С. Станишев: През 2010 г. е важно да се преодолее кризата

Дек 19, 2009 Новини БСП в медиите 0 1509

  Интервю на Кирил Вълчев с председателя на БСП Сергей Станишев за  Дарик радио Лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев, който бе избран за политик на годината през 2006 - годината, в която България постигна членството от 1 януари 2007 в ЕС: Впрочем вие тук ще говорите и в качеството на министър-председател, половината от 2009 година

 

Интервю на Кирил Вълчев с председателя на БСП Сергей Станишев за  Дарик радио

Лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев, който бе избран за политик на годината през 2006 - годината, в която България постигна членството от 1 януари 2007 в ЕС:

Впрочем вие тук ще говорите и в качеството на министър-председател, половината от 2009 година. Вие кое виждате като събитие на годината?

Има две важни събития на годината, които определят, така, бих казал, и битието на всеки българин през тази година. Едното е икономическата криза, която започна през септември 2008 и засегна, разбира се, и България достатъчно тежко, и второто са парламентарните избори, когато се формира ново управляващо мнозинство, нова по същество коалиция и ново правителство.

Добре, икономическата криза. Вие и досега получавате упреци, които течаха през цялата година, че не сте реагирал така, както трябва.

Аз съм абсолютно несъгласен точно с това твърдение, защото ще ви дам един пример. Да не бягаме далеч, да се сравним с южната ни съседка Гърция. Там също се смени властта, само че на власт дойдоха социалистите и какво беше наследството на Нова демокрация, Неа демократия - 12 процента бюджетен дефицит. Както знаете, до средата на годината бюджетът успявахме да го балансираме с излишък. Дори в края на годината, сега, след решението на парламента, дефицитът в България ще бъде 0.7 процента, което е един от най-ниските в целия ЕС. В петицата сме на ЕС от гледна точка на бюджетния дефицит, но не това е само проблемът.

. . . за заслугата, обаче понеже слушат слушателите ни, може би вие не сте успял, Симеон Дянков по-рано каза, че той бил 3 милиарда и половина и те са го свели до половин. Така че влизате в задочен дебат с него.

Не, аз съм готов и на пряк дебат, с който и да било. Вижте какви са данните. Естествено, че кризата прави цялата икономическа политика, в т.ч. събираемостта на приходите, трудно предсказуема. Затова още в бюджета, когато се приемаше ноември миналата година, кризата вече се случваше, се заложиха буфери - 10 процента ограничения на разходите, които бяха заложени в бюджета. И второ, вижте какви са приходите. До средата на годината са събрани 13 милиарда лева. Спомняте си, точно г-н Дянков колко много говори за това, че спират сега контрабандата и оттам ще дойдат 2 милиарда лева приходи. За прословутия кабел между НАП и митниците, който също трябваше да донесе 800 милиона допълнителни приходи. Фактът е следният - за втората половина на годината събираемостта е по-ниска от средногодишната. И са събрани за втората половина от годината 11.5 милиарда лева, т.е. по-малко, отколкото за първата половина на годината. Но кризата не се измерва само от гледна точка на бюджетни дефицити. Пак ви казвам, по сравнение с другите страни от ЕС, България бюджетно, фискално стои много стабилно, много добре. И аз не отричам тук заслугата и на новото правителство, но това не решава проблема с кризата. Защото кризата засяга реалната икономика. Тя засяга работните места на хората, засяга техните доходи и несигурността сега е много по-голяма, отколкото беше, бих казал, преди половин година. Защото имаше очакване, обществено, че ето, минават изборите, кризата отминава. Напротив, докато другите страни започват да се измъкват от кризата, средната прогноза на Европейската комисия за ЕС е растеж от 0.7 процента за 2010. България, независимо от обещанията, че кризата ще приключи на 1 април 2010 година, прогнозата на правителството е за 2 процента отрицателен растеж, свиване на икономиката. И на този фон аз, честно казано, не виждам реален антикризисен план. Защото какви са задачите в тая ситуация? Когато икономиката е свита, държавата трябва да се намеси чрез свои инвестиционни проекти за съживяване на икономиката, а се прави точно обратното - спират се проекти, спират се плащания...

Да, но управляващите казват няма пари, това е тяхната логика. Те казват откъде да се вземат тези пари за тая инвестиция?

Чакайте, моята теза е, че дори малко по-голям дефицит не би бил фатален за България в тази нова икономическа ситуация, за разлика от 2008, за разлика от 2007. Защото ги няма онези макроикономически рискове, които изискваха бюджетен излишък. Освен това оставихме все пак едно много сериозно наследство - 8 милиарда лева фискален резерв на държавата. В началото на предишния мандат беше 4.5. И правителството разполага с повече инструменти. Значи едната задача е държавата чрез своята политика, в т.ч. инвестиционните проекти за 2010, да помогне на реалния сектор. Това правихме чрез нашия антикризисен план, който функционираше до средата на годината горе-долу. Второ, да се помогне на социално най-беззащитните, на хората, които губят
своята работа. На хората, които са социално слаби, а в бюджета се прави точно обратното за следващата година. Давам ви едно сравнение. Тази година националният план за заетост беше в обем 190 милиона лева, за временна заетост, за програми за преквалификация, за плащане на хора, които губят своята работа. За следващата година знаете ли колко е - 65 милиона лева. Три пъти по-малко, отколкото за тази, при прогноза на самото правителство, че безработицата ще расте. А синдикатите казват, че тя ще достигне 15 процента. Значи в тази ситуация държавата трябва да се намеси, и то по време на криза. Ролята на държавата, на нейната икономическа политика, на нейната социална политика е много по-важна, бих казал дори, отколкото в едно нормално и възходящо икономическо развитие, каквото беше.

Т.е. тезата на левицата е, че кризата трябва да бъде преборвана с по-големи инвестиции и по-големи социални разходи, дори за сметка на по-големи бюджетни дефицити?

Бих казал - да, и това се прави в цяла Европа. То затова от 27 държави на ЕС, 22 имат дефицити, бюджетни, над 3 процента от БВП. Много по-големи, отколкото в България, защото в такава ситуация се опитват да помогнат. Но ще ви кажа нещо друго. То самият бюджет е разчетен фалшиво и това го призна самото правителство. Спомняте си, при второ четене на бюджета ние водихме упорити дебати, фактически левицата предложи алтернативен бюджет, с 1 милиард 260 милиона лева допълнителни приходи, първо. И казахме откъде ще дойдат. Един от основните източници за близо 800 милиона лева за бюджета, това е невярната прогноза за икономиката тази година и следващата година. Една седмица след като всички тези наши предложения за приходи, а съответно и за разходи, 360 милиона лева повече за здравеопазване, близо 200 за общините, където се решават реалните проблеми на хората, значително повече средства да социална защита, правителството и мнозинството естествено отхвърлиха нашите идеи, една седмица след това самото Министерство на финансите си промени прогнозата. И аз се питам какво приехме? Бюджет, който се основава на погрешна прогноза и разчет за тази година и за следващата година.

В началото на следващата година изтичат 6 месеца от работата на новото правителство. Ако вярно съм разбрал, по телевизия PRO.BG вие вече обявявате първия евентуален вот на недоверие и той ще е за социалната политика или?

Не, аз не мога да обява вот на недоверие самостоятелно. Важното е обаче да се прецени какво се е случило, какво е направило правителството и управляващата коалиция за тези вече близо 6 месеца, какво не е направило. Защото на приказки, на говорене за предишното управление, от които на всички според мен вече им писна, за обещания, правителството е силно. На реални действия, икономически и социални, е много слабо, реално погледнато. Аз днес прочетох едно интервю на политолог от десницата, който казва, че сега България е в по-лошо. . . по-бедна икономически и повече в безпътица, отколкото преди 5 месеца. Това не е твърдение на човек от левицата, но това е обективна реалност. И все повече хора си задават въпроса - добре, получи се голямо доверие за партията ГЕРБ, високи очаквания, но те трябва да покажат какво реално вършат. А реалните дела се разминават много с очакванията.

Вие като лидер на БСП смятате ли, че БСП максимално скоро трябва да проведе парламентарна процедура по вот на недоверие, да търси подкрепа?

Това не е най-важното, според мен. Най-важното е БСП и "Коалиция за България" да бъде ефективна, силна и алтернативна опозиция, т.е. когато виждаме, че нещо е погрешно, да алармираме обществото, да сочим слабостите, грешките на управляващите. Това е работата, задължението бих казал на опозицията, и така направихме с алтернативния по същество бюджет, който предложихме за второ четене. Ако забелязвате, много странно е в парламента. . . Парламентът започна с много високо доверие и за няколко месеца загуби три пъти в доверието си, като процент на одобрение. На какво се дължи това според вас? Първо, че парламентът се превърна просто в една машина на гласуване на решения, които се вземат другаде. За сравнение предишният парламент имаше много законопроекти, които бяха на правителството, но се отхвърляха от парламента, а ние сме все пак парламентарна република, това е едно. Второ, дебатите между кого се водят - между левица и традиционната десница, реално погледнато. Вижте пак дебатите за бюджета - 17 часа, от които депутатите от "Коалиция за България" говориха повече от шест часа, а от партия ГЕРБ - 58 минути. Те дори не защитиха собствения си бюджет и това е много показателно, затова днес не са най-важни вотовете, нали, кога и по какъв повод ще се внесе евентуално вот на доверие. Важното е ежедневно БСП и "Коалиция за България" да си казват своята дума. Това очакват нашите избиратели. . .

ДПС дали ще ви подкрепи на такъв вот след всичко, което се изписа като коментари тук след последния висш форум на вашия коалиционен партньор в правителството, чийто премиер бяхте?

Това е въпрос на разговори. Първо, аз ви казвам, няма смисъл да водим хипотетичен разговор за един вот, който не е засега на дневния ред. Второ, с "Движението за права и свободи" ние ще си партнираме като опозиция с опозиция по различни въпроси. Това е съвсем естествено и закономерно, но аз искам да обърна внимание върху нещо друго, което предизвика немалко вече коментари. Значи, тази безумна идея за референдум на тема новините на турски език. Абсолютно ненавременна, да не говорим за това, че да хвърлиш 20 млн. приблизително, лева, от бюджета, когато не достигат пари за пенсионери за коледни надбавки и се плащат за първи път толкова ниски суми от години и то за част от пенсионерите...

Само ще ви прекъсна, да припомня пък вашите аргументи да се правят два избора - отделно за Европейски парламент и за национален парламент - бяха пък, че демокрацията е скъпо нещо, г-н Станишев, и че България трябва да си позволява да дава пари за демокрация.

Да, да, но тук става дума за същински избор. Извинявайте, за национален парламент, за Европейски парламент, където все повече се решават нещата, засягащи България, а тук става дума за едни новини, които текат, ако не се лъжа, пет минути и се гледат от 0.9 процента от зрителската аудитория и ми е интересно между другото каква ще е позицията на "Синята коалиция", която ги въведе по същество и знаете ли защо ги въведе? Защото България се присъедини и ратифицира Рамковата конвенция за малцинствата на Съвета на Европа и ми е много интересно как г-н Борисов и нашият кандидат за комисар г-жа Румяна Желева биха обяснили в европейските институции, в т.ч. в ЕНП, тази своя инициатива съвместно с "Атака", когато се предлага по същество мнозинството да реши неща, засягащи малцинството, етническата група на българските турци. Това е сериозен политически проблем, който според мен си го създадоха от ГЕРБ. Тепърва ще трябва да се обясняват за това, да не говорим, пак ви казах, обществено. . . множество по-важни теми, свързани с пряката демокрация и с референдум, а това се прави с една-единствена цел - да се подкрепи "Атака" и нейният лидер, които са, както всички знаем и виждаме, най-верният коалиционен партньор на управляващите.

Според стоте медии, които питаме кои са петте събития на годината, едно от тях са делата, разследванията, ревизиите на бивши министри, включително и вие като премиер-министър, има и срещу вас такова разследване. Факт е, че това не беше припознато масово от публиката като събитие, икономическата криза и изборите.

Два процента, доколкото знам, нали?

Да. И изборите бяха...

Два процента, нали?

Както вие ги подредихте, това е истината, но въпросът към вас е дали вие се чувствате достатъчно свободен като лидер на опозицията да казвате всичко, което мислите, в положение на едно висящо наказателно производство, което поне и за мен малко необяснимо се бави. Главният прокурор го обясняваше, че е имало експертизи. Може би в едно демократично общество не е добре за самото общество основният лидер на опозицията му да бъде във вашето положение.

Не, нека да изясним. Първо, няма наказателно производство.

Да, има разследване с оглед бъдещо производство.

Ами и аз съм заинтересован нещата да се изяснят максимално бързо, но по никакъв начин това не ограничава моята свобода на говорене, защото нищо не може да ми запуши устата. Напротив, аз виждам, че политиката на това правителство е, разбира се, да търси инструменти за натиск, политически, върху всеки, който се осмелява да се противопостави по едно или друго направление, дори така посмяха да направят по отношение на президента, с пак безумната идея за импийчмънт, и забележете кога се случи това. В момента, в който президентът отправи критика към правителството, на следващия ден двете партии, които са най-близки партньори на ГЕРБ и изпълняват ролята на авангард бих казал - "Атака" и ДСБ - заплашиха с процедура за импийчмънт, но аз смятам, че е задължение на лидера на опозицията да говори, при това да говори много, при това да говори аргументирано и все повече да предлагаме алтернативи за решения, които са важни, защото всеки ден в страната се случват десетки събития, общините изпадат във все по-тежко финансово положение и вместо това, вместо да им се помага, се ограничава тяхното финансиране. Вървят масови смени не на политически, на експертни нива, в някои ведомства, извинявайте, шофьори сменят, само защото са возили еди кой си от предишното управление, и изобщо се върви към едно управление, което е еднолично, което е много далеч от демократични принципи.

Вие стигнахте далеч. . .

Е, това е много по-важно дори бих казал за обществото, отколкото дали едно или друго правителство, всеки прави грешки, в икономика, в социална сфера, няма безгрешно правителство и този, който работи, не може да не греши.

Стигнахте далеч обаче в защита на своите хора, напуснахте парламентарни. . . ръководствата на парламентарните комисии например, т.е. избрахте друг модел в сравнение с поведението на ДПС например, където също имаше свалени имунитети.

Не, не, първо, нека разграничим нещата. Едно е да се поиска имунитетът на един или друг депутат и впрочем и г-жа Масларова, и аз доброволно се освободихме от имунитетите. Друго е, когато самият парламент нарушава правилника за работа на парламента и това е все едно да нарушиш закона за функционирането на парламента. Всички знаят, че няма никакви правни основания, никакви процедурни основания за освобождаването на г-жа Масларова. Това беше пълен произвол от мнозинството и няма как от ГЕРБ да ни определят кой ще бъде представителят на "Коалиция за България" в ръководството на една или друга комисия. Това е неприемливо за нас. Нашите депутати остават в комисиите, работят и отстояват своите позиции аргументирано, правим го и в пленарна зала, но да бъдем просто една брошка за управляващите, които да казват - ама, вижте, те опозицията имат петима или шестима заместник-председатели на комисии, които нищо не определят в гласуване, в резултати от дебати в комисиите, това е безсмислено.

Е, то така беше пък вие като бяхте на власт, нали, имахте също една брошка в лицето на опозицията?

Аз ще. . . Ами, опозицията беше. . .

Като заместник-председатели на комисии.

Не, имаше председатели на комисии. Никога не сме поставяли въпроса кой от опозицията ще бъде председател например на здравната комисия, на здравната комисия, и ако трябва да бъда честен, една от причините да не можем да направим по-цялостна реформа в здравеопазването е, че БСП като партия, "Коалиция за България" като група нямаше мнозинство и в парламента самостоятелно, и в тази комисия, която се ръководеше от г-н Борислав Китов, депутат от опозицията. Не ни е минавало през ума, че може БСП да каже няма да бъде Борислав Китов, ще бъде някой друг, но това е, така, един от многото белези на, така, начина на формиране на новото управление, защото. . .

Да поговорим още малко за БСП обаче, за партията, която ръководите. Овладяхте ли я през 2009 г. Склонен ли сте в края на годината, когато правите равносметката, да кажете кой работеше срещу партията, заради интереса си да не бъдете вие лидер на тази партия? Или ще продължите да бъдете дипломатичен?

2009 г. беше тежка за БСП, разбира се, първо, защото загубихме изборите. Това за всяка партия е катаклизъм, голямо сътресение и повод да се преосмисли и политика, и да се търсят нови лица, и да се реорганизира, особено след като е била на власт, и пребиваването в опозиция винаги е повод и възможност за една партия да промени това, което не се харесва на хората, в себе си. И това беше смисълът на дискусията на заседанието на нашия конгрес, и на решенията, и в документите, които бяха взети. Оттук нататък е важно действително да се върви именно в тази посока, да се реализира една разумна и силна промяна, и в политиката, и в лицата. Има място за всеки, който споделя каузата на левицата, за работа.

Явно ще продължите да бъдете дипломатичен.

Не, аз говоря принципно.

За партията.

А, който не иска да работи, разбира се, ще има сблъсъци.

Всъщност като че ли вие се справихте вътре в ръководството по два начина. Част от хората, с които явно не работехте добре, двамата Румен-овци, както ги наричат в пресата, не са вече в тясното висше ръководство на партията. Друга част, с които имахте конфликти, влязоха в него - Георги Кадиев, Янаки Стоилов. Но се появяват два интересни други фактора вляво. Единият е намерението на Татяна Дончева да прави нова лява партия, поне така бяха разгадани нейни изказвания. Другото, енигматичните изказвания на настоящия президент Георги Първанов, който даже снощи каза в "Панорама", че сега прави каквото трябва, но после ще прави каквото си поиска. И това веднага поставя въпроса, дали пък няма да поиска да направи лява партия или?

Е, това важи за всеки, който е на държавна позиция. То и аз като министър-председател правих в по-голяма степен това, каквото трябва и каквото беше необходимо и неизбежно, в това число и с компромиси, за да вървят по-големите, по-важните неща напред. Като лидер на опозицията имам много по-голяма свобода и в, ако щете изразяване на политически мнения и тези в промяната на БСП, защото 4 години, когато една партия е във властта, неизбежно организационните и вътрешнопартийните механизми малко закърняват и реформата в БСП, модернизацията й беше застопорена. Но, ето, сега например се направи, след много години отлагане, младежкото обединение. Пет хиляди млади социалисти, които се обединиха, самоорганизираха. И по този начин това е новата вълна бих казал в БСП, защото тези хора имат интелектуален и политически капацитет, и потенциал. Аз много залагам на техните инициативи.

Не казахте нищо, нито за Дончева, нито за президента.

А, за Дончева, вижте, Татяна Дончева има, нали, силни политически качества, но искам да кажа едно. До сега всички опити да се разцепи БСП, да се създаде нова лява алтернатива, са завършвали с провал. Защо? Ще ви кажа защо? Защото БСП е партия, която не стои на едно място. Предричаха й 1997 г., че БСП ще остане в миналото, беше изтласкана в ъгъла. Но БСП избра пътя на промяната и реформирането, и европеизацията, затова стигна и до управлението на страната. Сега важи в много голяма степен същото. БСП трябва да направи своя избор и моят личен избор е в посока на промяната и модернизацията на БСП, вкарването на все повече нови хора, без да се създават изкуствени разделителни линии между поколения, политици и фигури в БСП. Пак ви казвам, за всеки има възможност да се изяви, ако иска да работи за каузата.

Кой ще е кандидатът на левицата, на БСП, за президент? Този въпрос вече не изглежда чак толкова ранен. Смятате ли, че е нормално да се запази един успешен модел във вашата партия, който започна Първанов, като беше издигната кандидатурата на лидера на партията и тогава много скептици казваха, че това е грешка, че БСП трябва да продължи с това вечно търсене на някоя обединителна фигура, но Първанов успя. Вие например виждате ли себе си като лицето на БСП на предстоящите, след малко повече от 2 години, президентски избори?

Между другото, чисто исторически, 2001 г. аз бях един от малкото хора, в това число и в БСП, които вярваха, че Георги Първанов има шанс да спечели. Дори съм се хващал на бас за това с известни български политици.

Сега ще се хванете ли на бас, вие можете ли да станете президент?

Сега няма да се хващам на бас за нищо, защото тогава басът беше 3 месеца преди президентските избори. Динамиката в България на обществените нагласи е твърде висока и според мен действително е рано днес да се каже. Това, което е ясно, най-вероятно коя ще бъде кандидатурата на партията ГЕРБ за президент.

Коя?

Тя е много по-ясна, според мен, на министър-председателя, г-н Борисов. Това е най-вероятният вариант. Много по-ясно е коя ще бъде кандидатурата. . .

Аз ви питам за вашата партия, вие казахте за ГЕРБ. . .

Да, по-лесно ми е.

За друг кой знаете?

Вероятно г-н Сидеров отново ще бъде кандидат за президент.

Той ще участва по-късно, да.

Не знам за другите.

И за БСП. . . За "Атака" знаете и за ГЕРБ, а за БСП не знаете?

Да, защото трябва да се прецени много внимателно коя е най-избираемата кандидатура.

А вие лично бихте ли се кандидатирал? Това не е такъв, дребнав въпрос, да търсим жълтото. Става дума за наистина важно политическо решение. В много държави, които ние харесваме, западни, тези проекти са много по-дългосрочни. Французи, германци, знаят години по-рано кой политик, тръгнал от кмет на Париж, ще стигне до президент на страната си.

Има две години. Рано е.

Няма да отговорите?

Не, няма да отговоря на. . .

Коя е целта според Сергей Станишев на България през 2010 г.?

През 2010 г. според мен най-важното е все пак да се намери начин кризата да бъде преодоляна. И което е още по-важно, според мен, да се води обществена, политическа дискусия за това, какво правим след кризата Защото е важно една страна като България да има своята перспектива и хоризонт. След членството ни в ЕС, ние като общество малко позагубихме, така, дългосрочните цели. Живеем ден за ден. И това е лошо. За това носят отговорност всички политици, според мен.

Но и вие дадохте цел, ден за ден, да оцелеем. Горе-долу тази цел дадохте. А беше време, когато и вие задавахте големи цели - България в ЕС, 2006 г., когато ставате политик на годината.

Така е, аз това ви казвам, че е общ проблемът. Според мен няма нов проект, нали, цел, перспектива за България, която да е обединяваща обществото. Затова разединението и бих казал, връщането във времето към, така, една тип политика махленска, на сблъсъци, на скандали, надделява над смисленото политическо говорене. И аз мисля, че и за БСП една от задачите е да бъде активен фактор вън формирането на своята визия, най-малкото. Да я сложим на масата, това каква България искаме да видим след 15 или 20 години. Но за да се случи този национален дебат, трябва да има много повече, как да ви кажа, диалогичност в обществото, а това е винаги най-вече функция на управляващите и на тяхното отношение. Няма да кажа, че ние сме били перфектни в това отношение, но сега отговорността носи друг, за това дали ще се получи това, дали освен текущото преодоляване на кризата и помощта на икономиката, на хората, които са ударени социално от нея, ще бъде просто рутинно или ще се опитаме заедно с това да си набележим някакви национални цели, които са обединяващи за един по-дълъг период, за да може България след кризата да знае накъде върви

 

Изтегли интервюто в аудио вариант от тук: >>>