Янаки Стоилов: Четенето на историята не може да е извинение за днешната действителност

Ще трябва да бъдат издигнати два монумента – единият – паметник на глупостта, а другият– паметник на подлостта и на предателството

„Четенето на историята не би трябвало да бъде извинение какви страници се пишат в днешната действителност на България”. Това заяви от парламентарната трибуна в декларация от името на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ зам.-председателят на левицата Янаки Стоилов. По думите му историята не трябва да бъде забравяна, но заедно с това не можем да живеем само с история. Според него опитите днешните проблеми на България да бъдат обяснявани главно с това, което е станало и не е станало предишните десетилетия или в изминалите години, звучат като самооправдание от всеки, който иска да намери в тях главното обяснение. Стоилов заяви, че опитите на една противоречива дясна формация да намери легитимация постоянно занимавайки се с историята показва неспособността да се отговори на днешните проблеми. „Да, имало е жертви, но тук трябва да кажем, че не всички жертви са невинни, защото, когато вие говорите за антифашистката съпротива от 1941 година до 1944 година, не трябва да пропускате, че този период започва още през двадесетте години и когато се говори за народния дом на насилието, трябва да се има предвид, че този дом, който е конфискуван от тези, които са го изградили със собствените средства, после е бил мястото, където мнозина от тях са били измъчвани, бити и убивани”, каза още Стоилов.

Зам.- председателят на НС смята, че  поставянето на тези въпроси са опит за създаване на нови биографии от хора, които не са показвали завидна съпричастност и желание да се противопоставят на несправедливостите или репресиите, а някои от тях удобно са пребивавали под крилото на своите близки и семейства, които тогава много повече са държали да се изтъкват като съпричастни към съпротивата на българския народ срещу фашизма. „И след като техните близки и роднини са направили успешна кариера, повече или по-малко, те побързаха да облекат демократичната мантия след промените, някои от тях да сменят по няколко партии, да имат всякакви актуални превъплъщения и винаги да бъдат на място, по-близко до властта”, каза още зам.-председателят на БСП. Той добави, че това днес са голяма част от моралните съдници на българската история, затова използвайки факта, че все по-малко са тези, които имат възможност и право да говорят по тази тема- като наистина пострадали, като хора, които последователно са поддържали поведение, което им е коствало не само несгоди, а понякога и тежки загуби- те се явяват  новите морализатори на българското общество. „Ние искаме да бъдем от тези, които да издигнат съзиданието, които наистина да отдават необходимото уважение на всички хора, които са се борили за своите идеи, които последователно са ги отстоявали, които са допринесли за добруването и независимостта на българския народ. Това е днес голямата поука от всички исторически дати”, завърши Янаки Стоилов. Той предупреди, че ако продължаваме по този път, в България изглежда ще трябва да бъдат издигнати в центъра два монумента – единият – паметник на глупостта, а другият, още по-голям от него – паметник на подлостта и на предателството.

Пълният текст на декларацията:

Историята не трябва да бъде забравяна. Заедно с това обаче ние не можем да живеем само с история. Опитите днешните проблеми на България да бъдат обяснявани главно с това, което е станало и не е станало предишните десетилетия или в изминалите години звучат като самооправдание от всеки, който иска да намери в тях главното обяснение. Това, което каза г-н Кючуков преди малко, по подобен начин беше казвано от тази трибуна още през деветдесета година, но тогава, когато от тази трибуна председателят на БСП Александър Лилов каза: „нека да затворим страницата на миналото”, тогавашният лидер на опозицията СДС Жельо Желев каза: „ние първо трябва да я прочетем”. Това четене упорито продължава вече 25 години, но четенето не би трябвало да бъде извинение какви страници се пишат в днешната действителност на България, защото странно е, че днес новата вълна на антикомунизъм е по-силна отколкото преди десетина години. Опитите на една противоречива дясна формация да намери легитимация постоянно занимавайки се с историята, също показва неспособността да се отговори на днешните проблеми. Да, имало е жертви, но тук трябва да кажем, че не всички жертви са невинни, защото когато вие говорите за антифашистката съпротива от 1941 година до 1944 година не трябва да пропускате, че този период започва още през двадесетте години и когато се говори за народния дом на насилието, трябва да се има предвид, че този дом, който е конфискуван от тези, които са го изградили със собствените средства, после е бил мястото, където мнозина от тях са били измъчвани, бити и убивани. Така, че тази гражданска война в България продължава около четвърт век и нейните сметки по този начин не могат да бъдат направени – колко са осъдените от народния съд в България, колко в други страни, защото и в други държави присъдите на тези, които са виновни за въвличането на техните народи във войната срещу съюзените народи, не се изчерпват само с тези форми. Там и общото правосъдие в някои страни се занимава с тази тема. Аз наистина искам ние да се придържаме към принципите за справедливо правосъдие и то да идва тогава, когато му е времето, а не когато историята е отминала. Съжалявам, че днес ние отделяме толкова голямо внимание на тези въпроси, защото пак казвам те са опит за създаване на нови биографии в много случаи от хора, които не са показвали такава завидна съпричастност и желание да се противопоставят на несправедливостите или срещу необоснованите репресии, а някои от тях удобно пребиваваха под крилото на своите родители, близки и семейства, които тогава много повече държаха да се изтъкват като съпричастни към народните ни земи, към съпротивата на България народ срещу фашизма и след като техните близки и роднини направиха своята успешна кариера, повече или по-малко, те побързаха да облекат демократичната мантия след промените, някои от тях да сменят по няколко партии, да имат всякакви актуални превъплъщения и винаги да бъдат на място, по-близко до властта. Това са днес голяма част от моралните съдници на българската история, затова, използвайки факта, че все по-малко са тези, които имат възможност и право да говорят по тази тема като наистина пострадали, като хора, които последователно са поддържали поведение, което им е коствало не само несгоди, а понякога и тежки загуби, те се явяват в новите морализатори на българското общество. Затова без да отричаме всички страници от българската история, включително и актовете на несправедливо и незаконно насилие, ние трябва да разберем, че отбелязването на такива дати не може да бъде използвано като опит за по-нататъшно разделение на българската нация. Защото, ако продължаваме по този път, в България изглежда ще трябва да бъдат издигнати в центъра два монумента – единият – паметник на глупостта, а другият, още по-голям от него – паметник на подлостта и на предателството. Ние искаме да бъдем от тези, които да издигнат съзиданието, които наистина да отдават необходимото уважение на всички хора, които са се борили за своите идеи, които последователно са ги отстоявали, които са допринесли за добруването и независимостта на българския народ. Това е днес голямата поука от всички исторически дати.