Михаил Миков: Историческото наследство трябва да бъде оценявано обективно

Апр 01, 2016 0 920

БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ внесе закон за обявяване на авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. за престъпни

„Внасяме законопроект за обявяване на авторитарните режими в периода 1923 – 1926 и 1934 – 1944 година за престъпни”. Това обяви пред медиите в парламента председателят на БСП Михаил Миков. Той обясни, че става въпрос за периода, в който България се  е присъединила на страната на Тройния пакт – период, в който е имало системно и целенасочено унищожаване на демократичните начала и суспендиране на Търновската конституция. „Става въпрос за период, в който България е имало концентрационни лагери, имало е гонения, отнемане на имущество на евреите”, допълни той. Миков бе категоричен, че историческото наследство трябва да се оценява обективно.

Един от мотивите за внасяне на такъв законопроект от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ са съвременните документи на Съвета на Европа, ОССЕ и ЕС, в които се слага акцент върху реалистичното оценяване на „двойното наследство” на страните от Централна и Източна Европа, които са преживели различни режими. Според социалистите оценяването на това двойно историческо наследство в България е половинчато и се изразява в закона, който обявява комунизма за престъпен, приет през 2000 г., а в същото време не се засяга периодът, в който страната ни се е присъединила към Тройния съюз. „Смятаме, че с този законопроект огледално на приетия през 2000 г., ще бъде оценено цялото историческо наследство през 20-ти век на България”, посочи Миков. По думите му прави впечатления, че през последните дни се провеждат кампании за превратно тълкуване на историята през ХХ век. Като пример той посочи кампанията „Запознай младите с комунизма”, в рамките на която е проведен „открит час по история” в 22-ро СОУ „Г. С. Раковски” в София с участието на зам.-министъра на образованието Диян Стаматов. „Очевидно политически се използва частично историческата истина и не се дава пълна представа, особено на младото поколение, за случилото се през 20-ти век”, заяви лидерът на БСП. Той попита и защо няма инициатива „Запознай младите с фашизма”. „Дава се едностранчива оценка, като се говори за лагерите след 9-ти септември, а не се говори за тези преди тази дата – концентрационни лагери, които са направени по време на фашисткия режим в България”, каза още Миков.

Лидерът на левицата призова всяка парламентарна партия да изрази ясно отношение към периода 1923-1926 г. и 1934 – 1944 г. в България. „Тези, които не подкрепят този закон, очевидно подкрепят фашисткия режим в този период – имало е лагери, в които хора са убивани по политически подбуди, интелектуалци, без съд. Нека всяка политическа партия заяви позицията си”, заяви още Миков. По думите му някои политически сили се опитват едностранно да възпитават младото поколение, без да се погледне цялата история на България от 20-ти век.

На представянето на закона пред медиите присъстваха още зам.-председателят на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Атанас Мерджанов и депутатите Стоян Мирчев, Георги Свиленски и Иван Иванов.