Един младеж, обрекъл се на Отечеството

Юни 02, 2009 Новини БСП 0 1332

  Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева

 

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

                                                               
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния.
Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".
През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876г .по нов стил 2 юни е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Едва ли е подозирал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще олицетвори и неговата съдба.

А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.

2 юни е 153-ият ден в годината според григорианския календар (154-и през високосна). Остават 212 дни до края на годината.