Компасът за Гърция е в ръцете на кабинета

Мар 16, 2010 Новини БСП в медиите 0 1361

в

в.Труд

С Пламен ОРЕШАРСКИ, депутат от "Коалиция за България" и бивш финансов министър, разговаря Красина Кръстева
- Застрашава ли ни гръцки сценарий, г-н Орешарски, както предупреждават ваши колеги?
- Вярно е, че вървим в тази посока, но сме още далече, и аз разчитам, че правителството ще намери друг път.
На езика на публичните финанси има далеч по-добри дестинации от Гърция и компасът за тази посока е в ръцете на кабинета.
- Ако сега бяхте финансов министър, какво бихте направили, за да спрете катурването в пропастта?
- Не съм такъв от 8 месеца и едва ли някой се интересува от моите лични разсъждения. Но въпреки това ще отговоря по принцип: един финансов министър трябва да кара колата далеч от пропастта. Ако по невнимание или по други причини я закара там, работата става дебела.
- Трябва ли да има актуализация на бюджета? Ако трябва, кога?
- Първото тримесечие е твърде рано за актуализации. Ще припомня, че дори през паметната 1996 г. в този период никой не говореше за актуализация, въпреки че впоследствие направихме няколко. Заслужава да се отбележи, че в бюджета има текстове, които позволяват на Министерството на финансите да управлява бюджета без нови парламентарни санкции.
- Непостижима мечта ли е вече според вас влизането на България в т. нар. чакалня на еврозоната?
- Недостижима мечта е силен израз. Ще припомня, че през 2007 г. бяхме на крачка, тогава само Европейската централна банка бе против. До скоро няколко влиятелни колеги от Европейската комисия и страните членки оставаха на мнение, че не сме били третирани коректно. Но това вече е история.
За съжаление състоянието на публичните финанси от началото на тази година ни отдалечава от ERM-II или от т. нар. чакалня. Ще подчертая обаче, че не съм склонен да драматизирам нито евентуално забавяне, нито да изпадам в еуфория от скорошно членство. Малко се смущавам от мотива за бързането - да се харчат фискалните резерви. Ако това е истинският мотив, по-добре да си мълчим, защото нашите партньори не го споделят. Впрочем, аз също.
Фискална дисциплина е необходима не само до членството в еврозоната, а най-вече след това, пример - Гърция.
- Повече от 6 месеца вие твърдите, че сте оставили финансите в цветущо състояние и без дефицит. Ако това е така, защо толкова бързо стигнахме "края на пропастта"?
- Ето още един повод да говорим с цифри, без литературни етюди от рода на "цветущо състояние" или "лошо наследство". За първите 6 месеца на 2009 г. бюджетният резултат бе излишък от 180 млн. лв. Дори и да прибавите дефицита за месеца на смяната на правителството - юли, отново ще стигнете до най-добрия бюджетен резултат сред 27-те страни на ЕС по това време.
Фискалният резерв бе 8,2 млрд. лв., най-високият в нашата история, след като в средата на 2005 г. бе около 4,5 млрд. лв. Държавният дълг слезе под 15% от БВП, отново най-добрият резултат от средата на 80-те години на миналия век и между най-добрите три показателя за страните от ЕС.
Какво не ви харесва в тези показатели? Давате ли си сметка, че те ще останат добър и трудно достижим пример за години напред?
- Трябва ли ни заем от МВФ или друг тип заем?
- Сега правителството харчи от фискалния резерв, който завари. Ако го изхарчи и не подобри събираемостта на приходите, очевидно трябва да търси друг източник. Би следвало обаче да положи усилия да не го харчи толкова бързо. Още по-добре е да съхрани част от него, иначе какво ще остави на следващото правителство. И още нещо, разберете, че със споразумение с МВФ в чакалнята на еврозоната не се влиза. Някои колеги продължават да споделят тези две противоположни цели - хем МВФ, хем ERM-II. Това е като да тичаш към финала в обратната посока.
- Фондът обикновено поставя стандартни условия, които звучат ужасно за ушите на политика: замразете заплатите, увеличете данъците, вдигнете годините за пенсиониране. Естония мина по този ред и стабилизира финансите си. Ние как би трябвало да постъпим?
- Разбира се, като Естония. Да направим реформите си, без да ни надзирава фондът, защото иначе пак ще ги направим, под диктовката на фонда. Пък и мерките не са толкова страшни, ако се правят разумно. Ето един пример: замразяването на заплатите не изглежда въобще страшно, ако осъзнаем, че алтернативата е намаляването на заплатите.
- Какво бихте избрали: повишаване на здравната вноска с 2 % или и държавните служители да си я плащат?
- Нито едно от двете. Нямаше да намалявам осигурителната вноска с 2% от 1 януари, за да се колебая сега, само 2 месеца по-късно, между тези две мерки.
- Съжалявате ли, че в края на 2008 г. държавата похарчи над 3 млрд. лева?
- Тя харчи по толкова, и дори повече, от края на 90-те години, ако обърнете тази цифра и я представите като процент от общите държавни разходи или от БВП. С тази разлика, че 2008 г. държавата спести други 2 млрд. лв. - бюджетния излишък от 3% спрямо БВП. Такъв излишък от 3% и над 3% имаме неизменно от 2005 г. до 2008 г. - рекорд в цялата ни 130-годишна модерна история.
Другото означаваше още в 2008 г. да приключим с просрочия. Защо, когато имахме достатъчно приходи? Как се правят бюджетни излишъци над 3-3,5%, без страната да добива петрол? Кой от критиците у нас го е правил? Дори МВФ не си помисля да препоръча по-висок бюджетен излишък от 3% на която и да е страна!
- Колко е санитарният минимум за фискален резерв? Какво се случва, ако паднем под него? Застрашен ли е валутният борд?
- Няма еднозначен отговор. Санитарният минимум на която и да е количествена величина във финансовата система зависи от доверието на клиентите, в случая от доверието на гражданите, във водената финансова и фискална политика.
Правителството оцени санитарния минимум на фискалния резерв за настоящата година на 6,3 млрд. лв. и записа тази цифра в закона за бюджета. Значи е толкова, след като цифрата вече е публично оповестена. Ако паднем под него? В технологичен план нищо не се случва, но в психологически, не зная, опасно е за доверието в системата.
- Заложен ли е резервът на здравната каса пред МВФ?
- Не ми е известен инструмент на МВФ, който да изисква кеш обезпечение, поради което мисля, че тезата е от сферата на конспирациите. Но все пак на въпроса трябва да отговорят властите.
- Прави впечатление, че не критикувате финансовия министър Симеон Дянков. Защо?
- Не харесвам политиката му, не него самия. Имам сериозни възражения върху цялостната му политика и излишната публичност, която не е характерна за хората, заети с финанси, и която вреди в света на парите.
- Уплашен ли е според вас президентът Георги Първанов или той заплашваше в петък?
- Не съм забелязал на високите позиции в държавата да има страхливи хора нито в миналото, нито сега. Президентът не прави изключение.
- Неведнъж сте казвали, че не сте политик, но сте в политиката. Как гледате на искането за отстраняване на президента Георги Първанов?
- Аз не разбирам мотивите за отстраняването, то е все едно старите министри да се сърдят, че бяха публикувани стенограми от заседанията на Министерския съвет, без те да са дали съгласие. Разбира се, че ако ми бе известно, че тези стенограми ще бъдат публикувани, щях да се старая повече в изказа на аргументи, с които се опитвам да отклонявам искания за пари. Но и така нещата са ясни. Къде е проблемът?
- Ако се стигне до служебно правителство и Ангел Марин ви покани, бихте ли го оглавили?
- Учили са ме, че на хипотеза не се отговаря, а вие вграждате две хипотези в един въпрос. При това въпросът ви пунктира скорошен грузински телевизионен сценарий - зрелищен, но неверен
- Бихте ли се кандидатирал за президент?
- Веднъж вече ме кандидатираха за кмет на София (на местните избори през 2003 г. Орешарски е кандидат на СДС, но в средата на кампанията тогавашната лидерка на сините Надежда Михайлова оттегля кандидатурата му - б. р.)и това ми стига за цял живот. Кой знае какво може да ми се случи, ако пак повторя грешката си.