„Необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на малките и микро фирми. По никакъв начин обаче тази гъвкавост не трябва да засяга  основни права на работниците”, заяви  в НС по време на дебатите за Кодекса на труда зам.-председателят на НС на БСП и депутат от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Янаки Стоилов. По отношение за законопроекта на МС за гъвкавото работно време, той заяви че трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа носи определени рискове. Добре е, че се предвижда начисляването на осигуровки. „Питам се обаче кои са тези селскостопански дейности, които изискват един ден”. Той призова социалната комисия да обмисли това предложение и този срок да бъде поне една седмица, защото иначе има риск безсрочните и срочните договори да станат еднодневни.

 

„Представляваме интересите на трудещите се”, категорична бе зам-председателят на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Корнелия Нинова. Тя заяви, че левицата си дава  сметка, че когато икономиката е 97% микро, малки и средни предприятия, ако не се помогне на тези хора, няма да има и работеща икономика.

 

 

„Зад благовидни, патриотични и родолюбиви мотиви реформаторите крият своите цели за предлаганите промени в Кодекса на труда – неглижиране на  Деня на труда”. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Георги Гъоков. Той подчерта, че 1 май не е комунистически празник, нито празник на БСП. „Празнуваме го, защото БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост. Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички”, подчерта Гьоков.

 

Гергри Гьоков подчерта, че с тези промени не дразнят БСП, а милиони хора не само в България, а и в света, които си изкарват хляба с труд и които празнуват този празник от повече от 100 години, както и синдикатите.

 

По повод на предложенията на АТАКА за промени в Кодекса на труда, той заяви, че ще подкрепи създаването на текст за изплащане на обезщетения на работник или служител, който заема педагогическа длъжност в сферата на образованието. Депутатът от левицата обясни, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на тези работници и служители, те трябва да имат право на обезщетение от работодателя в размер брутното му трудово възнаграждение за толкова месеца, колкото години педагогически стаж е придобил. „Ще подкрепя това, защото наистина никога в българската история професията на учителите не е била в толкова принизена - и като заплащане, и като материални условия за работа, и като престиж в обществото”, категоричен бе той.

 

Гьоков заяви, че няма да подкрепи предложението минималната работна заплата и свързаните с нея допълнителни плащания да се определят от Министерския съвет- така че заплатата да не е по- малка от средната минимална работна заплата за държавите членки на Европейския съюз. „В този си вид предложението е неизпълнимо, нереалистично и неработещо.  И призовавам вас,  управляващите и ние, като опозиция да тръгнем консенсусно в тази посока – на увеличаване на доходите на българските граждани и да направим всичко, което е възможно за това повишаване”, каза още той. Гьоков подчерта и че ще подкрепи предложението за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение.

 

Гьоков изтъкна, че БСП предлага  преди второ гласуване да се възприемат  такива предложения, които да гарантират облекчаване на условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми и да ги направят по конкурентоспособни, да намалят корупционния натиск върху бизнеса и в същото време  да не ощетяват хората на наемния труд и да не отнемат техни права.

 

 

„Трябва да се намери балансът между капитал и труд”. Това заяви в пленарна зала народният представител от групата на левицата и председател на комисията по икономика в НС Петър Кънев. Той подчерта, че предложенията на левицата са били приети добре в комисията по труда.

 

Петър Кънев обясни, че от 350  хил. български фирми, работещи към момента- 324 хил. или 94% са микро предприятия . Депутатът обясни, че в тези микро предприятия работят 620 хил. човека.   Депутатът попита при това положение за какви правилници за вътрешния ред, за работната заплата става въпрос.

 

Петър Кънев обясни, че малките предприятия в България са 24 хил. на брой и в тях работят 400 хил. човека. Той подчерта, че тук също сме далече от критериите на ЕС.

 

Депутатът призова микропредприятията, в които работят средно по 2 души да бъдат улеснени от гледна точка на бюрокрацията, която усложнява безкрайно работата им.

 

Петър Кънев обясни, че важна е и самата бизнес среда в страната. „Бизнес средата показва, че в България се работи най-малко в ЕС и има най-много неработни дни- по данни на "Икономист" от преди две години”, заяви Кънев и допълни, че изследванията показват, че българските деца учат най-малко в Европа, а българите като цяло боледуват най-много. „За да имаме силна социална политика, за да имаме добри резултати във фиска, трябва да имаме работеща икономика и добра бизнес среда”, заяви той. Кънев изказа мнение, че трябва да се премахне и графикът за отпуските.

 

„Имаме един добър законопроект, в който има много неща, които могат да се допълнят и уточнят. Ние ще бъдем гъвкави, така че да защитим интересите на българските граждани, да намерим баланса капитал-труд”, заяви Кънев. Той цитира известните думи „Неравенството е заплаха за демокрацията”.