на българите. Това са основни въпроси, на които трябва да отговори правителството, за да очаква каквато и да било подкрепа. Всички опити за пореден път да се прехвърля отговорност на предишното правителство нямат нищо общо с реалната ситуация. Имат погрешна диагноза на състоянието и тенденциите в България, подчиняват цялата си политика само на фискални цели за влизането - евентуално - в ЕРМ - 2, за сметка на гражданите и реалната икономика. И създават порочен кръг, който задълбава спиралата на бедността и икономическия спад надолу.