ЗА КОЖАТА НА ЕДИН КОМИСАР

Дек 02, 2009 Новини БСП 0 1817

Сергей Станишев   На 27 ноември председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо обяви своето предложение за състава и ресорите на членовете на правителството на Европейския съюз

Сергей Станишев

 

На 27 ноември председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо обяви своето предложение за състава и ресорите на членовете на правителството на Европейския съюз. Приключи проточилият се с месеци процес. Той трябваше да отговори на много условия - формиране на нови политики, търсене на баланси, удовлетворяване на интересите на страните-членки и тези на общността като цяло.

 

Представете си само сложната задачата, с която трябваше да се справи г-н Барозо. Двадесет и седем министър-председатели и президенти -  всеки с претенциите за своята страна, всеки с авторитета и влиянието на своята държава и кандидат. Всеки води разговори, убеждава, отстоява, изтъква аргументи.

 

Къде е България в новата конфигурация на Европейския съюз, която се поставя за следващите 5 години? В далечната периферия от формирането на основните политики на общността. Кандидатурата на правителството г-жа Румяна Желева бе номинирана за комисар, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

 

Защо? Има два критерия, според които се определя успехът или провалът на страната по този въпрос - финансовият ресурс, който ще ръководи комисарят и къде е подредена съответната политика сред приоритетите на ЕС. И по двата показателя може да се констатира със съжаление, че България получи най-празния от всички портфейли. Нещо като агенция към заместник-председателя на Комисията и Върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС баронеса Аштън. 

 

Показателен е коментарът на  сдържания и авторитетен „Файненшъл таймс"- „Печеливши и губещи: как се представиха страните членки. Настолният вестник на всички в Брюксел включи страната ни в групата на „губещите" с „портфейл лека категория, включващ хуманитарна помощ - далеч по-нежелан от ресора земеделие на другия нов член Румъния." И да беше само голяма Румъния, да го преглътнем. Но малките Естония и Словения получиха съответно „транспорт" и „околна среда". И трите сфери - ключови за развитието на ЕС!

 

Резултатът е тъжен, но закономерен.

 

Защото полето на европейската политика е далеч по-сложно и изисква умения, съвсем различни от семплия балкански стил на министър-председателя и неговия екип. В Европа гръмките фрази, потупванията по рамото и меренето на широчината на гърба на нашия премиер нямат връзка с реалните интереси и решения.

 

Можеше ли да е различно? Да, ако не беше фундаментално сбъркан и подходът, и всяка стъпка в действията на новите управляващи при номинирането и отстояването на ресора за България. Просто г-н Борисов съвсем не е разбрал къде е попаднал и как да отстоява нашите национални интереси в европейския оркестър. А както е известно,

 

който не знае къде отива и как да стигне до целта, винаги се оказва там, където не иска.

 

Кои са основните грешки, които бяха допуснати от г-н Борисов?

 

Първо. Залагане на партийния подход и личната преданост.

Още през септември българският премиер описа своята представа за следващия български комисар: „Да е ангажиран с партия, с подкрепа, с хора, които да дават мощност на поста." Под партия разбирай ГЕРБ, а човекът, който дава мощност, го познайте от раз! Което не му попречи още тогава в характерния му стил да разкритикува г-жа Кунева, че е „била много партиен кандидат." Виждате противоречие? Че кой го вълнува. В устата на г-н Борисов всяко нещо може да се извърта, както е удобно на момента.

 

Подходът на лидера на ГЕРБ  е прост и ясен, както всичко, което прави. Партията му е творение на ЕНП,  има цялата власт в страната, значи постът й се полага. Г-жа Румяна Желева бе най-верният евродепутат от ГЕРБ и личен преводач на г-н Борисов. Значи трябва да бъде възнаградена. Г-н Барозо е от ЕНП, значи няма къде да мърда.

 

През 2007 г., след членството на България в ЕС, страната за първи път трябваше да направи своя номинация за еврокомисар. При това по средата на мандата на Комисията, когато за да се обособи ресор, трябваше да се откъсне „жива плът" от отговорностите на някоя стара членка. За получаването на значим ресор трябваше да се предложи кандидатура с най-висок авторитет пред председателя на Европейската комисия. Тогава, като министър-председател, в разрез с партийните интереси на БСП, заложих именно на този подход като номинирах г-жа Меглена Кунева. В резултат България получи важната в Европа политика на защита на потребителите.

 

Не съжалявам за действията си, от които спечели България. А г-жа Кунева последователно получи престижните обществени награди „Комисар на годината" и „Европеец на годината". Помагаше на страната интелигентно и на предишното правителство, и на сегашното в  каузи като отпускането на допълнителни 300 млн. евро компенсации за  „Козлодуй". Но както е известно, няма добро ненаказано. Въпреки това, смея да твърдя, че ако беше номинирана, днес България щеше да има много по-влиятелна позиция в Европейската комисия.

 

Второ. Липса на диалог с председателя на Европейската комисия.

 

Не е тайна, че различните страни в ЕС имат различна политическа тежест. Тя се формира от икономическата мощ, опитът като страна-член на ЕС, гласовете в Европейския съвет, позициите в институции, извоювани понякога за десетилетия от личния авторитет на премиерите и президентите. Когато позиция заявява един канцлер на Германия, то всеки отчита какво стои зад това. Впрочем авторитетът се гради и лично, какъвто е случаят с Жан-Клод Юнкер- най-дългогодишния премиер на една от миниатюрните страни в Европа , Люксембург. Ако имаш държавна или лична тежест от такъв калибър, дори и непозната в европейските кръгове кандидатура има друго звучене и се получава ефектът на преливане на авторитет.

 

Случаят с новите средни по мащаб страни-членки е по-различен. Тук от решаващо значение е кандидатурата, която предлагаш. Нейните лични и професионални качества, съвместимостта с председателя на Комисията като част от екипа му са решаващи за резултата.

 

Затова няма как да постигнеш успех за България, ако проведеш следния въображаем, но възможен разговор между г-н Барозо и премиера Борисов:

 

- Уважаеми г-н премиер, какви са намеренията Ви за българската кандидатура за комисар. Бих искал да изразя моето дълбоко задоволство от съвместната работа с г-жа Кунева, която се утвърди като изключително ефективен, конструктивен и авторитетен член на Колежа? /Разбирай - много съм доволен от вашия комисар, защо не я номинирате, а аз ще й предложа достойна позиция/ 

- О, г-жа Кунева мълчеше за всичко, което гадната тройна коалиция е правела. Не се прехвърли навреме в ГЕРБ. Нещо повече, трябваше да я питате защо се яви на изборите срещу ГЕРБ. Защо дойде да подвежда хората в България? Кунева е човек на НДСВ. Да си спомняте те да са ми предложили пост - те ме изгониха на улицата. Аз по-лош експерт ли бях в МВР? Решил съм нашият комисар да е г-жа Желева. Е, вярно, че никой при вас не я познава, но е много предана!

 

Следва мълчание...

 

Заслепен от своето вътрешно всесилие, г-н Борисов просто не отчете с кого си има работа и едно към едно повтори гафа на Румъния от 2007 г. Тогава нашата съседка получи болезнен урок. Предложи кандидатура, която бе отхвърлена от Барозо. Принуди се да направи нова номинация и бе унизена с ресора „многоезичие" или разбираемо казано, отговаряне за хилядите преводачи от 20-на езика, които се трудят в европейските институции.  Е, комшиите ни поне се поправиха този път и сега ще ръководят близо половината средства на ЕС. От което на нас не ни е по-леко.

 

Трето. Противоречивост и непоследователност

 

„Разширяването - стара тема, добросъседски отношения, много ми се иска ресорът за технологиите и иновациите да попадне у нас, защото винаги сме били нация, която на това е държала. Разбира се, направихме си устата за инфраструктура, транспорта и енергетиката." Това са думи на българския премиер от 18 септември. Ни повече, ни по малко, бат Бойко си даде заявка за близо половината от политиките на ЕС. Мимоходом г-н Борисов „забърса" и  регионалната политика, „защото там са една трета от парите на ЕС". Това напомня английската приказка за Робин Бобин, който бил толкова лаком, че изял 40 души- и кравата, и бика, и кривия месар .... пък накрая се жалвал, че го боли корема.

 

Представете си, какви картинки са се разиграли в богатото въображението на премиера. Десетки милиарди евро по всички заявени ресори вкупом зависят от г-жа Желева, която чинно докладва на любимия ръководител:

 

  • - Днес пак Саркози моли да му хвърлим 5-6 млрд, че не му стигат за плана как да направи Франция конкурентоспособна чрез наука.
  • - 5-6 са му много. Я да му пратим нашия Дянков, за три месеца ще им реформира Академията, че и онези старци са се ояли. Попътно и бюджета ще им върже, че много им е голяма „дупката" и ще ги вкара в правия път.
  • - Тъй вярно. А какво да го правя Путин, че много натиска за „Южен" и „Северен" поток? Щели да гарантират сигурността на доставките на газ за Европа.
  • - Аа, за южния трябва да помислим, че се двоумя. От една страна на приятеля Силвио много му се ще. Да няма дял, че така припира? Но от друга страна американците нещо се мръщят, а те не се шегуват с тези работи. Но за „северен" може да дадем съгласие. Нали приятелката ми Ангела го иска. На нея сме й длъжници.

 

Като разбраха, че тази работа не е онази работа, нашите смели управляващи запяха нова песен. През октомври г-жа Желева дръзко обяви, че „България би могла да бъде много успешна в процесите на разширяване" и получи мъжкото рамо от началника си, който нали помним, трябваше да дава „мощност на поста". Ожали се, че „не е много работата, която ще има там еврокомисарят. Но пък в същото време ще е доста политическа работа."

 

На финала, май го удариха на молби и търсене на застъпничество. Нали Берлускони щеше да лобира да ни дадат „комуникации и медии", че и двамата лидери умеят да ги подчиняват, макар и с различни инструменти. Има на какво да научим стара Европа. И тогава на целия континент щеше да настъпи тишина и спокойствие, а емисиите на ВВС и „Дойче веле" щяха да започват с последните подвизи на управляващите в България и да завършват с филипики срещу бившите.

 

Така, скачайки от ресор на ресор, след клетвите, че не всички ресори са „добри" и няма да бъде комисар „на всяка цена", бъдещият български комисар осъмна с „престижната" задачата да разпределя одеала и храни за гладуващи.

 

Постскриптум

 

Управляващите неумело, но както винаги с апломб се опитаха да представят първия си голям европейски провал едва ли не за голямо постижение. „Ако този ресор беше лош, Доган нямаше да го даде на Емел Етем" - бодро обясни г-н Борисов и се похвали, че при земетресения, наводнения и аварии този комисар става водещ. И сетне безсилно призна „това са избрали, това са ни дали."

 

Правителството може и да си вярва, но темата вече породи народен фолклор.  От шегата, че на премиер-пожарникар са дали бедствията и авариите до обяснението, че Комисията вярно е преценила опасността  кабинетът  да докара България до хуманитарна катастрофа, та да са готови за действие.

 

В търсене на обяснение за своя неуспех, в разрез с предишните си разбирания, премиерът най-сетне направи „откритие"-  било грешка да се смята, че българският комисар се занимава с определения му ресор за България. Няма спор, че всеки комисар в известен смисъл стана „наднационален" и води политика в интерес на общите цели на Съюза без пристрастия. Само че всеки в Европа знае, че колкото по-тежък е ресорът за една страна, толкова повече възможности получава тя да отстоява своите интереси. И в други сфери.

 

На свой ред г-жа Желева хвърли своите обвинения към критикуващата я опозиция-  насажда се евроскептицизъм, социалистите забравили, че да се грижат за другите е част от тяхната философия. Друг титан на външната политика на управляващата коалиция г-н Агов пък намери утешение в това, че изобщо са ни дали пост ерокомисар след управлението на тройната коалиция!

 

Щяха да са смешни тези оправдания, ако не беше жалко, че България пропусна златен шанс за следващите пет години да се утвърди в сърцето на европейската политика.