Янаки Стоилов: Съвременната републиканска повеля е за суверенна, справедлива и просперираща България

Декларация на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

Преди 70 години на днешната дата българските граждани гласуват за обявяване на България за Република, за свикване на Велико народно събрание и за изработване на нова конституция. Сами можете да сравните важността на въпроса с част от тези, на които предстои да отговорят българските граждани през ноември.

Допитването е проведено по специален закон, приет няколко месеца преди него. Броят на участвалите в референдума е впечатляващ – над 91% от имащите право на глас. Огромното мнозинство – над 95% се произнася в полза на Републиката, а само около 4% процента – за запазване на монархията.

През последните години в опит този резултат да бъде оспорен и омаловажен се изтъкват политически и юридически възражения.

Факт е, че по онова време в страната действа Съюзническата контролна комисия. България вече се намира в орбитата на Съветския съюз, който респектира дори своите съюзници във войната със силата на Червената армия. Опозицията е подложена на силен натиск, който не се изчерпва с прилагане на политически средства. Все пак до подписването на Парижкия мирен договор България трябва да държи сметка за спазването на определени демократични стандарти. Потвърждение на това са резултатите от проведените през есента на 1946 г. избори за ВНС, в които опозицията печели около 30% от местата в парламента.

Изтъква се, че Търновската конституция не предвижда референдума като форма за промяна на държавното устройство. Това е факт. Но обективността изисква да припомним, че разпоредби на тази конституция са нарушени още при определянето на регентския съвет след смъртта на цар Борис. Освен това единствено монархът може да свика ВНС за промяна на конституцията. Едва ли някой е очаквал спокойно да се изчакат около десет години, за да може навършилият пълнолетие цар да свика ВНС за собственото си детрониране.

Вярно е, че Отечественофронтовското правителство се обявява за възстановяване на суспендираната Търновска конституция, но също така историята показва, че едва ли е възможна коренна социално - икономическа и политическа промяна в рамките на съществуващия правен ред. В този период, в следвоенна Европа доминира идеята за народния суверенитет,  с която се обосновава премахването на монархията в редица страни.

Масовата обществена подкрепа за установяването на републиканско управление се изразява в тогавашните обществени настроения. Например в София се провеждат два големи митинга през август и в началото на септември, в които участват над 200 000 души, в Пловдив – около 100 000 и във Варна – около 60 000. 

Повечето партии без или с уговорки се обявяват за премахване на монархията и за установяване на Република. Не само комунистите, а и БЗНС (Никола Петков) и БРСДП (обединена) са за Народна република. Дори центристки партии като Демократическата и Радикалната са за Търновската конституция, но без монархия. Показателни са думите на лидера на тогавашната опозиция Никола Петков -  „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи.“.

            Установяването на република в България е част от общоевропейски процес, особено в държави, претърпели тежки поражения във войната, в които политическите елити са силно дискредитирани и отхвърлени. Ръководството на Комунистическата партия в  България прави опит да намери свой път към социализма. Затова то не копира буквално съветското устройство, а се опитва да създаде „народна демокрация“, въпреки тавтологията на термина. Но понятието демокрация е толкова многопластово и толкова много е злоупотребявано с него, че често се налага то да бъде придружавано с допълващи го определения.

Републиката, като всяка друга форма на управление, има своя историческа еволюция. Идеята за републиканското устройство в България първоначално е споделяна от най-прогресивната част на националноосвободителното движение. Тя намира синтезиран израз в идеала на Левски „За свобода и чиста република“. Монархическата форма на управление след Освобождението е предопределена от Великите сили и подкрепяна от буржоазните партии у нас. За разлика от тях българските социалисти през цялата си история са републиканци. Земеделският лидер Александър Стамболийски обмисля проект за републиканска конституция. Но едва след 9 септември 1944 г. става възможно отхвърлянето на монархията и установяването на република. 

Можем да кажем, че историческата тенденция е от монархия към република. Но тази тенденция също е противоречива. У нас забраната на партиите в последните години на монархията бързо е заменена от фактически еднопартийната републиканска власт.

Свидетелство за привързаността към републиканската идея са внесените в Седмото ВНС 16 конституционни проекти, никой от които не предвижда връщане към монархията. Така през 1991 г. е създадена действащата конституция на Република България.

Първата българска република ще се запомни с властта на Комунистическата партия и господството на нейната идеология, с т.нар. диктатура на пролетариата, с държавни граници, които на Запад трудно се преминават и в двете посоки, с по-малко на брой, но гарантирани възможности за избор.

Младите поколения не са видели, но трябва да знаят, че по време на народната република е изградена значителна индустрия, модерно земеделие. България постига високи резултати в областта на образованието, културата и спорта, всеобхватно здравеопазване и социално осигуряване, небивал и може би недостижим демографски ръст на българската нация.

Положителните и отрицателните страни на тази форма на държавно устройство създават множество привърженици, малко явни и, както се оказа по-късно, повече скрити противници. Днес съпричастността с общото благо, с това, което наричаме res publica, критично намалява. Безразличието, безперспективността и безучастността, обхванали много от хората, са заплаха за републиката и отстъпление пред олигархията, глобализма и небивалата в новата ни история социална поляризация.

В наше време независимо от формата на управление  демокрацията е поставена на изпитание. Кризата на политическото представителство и в частност на политическите партии е предизвикателство пред парламентарната република. Въпросът е дали тя ще бъде в действителност република на народа, за народа или ще обслужва и прикрива властта на малцина, които в името на собствените си интереси са готови да отстъпват от националните интереси. Следователно искреното застъпничество за парламентарно управление предполага възстановяване на доверието към политическите партии, противопоставяне срещу привилегиите, срещу всяка авторитарна и безконтролна власт.

В предстоящите президентски избори кандидатите и подкрепящите ги партии ясно трябва да заявят отношението си към парламентарното управление, към развитието на България като демократична, правова и социална държава, към ролята на България в Европейския съюз и съвременния свят. Да изразят ясно позициите си по острите актуални въпроси на миграцията, енергийната сигурност, обсъжданите търговски споразумения и други важни аспекти на националното развитие и националната сигурност. Да поемат конкретни ангажименти пред българските граждани.

Съвременната републиканска повеля е за суверенна, справедлива и просперираща България.

Да живее републиканска България!