“Бузлуджа-паметта на времето” – проект на арх. Дора Иванова

Днес има млади хора, които гледат на историята ни като капитал, който можем да използваме, можем да развиваме

Днес има млади хора, които гледат на историята ни като капитал, който можем да използваме, можем да развиваме. Запознайте се с архитект Дора Иванова и нейния проект “Бузлуджа – паметта на времето” в едно специално интервю по случай навършването на 124 години от Бузлуджанския конгрес.

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Дора Иванова, на 24 години, родом от град Монтана. Завърших ГПЧЕ “Петър Богдан” с немски език в родния ми град и продължих образованието си със специалност “Архитектура” в Техническия университет в Берлин. Дипломирах се с отличие през декември миналата година с дипломен проект на тема “Бузлуджа – паметта на времето”. Той предлага анализ и идейна концепция за преустройство на паметника. От скоро съм в България и работя по развитието на проекта, като силно се надявам да имам възможността да остана тук и да реализирам тази кауза.

Как реши “Бузлуджа” да е тема на дипломната ти работа?

Много спонтанно и без колебание. Мой немски колега ме попита шеговито дали знам, че имаме НЛО-сграда в България. Веднага си спомних Бузлуджа, за която не се бях сещала откакто започнах образованието си по архитектура. Отворих снимки в интернет и я видях с други очи – като архитектурен шедьовър и изключителна ценност, която не бива да бъде оставена да се руши. На момента реших, че това ще е темата на дипломната ми работа, а и бъдеща цел, за която ще продължа да работя.

В какво се състои проектът ти и какво предлага той?

Идейният ми проект предлага минимална архитектурна и функционална намеса, за да превърне паметника Бузлуджа в монумент на времето, разказващ историята на България от античността до днес.

Връх „Бузлуджа“ е част от историята ни. Той е свидетел и доказателство за освободителните движения, за социалистическия строй, както и за прехода към демокрация. Ако добавим Античността, Средновековието и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата ни и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит, не толкова чрез факти и години, а чрез атмосферата на съществуващата архитектура.

Идеята ми е сградата да се укрепи, но да се запази сегашният й облик, тъй като тя е изключително вълнуваща в днешния си вид – както визуално, така и исторически. Бузлуджа е част от списъка на 33-те най-красиви изоставени места в света и дори получи сертификат за отличие за 2015 г. от Трип Адвайзър (най-големият сайт за пътувания в света). Освен това сградата е паметник и свидетел за своето време и отношението към него, а смятам, че не може да избираме коя част от историята да оставим и коя да изтрием. Интересът към Бузлуджа расте и вярвам, че е време не само за тъжни констатации, а за действие.

Каква е конкретната ти идея за преустройство на Паметника?

Концепцията за сградата се състои от две времеви линии – хоризонтална и вертикална, които като машина на времето превеждат посетителя назад в историята. С всяка следваща крачка той се отдалечава от настоящето, за да стигне до основаването на държавата, а след това бива върнат обратно в реалността.

Хоризонтална обиколка в сферичното тяло (от днес до Античността)

Централна зала – Нова история (1989 – днес)
В централната зала ще бъдат монтирани 400 меки седалки, които ще позволяват провеждането на концерти, четения, дискусии и представления. Седалките ще са и самата изложба, разказваща най-новата ни история от 1989 година до днес чрез постиженията ни в спорта, науката и изкуството. Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.
Вътрешен кръг – Социализъм (1944-1989)
Мозайката на вътрешния кръг вече разказва историята на социализма. Липсващите 20% ще бъдат допълнени чрез двуизмерни скулптури от тел. Те ще показват контурите на липсващите изображения, за да улеснят посетителя мисловно да възстанови разрушените места.
Коридор – Османска власт (1393-1878)
Коридорът ще разкрива съдбата на българите по време на османската власт. Стените ще бъдат оставени в днешния си вид, а черен под и таван ще бъдат добавени. Разрухата и тъмнината ще засилят емоционалното възприятие за този тежък период.
Кулоари – I & II българска държава (681-1393)
Външният кръг представя историята на Първото и Второто българско царство, като на всяка от 16-те колони ще бъде поставено изображение на български владетел, а под прозореца ще бъде описано неговото дело. Природната красота и сила ще синхронизират със величието на историята ни от 681 до 1396.

Вертикална обиколка в подземието и по пилона (от античността до днес)

Подземни зали – Античност (праистория-681)
Посетителят слиза в подземния етаж в поредица от три зали, предназначени съответно за праисторията (до 1200 пр.Хр.), траките (1200 пр. Хр. – 100) и прабългарите и славяните(100-681). Третата най-голяма зала завършва с историята на основаването на българската държава.
Панорамен асансьор – Български владетели (681-1944)
Обиколката продължава с изкачване с панорамен асансьор, който разкрива не само невероятна гледка над билото на Стара планина, а и хронологичен преглед на историята ни от 681 до 1944, представена семпло и ясно чрез имената на всички български владетели и годините на встъпването им във власт, изписани по дължината на 70-метровия пилон.
Рубинена зала – Социализъм (1944-1989)
В горната си част при двете петолъчки пилонът се разширява и асансьорът влиза в рубинената зала, представяща емоционално социализма – тя е масивна и внушителна, но в същото време рубиненото стъкло е счупено.
Зала изток-запад – Преход (1989-?)
Слизайки от асансьора, посетителят се намира в затворена климатизирана зала с изглед на изток и запад, метафора на прехода и преориентирането. Подът е разширен със стъклена платформа, върху която смелите могат да застанат. Усещането за страх и несигурност върху нея отново емоционално отговарят на периода.
Панорамна тераса – Настояще и бъдеще
Чрез стълби се стига до последното ниво, което предлага панорамна открита тераса с размер 80м² и 360° гледка над съвременна България, връщайки посетителя отново в реалността и настоящето.

Как виждаш реализацията на твоята идея?

Реално е, проектът да бъде финансиран чрез европейски фондове, което би допринесло за развитието на туризма в региона и не само не би взело от джоба на хората, а точно обратното, би дало препитание на десетки семейства. За да се случи това е важна обществената подкрепа и желание този проект да бъде реализиран. Смятам, че каузата има потенциала и силата да бъде от национално значение и да обедини различните групи в обществото, в името на опазването на културното наследство и историята на България.

Ще се качиш ли тази година на Бузлуджа?

Никога не съм се качвала на Бузлуджа за Националния Събор на БСП, така че съм любопитна и имам желание да видя какво представлява събитието.

Интервю за mbsp.bg