Михаил Миков: Все по-често на 1-ви май ще виждаме протести

Интервю на "Поглед

Интервю на "Поглед.инфо" с лидера на БСП Михаил Миков за празниците 1-ви и 9-ти май.

Колкото по-масово празнуваме 1-ви май, толкова по-малко причини ще има да протестираме на 1-ви май.

ПИ: Г-н Миков, идва 1-ви май. Реформаторският блок бяха предложили на този ден да се празнува и ден на Априлското въстание. Защо ги е страх реформаторите от Деня на труда?

М.М. Отговорът е много прост – почти всяка „реформа”, в която са участвали т. нар. реформатори или техните идейни бащи през годините, е била свързана с орязване правата на труда и издигане интересите на капитала. Няма как да сме учудени от поредната приумица на тези, които искат милиарди за въоръжаване, ограничават и замразяват социални права и придобивки, които застават без колебание на страната на едрия капитал срещу работещите. Няма логика в това предложение, защото 1-ви май има друго символно значение по целия свят, но не на последно място и затова, защото Априлското въстание избухва на 2-ри май по нов стил. Освен ако, разбира се, устремът на реформаторите не се разпростира и по отношениена преформатирането на юлианския и грегорианския календари.

Денят на труда е повод ежегодно да напомним на „Реформаторите” за редица извоювани от поколения работници от цял свят скромни привилегии – например, 8-часовият работен ден, здравословните и безопасни условия на труд, гарантирането на минимални размери на трудовото възнаграждение и ред други. В съвременна България много от тях не се спазват, което допринася за това масово усещане за несправедливост.

1-ви май не е празник на социалистите, а на всички, които искат достойни и справедливи условия на труд, искат справедливо заплащане на работещите и на тези, които защитават интересите им. Затова в почти всички държави по света празникът се отбелязва като национален, а не като партиен.

Затова очаквам на 1-ви май не само социалистите, а всички български граждани, които изкарват хляба си с наемен труд да заявят силно своя глас за една по-справедлива държава, която се стреми към баланс между интересите на работник и работодател. Атаката срещу Деня на труда не се различава особено от други опити за заличаване на дати и символи, събуждащи историческа памет за това откъде сме тръгнали в нашите борби, за да направим оценка къде сме стигнали и да планираме накъде ще вървим оттук насетне.

ПИ: Имат ли какво да празнуват трудовите хора днес? Или трябва да протестират?

М.М.: Ще променя малко словореда, за да кажа, че, ако ги нямаше протестите, и стачките, понякога окървавени, наистина нямаше да има какво да се празнува на 1-ви май. Денят на труда е повод да празнуваме завоеванията на трудещите се по цял свят, които отличават модерните демократични общества. За съжаление, благодарение на последните десетилетия, в които социалната държава бе игнорирана заради неоспорваните решения на неолиберализма, все по-често на 1-ви май ще виждаме протести. Тази година БСП организира и подкрепя редица мероприятия за Деня на труда в цялата страна. Иска ми се всички български граждани да разберат, че, колкото по-масово празнуваме 1-ви май, толкова по-малко причини ще има да протестираме на 1-ви май.

ПИ: С какво послание ще застане БСП пред хората?

М.М.: Посланието ни е „Време за справедливост”! – справедливост в облагането на доходите на гражданите, справедливост в отношенията на работното място чрез стриктно прилагане на трудовото законодателство, справедливост чрез солидарно поемане на тежестите в обществото, справедливост в достъпа до образование и здравеопазване, справедливост чрез прилагането на принципа за върховенство на закона по отношение на всеки. За всичко това казваме: „Време е!”.

Тук искам да напомня, че днес отново внесохме в Народното събрание законорпоекта ни за прогресивното данъчно облагане. Това е по-справедливият начин за разпределение на тежестта гражданите. Хората с до две средни работни заплати за страната ще почувстват облекчение от данъчното бреме, а онези, които получават минимално възнаграждение, ще усетят в най-голяма степен благоприятния ефект на справедливото облагане. Това са най-бедните работници в Европа. Надявам се този законопроект да стане закон, за да може да се компенсират, поне отчасти онези няколкостотин хиляди човека, на които властта отне по 408,-- лв. годишно, като им отне възможността да възстановят данъка върху минималните доходи. Този законопроект дава частичен отговор и на очакванията на всички за по-адекватна демографска политика, защото предвижда необлагаемият минимум да нараства, ако човек има едно или две деца. Ето, това за мен в много по-голяма степен отговаря на смисъла на думата "реформа", която днес ни се натрапва за щяло и нещяло.

ПИ: Наближава 9-и май. Как оценявате отказа на Плевнелиев да отиде в Москва на парада?

М.М.: Оценявам го като част от поредица постъпки на държавния глава, трайно утвърдили го като президент, който разединява нацията и част от опитите за изтриване на национална памет и пренаписване на история, при това не само националната. Отбелязването му засвидетелства почит към всички жертви на съпротивата у нас и към загиналите по бойните полета на Европа български воини, с чиято кръв България плати, за да избегне нова национална катастрофа. Затова - при отказа на президент и правителство да направят това - БСП планира да отбележи подобаващо 70-годишнината от Победата. Искам да обърна внимание, че в Москва ще бъде почетена и паметта на българските воини, паднали във Втората световна война, както и да припомня, че българските партизани са бойци на антихитлеристката коалиция. Паметта на тези герои почитаме на 9-и май. Денят на Победата не бива да се експлоатира за съвременни политически интерпретации, диктувани от конюнктурата.

ПИ: В позицията на БСП е записана силната фраза, че без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дали това се осъзнава от лумпените, които смятат, че оскверняването на един паметник в центъра на София е акт на европейска изява?

М.М.: Едва ли. Но какво може да се очаква от активисти, за които флаконите с розова боя, паветата или драснатата клечка са се превърнали в артистични изразни средства за политически убеждения. Вандализмът е техният жанр, а правото на различно мнение и правилото за върховенство на закона е нещо, което проповядват, без да практикуват. Порасналите европейци осъзнават значението на празниците и ще отбележат и Деня на Европа, и Деня на победата, защото осъзнават, че без Победата, нямаше да я има Европа, каквато я познаваме днес.