На днешния ден хиляди пловдивчани изкачиха хълма Бунарджик и изпълниха подножието на паметника Альоша, за да се включат в тържественото отбелязване на 9 май -Деня на победата. Младежи развяха национални трикольoри и руски флагове, признателни пловдивчани издигнаха лозунг „Благодарим ти, Русия”, а всички бяха закичени с Георгиевски лентички и пяха „Вставай страна огромная”. Честването премина под патронажа на почетния консул на Руската федерация у нас и лидер на пловдивските социалисти Георги Гергов. Венци поднесоха посланиците на Русия, Казахстан и Беларус, почетените консулства на държавите у нас, община Пловдив и областна управа. Цветя в нозете на Альоша положиха народните представители от БСП лява България Георги Търновалийски, Димитър Дъбов и Манол Генов, евродепутатът от ПЕС Момчил Неков, председателят на Форум „България –Русия” Светлана Шаренкова, асеновградският кмет д-р Емил Кабаиванов, Захари Георгиев- член на НС на БСП.

Ужасите от Втората световна война, саможертвеният подвиг на руския народ и признателността на милионите съвременници изрази в емоционално слово видният общественик, режисьор, сценарист, антифашист и партизанин, ветеран от войната и почетен гражданин на Пловдив Анжел Вагенщайн (Джеки). „Помня деня, когато хитлеристите обявиха на света, че с бинокъл виждат Кремъл и до дни ще маршируват на Червения площад. Баща ми нелегално слушаше радио Москва. В същия този ден говорителят съобщаваше програмата на московските театри. Тогава баща ми щастливо се разплака, разбра, че хитлеристки парад на Червения площад няма да има” – разказа развълнувано Джеки, за да подчертае силата на руския дух, който обърна хода на войната и доведе победата над кафявата чума. В словото си той оцени участието на съюзническите войски и жертвите от тяхна страна, както и мястото на България в общия спомен за войната в онази отсечка от съвместната победа. „България не е била и няма да бъде прифронтова държава на поредно антируско безумие”, заяви Анжел Вагенщайн. Той посъветва всеки, който се съмнява в дълбоката емоционална привързаност на българите към Русия, да прочете стенограмата от драматичния разговор на Цар Борис III с немския посланик, който предал искането на фюрера за изпращане на наши войски на Източния фронт. Царят отговорил, че българският народ е дълбоко русофилски и още в първите дни на войната има опасност цели български девизи да преминат на страната на Червената армия. „Документът е налице, добре е нашият президент да се запознае с него и да смени интонационния строй на изказа си, когато говори за българо-руските отношения”, посочи писателят. Той изтъкна, че България не е Полша, нито прибалтийска република, има собствена биография и свято цени своите нежни страници на многовековни братски двупосочни връзки с Русия. „Такава е историческата съдба на България и тя не може да се пренапише под чужди указания, г-н президент”, обърна се Джеки задочно към държавния глава като му обеща: „ И сега пак ще запеем песента на моя ленинградски приятел Булат Окуджава „Нам нужна одна победа”, защото никой и нищо не е забравено”. Финалните думи на Анжел Вагенщайн предизвикаха бурните ръкопляскания на множеството, което посрещна извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация у нас Юрий Николаевич Исаков със същите топли аплодисменти и викове „Русия! Победа!”. Той поздрави пловдивчани и изрази своето вълнение да стои в подножието на паметника Альоша, който неговите сънародници знаят и за който има  песен. „Днес, преди всичко трябва да се поклоним пред подвига на всички онези войници, които жертваха живота си, на всички онези офицери, които не се завърнаха от бойното поле, на всички граждани от тила, на съюзниците от антихитлеровата коалиция, на антифашистите и партизаните, които помогнаха, за да се справим със силния нацистки враг”, каза посланикът и завърши: „Слава на героите и поклон пред техния подвиг. Честит празник на победата!”