Николай Николаев: Големият проблем пред младите хора е в невъзможността да се осигури качествена заетост

Интервю на Явор Симеонов с Николай Николаев, общински съветник от БСП в Перник и заместник-председател на Младежкото обединение в БСП -          На много хора им звучи далечно това понятие „Младежка политика“

Интервю на Явор Симеонов с Николай Николаев, общински съветник от БСП в Перник и заместник-председател на Младежкото обединение в БСП

-          На много хора им звучи далечно това понятие „Младежка политика“. Има ли наистина такава политика на практика в нашата държава и какво представлява?

В известна степен популярността на една младежка политика е обусловена от средствата, които се заделят и резултата, който се постига. България заделя приблизително около 100 млн. лв. годишно за младежка политика. Като се има предвид широкия спектър на дейностите – от доброволчеството през подкрепата за заетост, стажуването и се стигне до младежкото включване, парите са недостатъчни, за да се постигне видим резултат.

От друга страна обаче големият проблем пред младите хора е в невъзможността да се осигури качествена заетост. Той не може да се реши като се заделят пари за преквалификация или субсидирана заетост. С ликвидирането на родното производство и отварянето на границите за големите корпорации България просто се превърна в периферия на развитите капиталистически страни. Ние не сме включени в международното разделение на труда. С други думи отредено ни е да развиваме висококвалифицирани професии в сферата на услугите – сервитьорки и служители в „кол-центрове”.  И когато един дипломиран инженер се опита да си намери работа за 300 евро, след третия неуспешен опит заминава в Германия.

-          Напоследък покрай наближаването на местните избори се заговори отново за проблемите на населените места. Каква е политиката на местната власт към младите хора? Има ли някакъв общ модел или рамка, по която се работи?

Чрез местната власт възможностите за решаване на проблемите на младите хора са по-ограничени. Все пак младите кметове и съветници, избрани в листите на БСП, се опитваме да насочим усилията в няколко насоки:
       -    Подкрепа за младежкото включване и доброволчеството (например чрез учредяване на консултативни съвети за младежка политика, създаване на проекти за младежки дейности, отделяне на средства за малки квартални проекти и др.);
       -    Свободно време (акцент върху изграждането на младежка и спортна инфраструктура);
      -     Заетост и образование (създаване на различни центрове за кариерно развитие и подпомагане на младежкото предприемачество, стипендиантски фондове за талантливи деца, стажантски програми и др.).

Трудностите идват най-вече от ролята на опозиция, отредена на БСП в много от общините. Голяма част от идеите ни не намират подкрепа в общинските съвети или при кметовете само защото сме ги предложили ние, социалистите.

-          Какви са конкретните слабости на местната власт в отношенията си с младите хора? По какъв начин може за в бъдеще те да се преодолеят?

Контактът между младите хора и местните власти е минимален, а дистанцията се увеличава. Много от младежите просто не вярват, че избраните кмет или общински съветници могат да разберат проблемите им. Те виждат начина, по който се провеждат избори и се редят листи. Много от общинските съвети са се превърнали в лобистки приемни за приближен кръг от местния бизнес.

За това, че младите хора не припознават органите на местно самоуправление допринася и относително малкият дял на младежи в тях. Българската социалистическа партия е в известна степен изключение, тъй като над 10% от общинските съветници, избрани с тази листа в страната, са млади хора. За последните 5-6 години в редиците на партията влязоха стотици интелигентни и образовани младежи. Много от тях получиха сериозна практическа подготовка, преминаха и поредица от обучения. Очакванията ни са тези хора да бъдат подкрепени на предстоящите местни избори.